Държавата спешава бизнеса да изпраща финансови данни, а бави с години огласяването им
Звучи невероятно, но е факт - драмите с публикуването на годишните финансови отчети (ГФО) на фирмите в Търговския регистър продължават. Стотици хиляди отчети се подават навреме от предприятията всяка година, но служителите на Агенцията по вписванията все не смогват да обработят и качат всичките в Търговския регистър, както законът повелява.
Така огромен брой ГФО се оказват на дълга опашка, като забавянето се трупа вече доста години, а през есента на 2021 г. стана ясно, че за преглед и качване в интернет са се наредили близо един милион (993 624) годишни финансови отчета (вкл. и декларации от "спящи" фирми, които само обявяват, че през съответната година не са имали дейност).
Сащисан от числата, тогавашният ресорен министър Янаки Стоилов (от служебното правителство) нареди спешни мерки за преодоляване на рекордното забавяне. Те включваха и напрегнат график, който предвижаше до края на 2022 г. закъсненията да бъдат напълно изчистени.
Но две години по-късно картината е все така трагична, става ясно от справка, предоставена от сегашния правосъден министър Атанас Славов в отговор на депутатски въпрос. Към средата на 2023 г. на опашка за публикуване са се натурали над 800 000 финансови отчета, а към днешна дата към тях трябва да се добавят още стотици хиляди от новата кампания - фирмите имаха срок до 30 септември да подадат своите ГФО за 2022 г
Сегашният отговорен за Агенцията по вписванията министър - Атанас Славов, дава същите обяснения за затлачването като предшествениците си. Агенцията има прекалено много работа по различни направления - регистриране и заличаване на фирми, ЕТ, фондации и прочее, заличаване и вписване на промени за юридическите лица, поддържане на различни регистри, и персоналът изнемогва. Освен това за някои дейности има напрегнати срокове, които служителите трябва да спазват стриктно и приоритетно, и затова обработването на ГФО изоставало.
Преглед в досиетата в Търговския регистър показва, че последните публикувани отчетни документи на много дружества - включително и гиганти на родната икономика, са от 2018-2019 г. Някои от тези фирми просто не са подали по-актуални (по различни причини, вкл. и нежелание да споделят информация), но по-често проблемът е, че подадените навреме отчети "висят" буквално с години "на тъмно", преди да бъдат публикувани.
Вече е въведена система на ротация, при която част от служителите се занимават само с преглед на фирмените отчети, обяснява министър Славов. Освен това хората полагали и извънреден труд, благодарение на което бройката на обработваните ГФО се вдигнала с 20%. Министърът илюстрира ускоряването на темпото със следните числа:
През 2021 г. са постъпили 422 328 годишни отчета, а са обработени 516 953 (тоест прегледани са и част от "залежалите"). През следващата година са подадени 418 567, а са обработени 580 186.
Към юли т.г. обаче чакащите документи са общо 812 717, което показва, че има само минимално наваксване на натрупаните закъснения.
Министърът уверява, че ако се запази сегашната скорост на работа, "забавянето ще бъде преодоляно през следващите няколко години". Но това обещание не звучи нито амбициозно, нито успокоително. То означава, че прозрачността на финансите на предприятията още дълго няма да е гарантирана, при това по вина на държавата.
Изключително некоректно е държавата да изисква от фирмите всяка година да подават отчетите си в срок и да ги глобява, ако закъснеят, а в същото време да бави с години публикуването на документите в Търговския регистър. Това е на практика "укриване на информация", която би трябвало да е достъпна за партньори, клиенти, акционери на фирмите, за икономически и разследващи медии и т.н.
Има глоби, няма глоби
Всяка година до 31-ви октомври Агенцията по вписванията изпраща на НАП списък с предприятията, които не са заявили за обявяване годишните си финансови отчети, за налагане на глоби. Ето какви са санкциите за бизнеса:
за отговорните длъжностни лица (управителите) – глоба от 200 до 3000 лева;
за юридическото лице или едноличен търговец – санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лева.
При повторно нарушение санкцията е в двоен размер.
В същото време за администрацията, която бави публикуването на фирмените отчети, санкции няма. Поредица министри, под чиято опека е Агенцията по вписванията, твърдят, че служителите правят всичко по силите си и организацията се подобрява, но работата е много. А никой не предлага щатните бройки на претовареното ведомство да бъдат увеличени. Може би защото все пак има какво още да се направи за по-експедитивно разглеждане на книжата.
Според представители на бизнеса нерядко чиновници "педанти" бавят обработката, като връщат получените документи на "поправителен" за дребни и дори излишни формалности.
Дежавю
"Вече се работи по спешен график за преодоляване на кризата с необработените стари фирмени заявления за обявяване на годишни финансови отчети и декларации за липса на дейност" Това съобщение е от лятото на 2021 г. Тогава "екшън планът предвиждаше следното:
- подадените през 2019 г. заявления за публикуване на отчети да бъдат разгледани до края на 2021 г.;
- подадените заявления през 2020 г. да бъдат обработени до средата на 2022 г.;
- подадените през 2021 г. документи да бъдат разгледани до края на 2022 г.
Както се разбира от актуалните данни, изоставането изобщо не е било преодоляно. И наваксване ще има - но друг път.
