Според проправителствените експерти нямало никакъв проблем, че ББР е наляла 75 млн. лв. на фирма, свързана с колекторската фирма СГ Груп. Кредитът е необезпечен и е отпуснат с ясното съзнание, че той никога няма да се върне. Това щяло да помогне на две български банки да оправят ликвидността си. Отделно още 25 млн. ББР е отпуснала на закъсалия "Техномаркет". Отново малък бизнес, пряко свързан с големия дарител Пеевски, придобит по криминален начин след фалита на КТБ. Реално една седма от парите дадени на ББР отиват за подпомагането на две банки, чиито имена знаем и една фирма на дарителя Пеевски.

И тук изникват многото въпроси и поредните лъжи на правителството на Борисов.

1. Това ли са мерките за спасяване на малките и средни предприятия? Твърди се, че банковата система е стабилна, а чрез държавната банка реално се спасяват банки.

2. Наливане на държавни пари, за да се финансират и спасяват частни субекти, които никога няма да ги върнат, попада ли в графата "нерегламентирана държавна помощ"?

3. Чии са лошите кредити, които за пореден път се отписват? Това ли са добрите практики и къде дреме БНБ?

4. Фирмите на Пеевски, които дори не са спрели дейността си, ли са най-пострадалите от COVID-19?

С тези действия очевидно за пореден път се прехвърля сметката на олигархията да бъде платена от хората. До момента, въпреки надпреварата да се обявяват благини за най-засегнатите (които следва да са хората засегнати пряко от кризата), няма НИТО ЕДНА МЯРКА ЗА ПРЯКОТО ИМ ПОДПОМАГАНЕ.

Коментар на Даниел Божилов

***
Властта очаква обяснение от ББР за спорен кредит от 75 млн. лв./ СЕГА

Властта очаква обяснение от Българската банка за развитие (ББР) за спорен кредит от 75 млн. лв., отпуснат на фирма с приходи от 2000 лв. и нулева печалба за м.г.

Както стана ясно преди ден държавната ББР е отпуснала този заем на "Свети Георги груп", която според финансовия й отчет за 2018 г. почти няма дейност, а активите й са за 57 000 лв. Решението за заема е взето в края на март по време на вече обявеното извънредно положение заради коронавируса.

"Не знам с какво се занимава фирмата, на която е отпуснат кредит. При всички случаи това не звучи добре. Пълният отговор трябва да дойде от ББР. Те дължат пълна информация защо и как са отпуснали подобен кредит. Абсолютно съм съгласен, че в тази ситуация това не звучи добре. Не го знам как е, колко е законно, колко е морално, но не звучи добре", коментира днес Дончев, след като бе попитан от журналисти какво мисли по въпроса на брифинг в Министерски съвет.

Правителството взе тези дни решение да увеличи капитала на ББР със 700 млн. лв., с които тя да гарантира пред търговските банки кредити на фирми и граждани, пострадали от ограниченията на коронавируса. Веднага се появиха съмнения дали това е удачно решение, предвид спорната репутация на държавната банка, създадена да подпомага с евтини заеми малки и средни фирми. През годините ББР стана известна с раздадени огромни заеми на малък брой фирми, свързани с политици и спорни бизнесмени. 

От своя страна изпълнителният директор на ББР Стоян Мавродиев излезе с нелепо оправдание за отпуснатия заем от 75 млн. лв. По думите му с него ББР релизирала първи стъпки по специална програма за увеличаване на ликвидността във финансовата система. Инициативата се финансирала със собствен ресурс на банката и предвиждала целево кредитиране на "едно от най-големите специализирани дружества за управление на лоши кредити". Мавродиев има предвид компанията за изкупуване на кредити "С.Г. груп", която е собственик на въпросната фирма, получила огромния заем. Не става ясно обаче защо тази доказала се "С.Г. груп" не е кандидатствала сама за финансирането, а използва на практика куха фирма. По информация на "Капитал" колекторската фирма в края на 2019 г. е пласирала голяма емисия облигации за 236 млн. лв., използвана частично, за да придобие пакет лоши кредити от ПИБ за 538 млн. лв.

Според обяснението на Мавродиев финансирането всъщност щяло да позволи на две търговски банки на пазара да се разделят с част от проблемните си портрейли. По този начин щяла да се увеличи възможността банките да поемат повече риск в периода на пандемията, като отпускат по-голям брой нови фирмени и потребителски кредити. 

До дни се очаква да бъдат обявени двете правителствени схеми за подпомагане на граждани и фирми, за които ББР получи 700 млн. лв. от бюджета. Все още няма информация какви промени в ръководството на банката ще бъдат предприети. Те бяха анонсирани преди две седмици от министъра на финансите Владислав Горанов, който обясни, че банката се нуждае от подсилване на капацитета във връзка с новите задачи.

Междувременно дясната формация "Демократична България" за пореден пък поиска оставката на Стоян Мавродиев. "С парите на данъкоплатците се финансира колекторска компания. В момента, в който милиони българи задлъжняват, бюджетът финансира съмнителни групировки, които да изкупят дълговете на гражданите да упражняват тормоз. Ние от Демократична България се противопоставяме категорично на тази корупционна операция и настояваме за оставките на борда на ББР и отговорните министри", пише в позиция на "Демократична България". ББР е в ресора на министъра на икономиката Емил Караниколов.

***
Нов голям съмнителен кредит на ББР: 75 млн. лв. за свързана със "С. Г. груп" компания/ Капитал

Банката финансира компания без опит и ясно обезпечение, докато държавата налива в нея 700 млн. лв. за ударени от кризата хора и фирми

По уверенията на ръководството на държавната Българска банка за развитие в момента тя работи активно по изготвянето на програмите за кредитни гаранции за фирми и безлихвени заеми за граждани, които да им помогнат да преодолеят сътресенията около коронавирус пандемията. Вече планираното за целта увеличение на капитала на държавната банка със 700 млн. лв. от фискалния резерв е задействано и до дни ще бъде вписано в Търговския регистър.

Изглежда обаче, в ББР имат финансов и административен ресурс да се занимават и с по-обичайната си дейност - огромни кредити, раздадени по неясно какви критерии със съмнително обезпечение. На 26 март, или около две седмици след началото на извънредното положение, ръководената от Стоян Мавродиев банка, чиято мисия е приоритетно да финансира малки и средни предприятия, отпуска пореден единичен голям заем - този път за над 75 млн. лв. Кредитополучател е "Свети Георги груп" - дружество, свързано с компанията за изкупуване на вземания "С. Г. груп". Последната вече вероятно е лидер на колекторския пазар, след като в края на 2019 г. пласира голяма емисия облигации за 236 млн. лв., използвана поне частично, за да придобие огромен пакет - 538 млн. лв., лоши кредити от Първа инвестиционна банка.

Кредит с много въпроси

От представените в Търговския регистър документи става ясно, че мениджмънтът на "Свети Георги груп" е одобрил договора за кредит на 25 март, а той е сключен ден по-късно - на 26 март. Заемът е десетгодишен с лихва 3-месечен Euribor плюс 3.5%, която обаче не може да пада под 4%, а съдлъжник става друга свързана фирма - "ВИП колекшън". Но няма информация за други важни параметри като най-вече за какво се планира да се ползват тези 75 362 700 лв., както и с какво се обезпечава кредитът.

Последното изглежда особено важно. Досега единственото, което се вижда, е залог на търговското предприятие на "Свети Георги груп", но това дружество според последния му отчет за 2018 г. практически няма дейност - има едва 57 хил. лв. активи и 2 хил. лв. приходи и нулева печалба. Съдлъжникът "ВИП колекшън" също не допринася съществено - активите са малко над 1 млн. лв., но приходите са 8 хил. лв. и е отчетена загуба 3 хил. лв. Справка в Имотния регистър показва, че и двете дружества не притежават недвижими имоти.

"Свети Георги груп" е еднолична собственост на Юлиян Цампаров. Той е изпълнителният директор на "С. Г. груп", както и собственик на една четвърт от капитала на колекторската компания. Останалите са бащата на Юлиян Бойчо, както и Адам Сотков и Станимир Бургаски. Последните двама са в бордовете и на "Свети Георги груп", и на "ВИП колекшън". Собственик и изпълнителен директор на "ВИП колекшън" се води Митко Иванов, който няма други фирмени участия. До средата на 2019 г. обаче и там собственик е бил Юлиян Цампаров.

Космическият ръст на "С. Г. груп"

С този нов кредит от ББР поетите от фирмите около варненската колекторска група задължения само за три месеца надхвърлят 350 млн. лв. През декември 2019 г. "С. Г. груп" сключва облигационен заем за 236 млн. лв. - грандиозна сума за българския колекторски пазар. За сравнение - за 2018 г. активите на лидера на пазара "Агенция за събиране на вземания" са 118.3 млн. лв., а сумарно топ 3 са с 243 млн. лв. (тук влиза и "С. Г. груп" заедно с няколко свързани дружества за общо 28.7 млн. лв.).

Не е ясно кои са облигационерите на компанията, но косвени индикации сочат, че средствата идват от Първа инвестиционна банка. Паралелно с този заем "С. Г. груп" придобива и пакет с 538 млн. лв. номинал лоши кредити от банката - част от програмата й за капитализиране, след идентифицираната от ЕЦБ 263 млн. евро капиталова дупка. Възможно е сегашният кредит от ББР да е частично рефинансиране на тази емисия - "Свети Георги груп" да купи част от облигациите.

Отделно от това на 10 декември 2019 г. ПИБ отпуска и 50 млн. лв. кредитна линия за "Мъни плюс мениджмънт" при 8.5% лихва. Това е новото име на фирмата за бързи кредити "Кредихелп", която формално не е собственост на "С. Г. груп", но от 2016 г. реално е под нейния контрол. През 2019 г. за кратко неин управител е Юлиян Цампаров. А "С. Г. груп" е вписана и като съдлъжник по кредита на "Мъни плюс мениджмънт".

Банка за насърчаване на едро

Кредитът от ББР за "Свети Георги груп" по никакъв начин не е необичаен за нея. В последните години държавната банка все по-мащабно канализира ресурс към едри кредитополучатели - често до позволените й тавани. А профилът на клиентите все повече я оформя като банката на ДПС.

По този модел бяха отпуснати 150 млн. лв. на свързаната с Румен Гайтански-Вълка "Роудуей кънстракшън". Също толкова достигна и експозицията към контролираната от депутата Делян Пеевски "Техномаркет България", след като ББР първо даде пари тя формално да бъде извадена от "Булгартабак" (също огромен длъжник на банката) , а после и да погаси заемите си към други банки (включително ПИБ). Освен това държавната банка павира с допълнителни заеми и прехвърлянето на контрола над курорта "Слънчев ден" от политика от БСП Георги Гергов към Ангел Палийски. Източници от сектора твърдят, че той също представлява интересите на Пеевски, и последващи сделки потвърждават тези връзки.

Така реално, ако се съберат тези няколко топ експозиции, формирани в последните няколко години, се получава сума от порядъка на над 0.5 млрд. лв., канализирана към обръчите от фирми ДПС. А заедно с новия кредит на ББР и още няколко нови едри експозиции на банката, откакто неин главен изпълнителен директор е Стоян Мавродиев, сумата надхвърля 0.7 млрд. лв. - колкото сега държавата инжектира в капитала й.

Сегашната сделка обаче добива нов слой скандалност - кредитът се отпуска на фирма без дейност, служители и активи след обявеното извънредно положение и докато държавата налива пари в ББР, за да подпомага ударените от кризата малък и среден бизнес. Тези 75 млн. лв. не са част от целевото увеличение на капитала, но ако ББР спазваше мисията си, те биха могли да бъдат канализирани към много компании, изпитващи трудност да покриват задълженията си, вместо към дружество, чийто бизнес е да изкупува проблемни заеми и да ги събира, често принудително. При така раздаваните кредити от ръководството на ББР става все по-съмнително къде и как биха потънали анонсираните 500 млн. лв. за кредитни гаранции, които тя трябва да канализира към търговските банки. А между другото след увеличението на капитала на банката тя технически ще може да раздава и около два пъти по-огромни единични заеми.

ББР се оплете в обясненията за отпуснатите 75 млн. лв. кредит за "С.Г. груп"

Отпуснатите след началото на извънредното положение 75 млн. лв. кредит от Българската банка за развитие (ББР) за дружество, свързано с голямата колекторска компания "С.Г. груп", са мярка срещу пандемията. Това става ясно от обясненията на държавната банка ден след като "Капитал" описа заема.

Според описанието ББР това са първи стъпки по програма за увеличаване на ликвидността във финансовата система на стойност 75 млн. лв. "Инициативата се финансира със собствен ресурс на банката и предвижда целево кредитиране на едно от най-големите специализирани дружества за управление на лоши кредити. Финансирането ще позволи две от търговските банки на пазара да се разделят с част от проблемния си портфейл и да насочат ресурс за нови заеми на микро-, малките и средните предприятия", се казва с съобщението на ББР.

От него не се разбира кои са банките, но вчера вечерта статия в "24 часа", цитираща главния изпълнителен директор на ББР Стоян Мавродиев, посочва Пощенска банка и Общинска банка.

Тези обяснения би трябвало да дадат успокоение на гневните реакции, че ББР, вместо да подпомага малки и средни предприятия, се занимава с несвойствено кредитиране на колектори. С опита за ПР гланциране на сделката обаче изникват нови проблеми за адресиране:

1. Не е мярка срещу кризата

Опитът кредита за "С.Г. груп" да се представи като инициатива вследствие на пандемията е несъстоятелен. Най-малкото защото поне основната финансирана сделка - за портфейла на Пощенска банка, е започнала далеч преди коронавирус кризата, още в края на 2019 г. Той е смесен ритейл и корпоративни заеми с номинал 229 млн. евро, както обезпечени, така и необезпечени - голямата част от тях в съдебна фаза. За целта е имало организиран от външен консултант търг, първоначален интерес е имало от няколко от играчите на пазара на вземания, впоследствие на финалната права са останали два и явно "С.Г. груп" е победил, предлагайки по висока цена, като е търсил финансиране постфактум. Това само по себе си е странно, защото в края на миналата година колекторската компания пласира 236 млн. лв. облигационна емисия. "Средствата от нея ще обезпечат средносрочните цели на компанията за растеж и развитие", обясниха от дружеството пред "Капитал" през януари 2020 г.

За пакета на Общинска банка няма информация, като два източника от пазара на вземания не бяха чували такъв да е предлаган. Това може да означава, че е бил пряко договорен със "С.Г. груп". Това е по-рядка практика пазара, тъй като всички разчитат да получат по-висока цена при търг. Със сигурност обаче той е по-малък, тъй като и самата банка разполага с много по-скромен кредитен портфейл. От ББР съобщават, че купените пакети обхващат 7519 фирми и физически лица, докато по информация на "Капитал" този на Пощенска банка е обхващал близо 6000 кредитополучателя.

2. Не е съгласувано с правителството

Ако все пак приемем, че това е някаква антикризисна мярка, тя явно е солова акция на ръководството на държавната банка. Вицепремиерът Томислав Дончев днес обяви, че не знае какъв точно е този кредит, но няма връзка с мерките за подпомагане на бизнеса, които правителството предприема именно чрез ББР.

"При всички случаи това не звучи добре. Пълният отговор трябва да дойде от ББР. Те дължат пълна информация защо и как са отпуснали подобен кредит. Абсолютно съм съгласен, че в тази ситуация това не звучи добре. Не го знам как е, колко е законно, колко е морално, но не звучи добре", заяви Дончев по време на брифинг в Министерски съвет. Малко след това ББР свика спешен брифинг в централата си насрочен за 17:30 ч. тази вечер.

Досега единствена политическа реакция по темата има "Демократична България", която поиска оставки на борда на ББР и на отговорните министри. "Точно в разгара на икономическата криза, когато на ББР са възложени огромни отговорности за спасяване на малкия бизнес, това е нечуван скандал. С парите на данъкоплатците се финансира колекторска компания. В момента, в който милиони българи задлъжняват, бюджетът финансира съмнителни групировки, които да изкупят дълговете на гражданите да упражняват тормоз", се казва в позицията на коалицията.

3. Не е работа на ББР да финансира това

Държавната банка описва това като обичайна практика, но не е. Вторичният пазар на дългове обичайно не е финансиран от търговските банки именно защото е рисков и защото портфейлите с лоши кредити са нещо, от което искат да се отърват, а не в което искат да инвестират.

Конкретно в случая въпросът е и с какво кредитополучателя "Свети Георги груп" ще обезпечи заема. Ако това са само вземанията, които придобива, то за ББР остава рискът в един момент, ако заемът стане необслужван, да се озове с пакет лоши кредити в баланса си.

Отделно в настоящия случай е имало търг и наддаване за пакета. При наличието на интерес той да бъде купен с частни средства не е ясно защо трябва доста по-ценния в момента квазипубличен ресурс на ББР да се влага. Ако пакетът е бил купен от частен инвеститор, макар и с по-слаба оферта, това пак би постигнало ефекта да предостави ликвидност на банките. В последните години пазарът на лоши кредити е доста активен и в България са представени и големи международни играчи

4. Не е ясно какво и за колко се купува

По информация на "Капитал" предлаганият пакет на Пощенска банка е от 169 млн. евро ритейл експозиции и около 60 млн. евро корпоративни. И в двете групи има както обезпечени, така и необезпечени заеми. 37% от вземанията са обезпечени с поне един недвижим имот. Общата пазарна оценка на обезпеченията по представената оценка от банката е около 35 млн. евро, но реално според хора от бранша е чувствително по-ниска.

Двама представители на сектора, разглеждали офертата, споделят, че ако се предположи, че голяма част от сумата 75 млн. лв. (38.5 млн. евро) е предвидена за този пакет, цената е чувствително над пазарната, вероятно в пъти. Според тях такива двуцифрени оценки от номиналната стойност на експозициите се плащат само за доста по-нови просрочия от тези в пакета. Колкото по-стари са заемите, толкова по-трудно е събирането им и съответно колекторите изискват по-голям дисконт.

5. Не им е нужна на банките ликвидност

"По този начин ще се увеличи възможността банките да поемат повече риск в периода на пандемията, съответно да отпускат по-голям брой нови фирмени и потребителски кредити", се казва в съобщението на ББР. Макар на прима виста да звучи логично да се осигури ликвидна подкрепа на банките в кризата, в България в момента те по никакъв начин не изпитват нужда от такава. В момента секторът разполага със значителни свръхрезерви - депозитите на банките в БНБ надхвърлят 16.3 млрд. лв. при минимално изисквани под 9 млрд. лв.

Реално дори и преди кризата причината банките да не кредитират повече не е липсата на ресурс, а на достатъчно проекти с приемливо ниво на риск. Сега това важи с още по-голяма сила. Така че концепцията тези 75 млн. лв. да се насочат за нови заеми на микро-, малките и средните предприятия не е особено реалистична. Причината банките в последните години да разчистват лошите кредити и да ги продават срещу нива дори под 5% от номинала е по-скоро оптимизиране на капитала, отколкото набавяне на ликвидни средства.

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.