„Ще има ескалация на войната. Русия продължава да нанася ракетни удари, а въоръжените сили на Украйна се насищат доста сериозно със западно оръжие. Камионът с взрива нито е подготвян, нито е минал през наша територия .България няма пряко и косвено участие, освен това, че е възможно някои фирми с представителство тук, в България, регистрирани в Панама, или някъде другаде, да са замесени в този акт. До момента, до който страната ни не е пряк участник в този конфликт, няма основание за тревога.
Ако искаш пожарът да загасне, не бива да наливаш вътре запалителни материали. На хоризонта в средносрочен план не се очертава нищо подобно на мир“.

Експертът по национална сигурност Славчо Велков пред LIBERTA.BG.

-    След взривовете на Кримския мост и на моста в Украйна, след масираните ракетни удари на РФ над украински градове и ескалацията на войната, какво да очакваме оттук насетне, г-н Велков?

-    Основните удари, които нанася Русия сега, в отговор на това, което се случи през последните  няколко дни, са ориентирани като ракетни удари с широко използване на безпилотни летателни апарати или т. н. „дронове“, включително  и станалите нарицателни „дронове – самоубийци“, които носят голямо количество взривно вещество и се взривяват там, където са насочени. Освен това, широко се използват възможностите на артилерията, на тактическата авиация, на вертолетната и т. н. 

-    Оттук нататък, засилва ли се още повече ескалацията, според Вас?

-    Ясно е, че ще има ескалация на напрежение, още повече, че Русия продължава да нанася удари, а пък украинските въоръжени сили/поне така заявяват/,  очевидно се опитват да водят контранастъпателни действия, в територии, които са обявени вече за части от Русия, след референдумите, така че ескалацията няма как да не продължи. Особено като имаме предвид, че въоръжените сили на Украйна се насищат доста сериозно със западно въоръжение.

-    Трябва ли България да се страхува, след обявяването на ФСБ на Русия, че камионът е минал през нашата територия от Русе, където е престоял дни, до Бургаското пристанище?

-    Вече е ясно от това, което знаем, че камионът със взрива нито е подготвян, нито е минал през наша територия. Очевидно тук идва реч  най – вече за това, което се нарича „товар на камиона“, който няколко пъти е променян по документи и може би това е било и целта, тъй като ние не знаем къде точно е натоварен взривилия  се камион. България е член на НАТО, както и Румъния. Другата страна би имала интерес да подчертае, че нещо подобно се е случило тук, но както виждаме, поне засега, България няма пряко и косвено участие, освен това, че е възможно някои фирми с представителство тук, в България, да са замесени в този акт – регистрирани в Панама, или някъде другаде, но не и в България, като структура.

-    Това прави ли ни достатъчно защитени от руски отговор?

-    Руски отговор очевидно не е насочен към България.  Той е в резултат на взривяването на Кримския мост, след като Русия недвусмислено обяви, че организаторите на този акт са на държавно ниво и посочи дори ръководителя на Украинското военно разузнаване.Така че, не виждам от какво може да се страхува България. До момента, докато страната ни не е пряк участник в този конфликт и заема позиция на неутралитет – оказва подкрепа на Украйна, но тя е преди всичко политическа, няма основание. Особено в контекста на последните няколко дни, дори и днес, неделя в изявление на министъра на отбраната, че България няма да предостави въоръжение на Украйна. Аз трябва да кажа, че Украйна не е допряла до нашите въоръжения. Тя може да участва в конфликта и без тях, но тук става въпрос за печелене на повече авторитет и открито  заявяване – ето, виждате ли, още една страна ни подкрепя. Това е истината. Затова виждам, че украинския  посланик много често посещава медиите с едни жаловити молби за предоставяне на тежко въоръжение-оръдейни системи, бойни машини и т. н.

-    Как мислите, в тази война отстъпи ли международното право на правото на силата? Взривява се инфраструктура с гражданско значение както от едната страна, така и от другата?

-    Там където се води война, трудно можем да говорим за прилагане на изискванията на правото, било то международно, или по местно законодателство, но когато говорим за инфраструктурата, трябва  да знаем, че Кримският мост също е гражданска инфраструктура. Той е част от критичната структура, от  т. н.“транспортна инфраструктура“. Така че, той също може да се приеме за такъв обект. А що се касае до ударите, нанасяне по обекти в Украйна, да,  вече е видно, че те не са така  щадящи, макар и относително, както в предишната фаза на военната операция и се нанасят по  обекти, в които има разположена и инфраструктура на гражданското обещство. Но ориентирани са към  такива пунктове за управление, които на практика са обекти на националната  сигурност на страната. 

-    Към днешна дата химера ли е мира?

-    Мирните преговори  едва ли ще се водят в близките седмици и месеци. Напротив, видно е, включително  и  нежеланието на Украйна, чрез нейният президент Зеленски, тя заявява ,че няма да преговарят за мир, докато не бъдат върнати всички територии, които са анексирани от 2014 г., в това число и Крим, което очевидно много трудно може да се случи, да не кажа  невъзможно. Защото  Русия не само ги е припознала, а ги е признала за свои територии и всяко едно посегателство върху тях, както това, което се случи преди часове в общината в Донецк, която е изключително граждански обект, ще се счита  за посегателство върху нейната национална сигурност. На този етап за мир не можем да говорим, въпреки усилията на някои държавни ръководители, като  турският президент Ердоган да бъде един влиятелен посредник. Разбира се, чрез извличане на достатъчно политически и икономически дивиденти от това нещо. Видяхме вече от срещата му с Путин, че се говори за истински Балкански газов хъб, който да бъде на територията на Турция и на практика кранът за европейския газ от Черно море да е в ръцете на Турция. Това пък, ще накара Южната ни съседка да търси сигурност в Черно море, тъй като там са заложени тези енергийни обекти и част от тях  са нейни. Така че, у колективния запад поне засега, не се съзира желание за приключване на конфликта, защото ако  искаш пожарът да загасне, не бива да наливаш вътре запалителни материали. Напротив. САЩ все повече увеличават доставките за Украйна, вкарват все по – нови системи т.е, те имат интерес конфликтът да продължава. А при такъв интерес, няма друг интерес отговорът да се реши по мирен начин. Това е отговора  на въпроса.

-    Има ли Путин път за отстъпление назад и може ли да направи компромис в евентуални преговори?

-    Ако е във военно отношение, той няма да отстъпи. Ако е по отношение на това, дали би се съгласил на мирни преговори, той е сега предлага. Министърът на  външните работи спомена подобен вариант, при условия, които ще се поставят при мирни преговори. Но при каквито и мирни преговори  да се водят, Русия няма да отстъпи от това, което е завоювала към момента. Дори смятам, че при успех на театъра на военните действия, тя би се стремяла към  Николаев и Одеса да разшири това, което има като територия. На хоризонта в средносрочен план не се очертава нещо подобно на мир.

-    Вие сте бивш депутат от левицата, затова е интересно становището Ви относно непоканването на посланиците на РФ и Беларус при откриването  48 Народно събрание. Дали това беше най-животрептящия проблем на държавата, потопена в множество кризи?

-    Това към този момент, когато Народното събрание не е конституирано, не може  да бъде въпрос от таково значение, защото има съвсем други, животрептящи, належащи на масата въпроси, на  които народът очаква да получи  отговор, включително и въпроса за мира и войната. Чака ни бюджет 2023, социалните въпроси, зимата тропа на вратата,  цените растат, скачат цените на енергоносителите, а бъдещите депутати са тръгнали да решават дали да поканят  посланиците на една, или друга държава, или да не ги канят. Те прекрачиха границата на разумното, като някой предложи нашето, българско Народно събрание да бъде открито с реч на украинския президент. Необяснимо е, не може да има здрав разсъдък тук. Според мен, те навреме се усетиха и се отдръпнаха от това, което можеше още повече да ожесточи привържениците на политическите опоненти в пространството. Да не говорим, че това ще навлече негативи в отношенията на двете страни – Русия и Беларус.Нашите политици са силно повлияни, което означава, че те не мислят за това, за което хората са ги пратили там, а поставят  на практика партийния, личния интерес  над националния в случая. А това е изключително опасно.
 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.