"Ние сме народ от несвободни хора, а на несвободни хора свободата дори насила, камо ли даром, не можеш да им я дадеш.
Каква демокрация може да изградиш в държава, която един социализъм дори като хората не можа да построи – че то социализмът е просто нещо, като къща на два ката, в сравнение с него демокрацията е цял небостъргач!"
Чета за появилия се на аукцион ритон. Не знам дали е истина. Но допускам, че може да е истина.
Защото каквото и да си говорим, една съществена черта на нашия Преход бе плячкосването.
Големите удари бяха нанесени от големиje плячкаджии.
Част от огромната собственост, която трябваше да бъде приватизирана беше разграбена. Икономиката ни в значителна степен бе трофейна – трофеи за онези, които нямаха скрупули, ценности, морал, насищане.
Плячката се превърна не в средство да се намаже нещо от масовия грабеж. Плячката стана цел – да се вземе колкото се може повече по колкото се може по-незаконен начин.
Не, това не е жалба за младост, не е повик за радикално преразглеждане на приватизацията, протекла по знаменития пернишки лозунг Кой що докАчи!
Защото подобно нещо вече, уви, не е възможно. Награбилите – награбили, обраните – обрани…
Само искам да кажа, че икономиката ни куца, демокрацията ни куца, държавата ни куца, защото в основата им има плячкаджийство. При плячкаджийството не успяват най-добрите в икономическите дейности. Успяват най-алчните и най-безпринципните. Онези, за които да плячкосаш е начин на живот.
Държавата, редица бизнеси, множество сгради, университети, болници, спортни отбори – какво ли не бе плячкосано. Та ритони ли от една колекция да не могат да бъдат плячкосани!
Разказвал съм за чичо Гришата – един изглеждащ малко смахнат привърженик на СДС, който не даваше друг да кара колата при обиколките ми из Пернишки окръг в първите и победни сини години. Караше чичо Гришата колата и все назад към мен гледаше. Молех го - чичо Гриша, гледай пътя, ще се обърнем някъде! А той - Теб, коленце, Господ те обича и ще те пази!
Чичо Гришата отвреме навреме казваше по някоя абсурдна фраза, криеща, както се оказа, мъдрост – неразбрана от мен мъдрост.
Например:
Глас народен – бич Божи!
Ние сме народ от несвободни хора, а на несвободни хора свободата дори насила, камо ли даром, не можеш да им я дадеш.
Каква демокрация може да изградиш в държава, която един социализъм дори като хората не можа да построи – че то социализмът е просто нещо, като къща на два ката, в сравнение с него демокрацията е цял небостъргач!
И още:
Аз му викам – чичо Гриша, захванах се с политика без да съм прочел стоте най-важни книги за политиката! А той ми отвръща – ако ги беше прочел, за нищо на света нямаше да се захванеш с политика!
Та чичо Гришата веднъж идва у нас ей така – да си поговорим, защото му жал за мен. Той така казваше – искам да си поговорим, че ми е жал за теб, ще те изядат твоите, не им ли виждаш оченцата как светкат.
И аз му казвам – наистина не вървят нещата, чичо Гриша, погледни колко рехави ни станаха митингите! А той ме гледа ли гледа, сякаш се колебае дали да ми рече това, което му е на езика. Рече ми го:
- Свърши времето на митингаджиите, Коленце, дойде времето на плячкаджиите!
Мисля си сега – то това време на плячкаджиите свършване няма! Откога е започнало и изобщо не му се вижда краят!
