Случващото се в съдебната власт не изглежда като опит за преборване на корупцията по високите етажи, а по-скоро е пореден скандал, каза директорът на българския институт за правни инициативи
България потегли по пътя на реформите, но се завъртя кръгът и се озова в първоначалната точка, изправена през избори, за които ЕК изрази притеснение. Бизнесите и инвеститорите са отблъснати от подобни събития в съдебната система, тъй като се създава несигурност и липса на предвидимост в това, че институциите биха си свършили работата да ги защитят при нужда, това коментира Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на българския институт за правни инициативи пред Блумбърг България.
Случващото се в съдебната власт не изглежда като опит за преборване на корупцията по високите етажи, а по-скоро е пореден скандал, каза Гяурова-Вегерседер. Тя добави, че изграденото за евроатлантическото бъдеще за България се срути. България е с претенции за правова държава и такава, в която важат принципите на доброто управление, но ако страната отговаряше покриваше тези претенции нямаше да сме свидетели на случващото се или то щеше да се случи по-рано и по по-различен начин.
В момента се вижда нежелание за завършване на съдебните реформи и предизвикване на предсрочни избори. Страната ни потегли към пътя на реформите, но се завъртя кръгът и се озова в първоначалната точка, изправена през избори, за които ЕК изрази притеснение.
В центъра на събитията попада съдебната система, което влияе негативно на редовите съдии и прокурори. Тя каза, че у нас се е видял опит за подобрение, но сега витае неизвестност за Закона за съдебната власт и останалите нужни стъпки. Законът за съдебната власт е най-важният индикатор, защото той е разширеното продължение на разписаните в Конституцията промени. Случващото се в държавата коства вярата в институциите на гражданите.
„Трябва на всеки един от нас да му пука, защото съдебната власт е на входа и на изхода на много неща, които се случват в нашето ежедневие, независимо дали говорим за лично-частни отношение или за взаимоотношения между институциите. Трябва да ни пука, тъй като и съд и прокуратура са единствените институции, които ако ние като обикновени граждани попаднем под техните удари, разполагат с държавната репресия – те могат да ни причинят болка и да ни изземат права.“
Бизнесите и инвеститорите са отблъснати от подобни събития, тъй като се създава несигурност и липса на предвидимост в това, че институциите биха си свършили работата да защитят дадената компания при нужда. Партньорите на България често подтикват страната да работи за върховенството на закона.
„Буквалният превод на призивите за работа по върховенството на закона е – „Вие не правите достатъчно по отношение на това да гарантирате независимостта на съда и отчетността на прокуратурата“ които от своя страна трябва да защитават правата и интересите на гражданите и на бизнеса.“
Биляна Гяурова-Вегертседер смята, че партньорите ни от ЕС ни гласуват доверие, което България често не оправдава. Тя допълни, че при липсата на редовен кабинет и политическата несигурност у нас приемането на България в еврозоната става невъзможно в началото на 2025 г. Стои и въпросът, дали след изборите ще се излъчи редовно правителство, като страната може да изпадне отново в порочен кръг на служебни правителства и избори.
За да се види приложимост и ефект от сложните конституционни реформи, трябва да мине време, но по-малко от половин година от приемането им трябваше да бъдат приложени. Гостът обясни, че ограничаването на кръга от лица, от които президентът може да избира за служебен премиер, се практикува и в други държави, но тя вярва, че хората, заели поста на служебен министър председател не трябва да могат веднага да се върнат на предишнния си пост.
