„Партиите на статуквото през последните години направиха всичко възможно, за да отвратят хората и да им докажат, че нищо не зависи от техния глас. Нека само си припомним лобисткото законодателство на управляващото мнозинство.
Липсва силен носител на алтернативата на това управление. Въпросът е как да се случи промяната? Как партиите на протеста и промяната да си взаимодействат, за да започне разграждане на системата.
Ако ГЕРБ не успее да сформира правителство, трябва да се подготви за опозиция и за ревизия на управлението им. Дори да се състави парвителство с ограничен хоризонт на действие, то ще започне тази ревизия, която ще се разгърне по време на едно служебно првителство. А това би могло да се случи след едни предсрочни парламентарни избори наесен.

БСП е партия с твърде неясен профил, макар че тя трябва да бъде прогресивна лява партия,  а зави много към консерватизма напоследък.
НФСБ и "Воля" видяха, че социологическите проучвания им дават много ниски резултати и се обединиха да повишат шансовете си за успех. Това няма как да се случи. Двете партии са доста дискредитирани, включително и лидерите им и няма как от две дискредитирани формации да се получи една нова такава, която да е на надеждата.
Слави Трифонов е нов политик, шоумен с богат опит, който има авторитарен подход към много от нещата и неговата партия е такъв тип - лидерска. Явно това се харесва на хората, които одобряваха 12 години Борисов. Между другото, и Корнелия Нинова се опитва да играе такава роля -„Нека да се разберем като мъже!“- помним този знаков израз.
Според мен ще започне ревизия на този период на управление, която, обаче, ще се разгърне по време на едно служебно правителство на на президента Румен Радев и ще добие образ при едно ясно мнозинство. А това би могло да се случи след едни предсрочни парламентарни избори наесен."

Един разговор за лицемерието на политическата класа, за отблъскващия предизборен карнавал, за вярата и неверието, за подменените надежди и излъгани очаквания и за труднопредсказуемия образ на бъдещето ни.
За всичко това и за още неясности, разговаряме с експертът по политически комуникации и доцент във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ Иво Инджов.

-    Въпреки че изборната кампания отдавна е факт, в краткото време до официалното й начало наблюдаваме един карнавал на лицемерие и безчестие. Как вие бихте определили тази прелюдия към парламентарните избори, господин Инджов?

-    В оставащите броени дни до началото на кампанията атмосферата е силно сгъстена, има много електрическо напрежение в обществото и най-вече между политическите сили. Виновникът за това е крайно неясният изход, който се очертава в края й. Въпреки, че социолозите изнасят резултати, които затвърждават кой ще бъде първи, втори и трети, не е ясно какво ще стане след изборите. Дали въобще ще може да се състави правителство и дали ако се състави, то ще бъде устойчиво и дали няма да се стигне до избори две в едно наесен, т.е. да имаме предсрочни парламентарни избори заедно с президентските. Това обяснява нервността и ударите под кръста между политическите актьори. Пък и това са характерни похвати за нашите географски ширини.

-    Как става така, че уж всички копнеят за промяна, а гласуват за партии на статуквото, като преди това, разбира се, се подават на техните обещания? Вечното: „Да не правим нищо, да не стане нещо“ ли сработва, или отвратеността от политическите партии е такава, че поражда апатия?

-    Партиите на статуквото през последните години направиха всичко възможно, за да отвратят хората. Приемането на крайно спорни закони в дванадесет без пет, заключителните разпоредби на други закони, незачитането на обществените нагласи и настроения, реакциите на управляващите спрямо мощните летни антиправителствени протести, врътката с Конституцията - това пренебрежение  към политическия дневен ред, което демонстрира ГЕРБ, показва на хората, че управляващите ги считат за пионки, които просто трябва да се разходят до урните през изборния ден. От друга страна се изкушавам да кажа, че липсва силна алтернатива на това управление, но това не е точно така. Липсва силен носител на тази алтернатива. Хората показаха през лятото и есента с протестите, че трябва да има алтернатива на ГЕРБ и на т.нар. "Обединени патриоти". За съжаление, не се получи това да стане един мощен опозиционен субект, който да даде ясни послания. При тази ситуация и при разпиляване на протестния вот, нищо чудно на изборите хората отново да посегнат към най-малкото зло, да бъдат мобилизирани само твърдите електорати и формално погледнато ГЕРБ да печели изборите. Това се получава от една страна заради обезсмисляне на политическото за обществото, а от друга страна - заради липсата на силен организационен политически носител на желанието за промяна на обществото. Сега ситуацията обаче е по-различна, в сравнение с предходни години. Има желание за промяна, въпросът е как тя да се случи? Как да бъде изработена политически тази промяна? Как партиите на протеста и промяната да си взаимодействат, за да започне разграждане на системата.

-    Видяхме, че не си взаимодействат много, поне на този етап. Да се надяваме ли, че ситуацията след парламентарните избори ще олекоти и ускори това взаимодействие?

-     Ами да се надяваме, че здравият разум ще надделее, както трезвите калкулации за ненужното разграничаване едни от други.

-    Свидетели сме на силно политическо номадство - политолози, политици, артисти, певци,  манекенки странстват из партиите, играейки на прескочи кобила. Защо тази всеядна безпринципност не ни ядоса критично най-накрая?

-    Политическото номадство е старо, колкото политическият процес. Само по себе си в него няма нищо лошо, когато един политик съвсем съзнателно е променил своите идеологически и политически възгледи и ще дам пример с Уинстън Чърчил. Прословутият британски политик консерватор, превел Британия през Втората световна война, който на младини е бил либерал. И в това няма нищо лошо. Въпросът е, когато политическото номадство е продиктувано от разбирането за това как интересът клати феса -  да се намърда някой в политическото пространство без да изповядва съответните идеи. Това отблъсква хората от политиката. Ще дам пример с БСП - една партия с твърде неясен профил, макар че тя трябва да бъде прогресивана лява партия, а зави много към консерватизма напоследък. Същевременно, в момента се привличат и някакви футболисти в червения отбор. Пълна еклектика! Това се наблюдава и при другите партии, но дадох пример с БСП, защото там липсата на идеологически профил се оказва пречка за разширяване на електоралната и подкрепа. Политическото номадство е един от процесите, които обезверяват хората, че е възможно да се случи промяна със средствата на политиката. То затвърждава усещането, че всеки гони келепира или връща услуга на някоя партия, която го е включила в листите.

-    И за още един феномен ще Ви попитам - „политическата проституция“, за която наскоро говори Осман Октай в едно интервю. Ще повлияе ли тя на електората на НФСБ и "Воля" и очаквате ли общото им нещо, иронично кръстено НЕВОЛЯ в социалните мрежи, да прескочи четирипроцентната бариера?

-    Не, категорично! Това е безпринципна коалиция. Двете партии - НФСБ и "Воля" видяха, че социологическите проучвания им дават много ниски резултати и се обединиха да повишат шансовете си за успех. Това няма как да се случи. Подобно на опозиционния и националистическият електорат е силно разпокъсан. Виждаме освен "Воля" и НФСБ, към урните са се отправили националистическия електорат на ВМРО, на Възраждане. Имаме пет формации, а той, този електорат, е една общо взето постоянна величина от няколкостотин хиляди гласа. Така че, аз не вярвам това да стане. Двете партии са доста дискредитирани, включително и лидерите им и няма как от две дискредитирани формации да се получи една нова такава, на надеждата. А и малко е спорно доколко "Воля" е националистическа формация. Това е чисто и просто една корпоративна партия, която се кичи с одеждите на национализма, за да се рембрандира в момента. Но ще е неуспешно това упражнение.

-    С игра на думи ще си послужа: Има ли такъв народ, който да подкрепя едноименно политическо формирование, което няма нито точна програма за управление, нито политически опит, а даже и говорене пред публиката, освен в "Шоуто на Слави"?

-    Тук можем да разсъждаваме върху един по-генерален въпрос - може ли шоуто да се превърне в политика, в правене на политики? Че шоуто е политика - да, виждаме. То носи някакъв електорален бонус. Но дали шоуто ще се превърне в правене на ефективни дейности, които да решават проблемите на хората, предстои да видим. Слави Трифонов като нов политик и стар шоумен има своето влияние в обществото. Той е един популист, бих казал, а формацията му е  антисистемна. Те бяха морални победители от референдума през 2016 г. Друг е въпросът, че две от питанията му бяха крайно популистки - за въвеждане на мажоритарна избирателна система в два тура и за намаляване на партийните субсидии на 1 лев. Това са крайно популистки искания, които кореспондират с исканията им в момента за пряк избор на главен прокурор от народа. Това значи реална възможност да се обзаведем с втори Гешев. Така че, очевидно има такива антисистемни, антиелитарни нагласи в българското общество, те могат да бъдат лесно управляеми и имат дълбоки корени в обществото. Затова Шоуто има своите добри показатели в момента, макар че останаха пасивни по времето на протестите. Аз почти съм сигурен, че те ще бъдат трета политическа сила, както прогнозират социологическите проучвания. Сега видяхме листата им, видяхме начина, по който беше представена тя - в стил ранно НДСВ. Някакви тъмни тонове и внушения, които трябва да събудят асоциации за нещо. Те ще имат своя успех, но оттук нататък ще има твърде много въпросителни, на които те ще трябва да започнат да отговарят.

-    Освен популизъм, съзирате ли в личността на Слави Трифонов бъдещи диктаторски наченки и ако той не е готвен за патерица на ГЕРБ, кое обяснява соченото му трето място, далеч преди да се говори за изборна битка и преди самият той  да заяви амбициите си?

-    Не бих използвал термина диктатор за една дефектна демокрация като българската. Със сигурност Слави Трифонов е нов политик, шоумен с богат опит, който има авторитарен подход към много от нещата и неговата партия е такъв тип - лидерска. Явно това се харесва на хората, които  одобряваха 12 години Борисов. Между другото, и Корнелия Нинова се опитва да играе такава роля -„Нека да се разберем като мъже!“- помним този знаков израз. В никакъв случай, обаче, не считам, че този стил на поведение ще получи много широко мнозинство , а и не вярвам да бъде патерица на ГЕРБ, защото мисля, че те ще се обезличат още в самото начало. Антисистемна партия са, а системата в момента се олицетворява от ГЕРБ. Това значи да се обезличат още в първото си присъствие в парламента. Друг е въпросът, че ГЕРБ могат да се опитат да разбият парламентарната група на "Има такъв народ", защото в нея ще има доста неопитни хора, които са там заради лоялност към него, без да е ясно какви са политическите им и идеологически възгледи.

-    Какво ще се случи с ГЕРБ, ако не успеят да сформират правителство, макар да са на първо място по резултат?

-    Ако не успеят и бъде сформирано такова от анти-ГЕРБ формированията, Борисовата партия трябва да мине в опозиция и да се подготви за ревизия на управлението им. Но решителни действия за разграждане на модела ще започнат, ако има едно много по-ясно изразено съотношение на политическите сили и едно ясно мнозинство, което според мен би могло да се сформира в предсрочни избори наесен.

-    Дали тогава ще стигнат силите на опозиционните субекти да ревизират последните 12 години?

-    Ревизията би могла да започне и при служебно правителство, назначено от Румен Радев. Но и дори да бъде съставено  правителство с ограничен хоризонт на действие, то според мен ще започне ревизия на този период на управление, която, обаче, ще се разгърне по време на едно служебно правителство и ще добие образ при едно ясно мнозинство. А това би могло да се случи след едни предсрочни парламентарни избори наесен.
 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.