„От Освобождението насам образът на нашенския политически келепирджия Биг Бай Ганьо винаги е един и същ - да се облажват краката на съответния Голям брат.
Рупорите на мейнстрийма мълчат със страшна, ужасяваща, слугинска, антихуманна тишина.
Българите реагираха доста скептично, хумористично, да не кажа и подигравателно върху решението на правителството да оказва военно-техническа помощ на Украйна. Стъпката имаше за цел да забави разпада на коалицията и управниците да заявят верноподаничество на началниците си.
Кървавата борса на войната се движи със страшна сила.
Преди 80 години Западът проспа нацизма и цената беше 50 милиона жертви. Руската федерация няма право да допусне този фарс да се случи отново и залогът е цялото човечество"

С журналиста Георги Атанасов, един „задъхан“ в движение разговор за последиците от ужасната война в Украйна, за генезиса и дълбоките корени на злото, за паметта на човечеството и опасността от повторение на грешките и фарса. Разговор, който не исках да свършва.
Георги Атанасов пред LIBERTA.BG.

-    Г-н Атанасов, правителството оцеля, спасено от Корнелия Нинова и Зеленски, но България става участник в една не нейна война, с непредвидими от този факт последици. И ако съдбата на партията на Нинова е ясна, какво ни чака в аспекта на националната сигурност на страната?

-    Бих искал да отбележа първо, че цялостната визия и гледна точка към трагедията в Украйна, която се предлага на нашето общество, е дълбоко сбъркана, изкривена, деформирана и даже бих казал манипулирана. Откакто започна инвазията на Руската федерация на 24 февруари, досега на нашето общество се поднася една класическа  пропагандна матрица, в която едното е черно, другото е бяло, без никакъв нюанс, без никавъв опит за причинно-следствен анализ в исторически контекст. Всичко това се дължи на породата/природата на софийския псевдоелит, която ние познаваме от Освобождението насам, и независимо от цветовите нюанси и конюнктурните специфики, образът на нашенския политически келепирджия Биг Бай Ганьо, няма значение дали е прогермански, проамерикански, или просъветски - винаги е един и същ - да се облажват краката на съответния Голям брат. И целият този паноптикум, при цялата тази нашенска народопсихологична орисия, лъсна със страшна сила в тези трагични дни около братоубийствената война в Украйна.
Но да се върна на Вашия въпрос. Наистина това не е война на България, откъдето и да се погледне. Най-напред нашето общество е лишено  от възможността, разбира се извън мислещите хора, които намаляват непрекъснато, да получи информация в нейната комплексност. И за руското нападение, и за предпоставките за него. Ннапример напомпването на Украйна от страна на Запада с оръжие и вече с озъбена, пещерна, зверска русофобия, за да се създаде една армия в недрата на руския свят, буквално на една ръка разстояние от ключовите руски градове и стратегически центрове на един плацдарм на НАТО. Въобще, да се използва украинската карта като таран срещу Русия. В основата на този подход е една концепция, издигната от техния кукловод Збигнев Бжежински, който е заявил, че новият свят ще се изгражда без Русия и върху нейните развалини. Цитирам по памет. Така че, основата на този ужасяващ конфликт в Украйна между два народа, които са етно и религиозноисторически свързани от векове, има своите корени. Изключваме от тази картина западната част на Украйна - т.нар. Галиция и някои други области около Карпатите, които са католически и винаги са били антируски настроени.
През последните години на два пъти имах пътуване до Украйна и трябва да Ви кажа, че там основният език е руски и после украински. Но докато искат оставката на държавния ни глава, докато издигат знамето си над български институции и обекти, докато живеят в български курорти с нашите данъци, не всички, разбира се, но някои части отровени от нацистката антируска идеология им позволяват да се чувстват като господари на света, защото някой им е внушил, че те са свръхчовеци, че са ангели хранители на Запада, за сметка на евразийските варвари - и с това няма да бъда съгласен. Чакайте, кой ни пази? Последователите на Бандера? Тези ли дегенерати с татуирани свастики, мъртвешки глави, черепи и свастика? А факлоносците, които напомниха за фашистите в Нюрнберг и Мюнхен преди повече от 80 години? Или извергите, убиващи руските пленници, тези, които подпалиха човеците в Одеса, сред които и двама етнически българи, за които у нас  много бегло се споменава?
Рупорите на мейнстрийма мълчат със страшна, ужасяваща, слугинска, антихуманна тишина. А геноцидът в Донбас от страна на официалната украинска власт? 15 000 мирни жители са убити в Донбас, сред тях и много деца. Там се намира алеята на ангелите в Донецк, където са погребани 270 деца, всички жертви на украинската „демокрация“. Така че, тази гузна тишина, изпълнена с двойни стандарти, избирателен морал и разделение на хората на правилни и неправилни - всичко това очертава атмосферата, в която ние живеем от много време насам. Три десетилетия пребиваваме в тази лъжа, но сега, покрай събитията в Украйна, накакси тоновете и полутоновете прекалено много се изостриха.

-    Какво мислите за гласуването в Парламента за даване оръжие на Украйна? Много наблюдатели го възприемат като йезуитско - хем военно-техническа помощ, хем няма да са оръжия уж, хем не можем да поправяме тежката бойна техника по ред причини. Смятате ли, че това е честно спрямо избирателите и успя ли правителството ясно да учлени позиция, или повтаря чужди повели? Една вметка: Преди цар Борис да изпрати българските евреи на сигурна смърт в концлагерите, учителят Петър Дънов му казва: „Четири поколения няма да стигнат да изплатиш кармата за това решение и нищо няма да остане от царския род“ - и Борис ІІІ скъсва решението за депортация!?

-    Да, разбира се, мъдрецът Дънов е казал нещо много вярно, но тогава демократичномислещите хора са били повече и са имали някакъв елит. Антифашистката съпротива също е имала някакво значение за спасяването на българските евреи, разбира се. А също и Димитър Пешев и ред други духовни дейци. Благодарение на тези „шумкари“, наречени така от някой пронацистки папагали, България успява да запази границите си до началото на ВСВ 1941 г., защото ние, като сателити на Райха, като нищо щяхме да останем и без Пиринския край и да се върнем преди Съединението, ако не беше лявата съпротива и - забележете! –застъпването на Сталин и  Молотов, след като нашата страна се включва във втория етап на ВСВ.
Отклоних се, за да кажа колко неща се натрупват в резултат от решенията на нашето управление - един процес на извращаване, деформиране на историята на Европа и света, който рефлектира и върху възприятията и интерпретациите и на днешния ден.
Българите реагираха доста скептично, хумористично, да не кажа и подигравателно върху решението на управляващите за оказване на военно-техническа помощ на Украйна. Естествено, тази помощ не може да бъде реална, тъй като нямаме нито мощности, нито възможности, нито виждам логистиката, която би докарала ударен украински танк в България, откъдето през Румъния, или през минирания Одески пролив, контролиран от руски черноморски флот, или с влак през Румъния да бъде върнат. Как ще стане? И защо ще бъде върнат, след като ще бъде ударен, вероятно с високоточна ракета още по пътя?
Това са детайли за специалисти. Аз като журналист и публицист мога да извлека следния извод: тази стъпка, освен че имаше значение да забави разпада на коалицията, второ, управляващите имаха за цел да козируват на началниците си и да покажат вярност и верноподаничество. Чисто технически, на трето място, това решение за военно-техническа помощ е безсмислено, тъй като ние чрез нашите данъци, от вноските си, участваме през европейските фондове за Украйна и това ни го каза външният секретар на Брюксел Жозеф Борел. Самите украинци ни благодариха за помощта, преди да се стигне до някакво писмо, или контра писмо от Зеленски за тази мимикрия .Дали помощта е техническа, дали е хуманитарна, дали е военна, както и да я наречем, тя е помощ. И докато разговаряме минавам покрай сградата на "Кинтекс", та да не забравяме какво заяви доскорошният директор на най-голямата държавна фирма за експорт на военна техника Александър  Михайлов. Думите му бяха: Два милиарда лева има поръчки за Украйна. Публична тайна е, че чрез посредници и трети лица, като Полша, Румъния, Словакия, също изнасяме. През последните години и Арсенал, и Вазовските заводи работят интензивно.
Кървавата борса на войната се движи със страшна сила. Военно-промишленият комплекс на САЩ реализира чудовищни печалби така, както фармацевтичната мафия реализира нечувани приходи покрай Ковид.Тази помощ е имитация на дейност, в случая не навътре, а навън, защото тези момчета (Кирил Петков и Асен Василев -.б.р.) искат да покажат, че са верни на генералната линия, която им се пуска. Те нямат нито политически капацитет, нито  човешки ресурс, нито мислене, нито дух, за да реагират като един Виктор Орбан, например, който без да поставя под съмнение принадлежността си към Западния свят, категорично отказа всякакви доставки на оръжия.

-    Зададох следващия въпрос на двама съвременни български писатели, чиито имена запазвам по обясними причини и те последователно отказаха отговор. Не зная дали е труден отговора, но зная от коментарите Ви, че сте неплашлив човек и Ви го задавам: Ако се докаже по безспорен начин наличието на биолаборатории в Украйна, с участието на  чужди държави, както и разработката и наличието на биологично оръжие, и от друга  страна на везната се сложат смъртта и разрухата след войната в Украйна, коя страна ще натежи повече в полза на човечеството? С цялата условност на питането!

-    Разбира се, че въпросът Ви е труден. Той съдържа морална и човешка Голгота за всеки, който се опита да отговаря. Но аз не се страхувам от подобни предизвикателства, затова ще Ви кажа. На Сталин се приписва една сентенция - „Смъртта на един човек е трагедия, смърта на хиляди - статистика“. Това звучи поразяващо, но, но...ако се замислим наистина в реалността на днешния свят ще питаме: защо ние изпускаме от калкулацията на ужаса, от смъртта и черната сметка т.нар. "Американски консенсус"? Тези един милион човека невиннни хора, загинали в Ирак и Сирия? Защо пропускаме Косово, Сърбия, Афганистан, Йемен? Защо пропускаме това, че Турция блокира независим Кипър преди 50 години? Човечеството не си дава сметка за всичко това. И знаете ли докъде сме стигнали?! На човечеството е изстръгната втората мисловна критична система. За това трябва да се казват истинските неща, доколкото са останали свободни гласове, даже да има кърваво звучаща истина. Колкото и жестока да е цената за хората, а тя винаги е жестока и за двете страни, този неофашистки тумор Украйна, с реабилитацията на нацизма, който е плод на англо-саксонската олигархия, всичко отровно, което Западът създаде в Украйна, без никаква военно-стратегическа причина, на този процес трябваше да се сложи край веднъж завинаги. Краят е далеч, разбира се, но процесът започна. И, извинявайте, при 28 милиона човешки жертви, които Москва понесе през ВСВ, кой друг, ако не тя да тръгне да реже метастазите на тази ужасна зараза, която Западът реабилитира и реанимира, без да прави сметка какво може да се случи на самото западно общество. Хиляди нацисти, въоръжени до зъби, получили от Зеленски безконтролно оръжие в началото на войната. Това оръжие ще отиде в Европа. А контролът на ядрените централи? Каква бомба си слагат в тялото европейците?! Везната е много деликатна, много трагична. Но, когато се тегли чертата, трябва да знаем, че така както преди 80 години Западът проспа или  акушира нацизма в хитлеристка Германия, за да го насочи срещу СССР, този урок струваше 50 милиона жертви на човечеството. Историята се повтаря като фарс, казват мъдрите. Руската федерация няма право да допусне този фарс да се случи отново и залогът е цялото човечество.
 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.