„Изследователите спират до въпроса: "Кой уби войводата?" - и не се занимават какво става преди и след момента на гибелта на поета-революционер. Аз следвам първопричините, защото всичко започва от една корупционна афера - т.нар. „сделка с лой и пастърма“, която осъществява Врачанския революционен комитет за закупуване на много големи количества оръжие. Стоката е на кредит, а парите са пратени на гюргевските апостоли във Влашко. Но оръжие не пристига и Враца не възстава. Ботев се заканва на виновниците, а те са били в четата.
Ако Ботев беше оцелял, той щеше да изправи групичката на Обретенов на революционен съд.
Много се надявам днес сред децата да излезат някои мечтатели, които да направят една нова България, за която умряха  героите от миналото. Това е моята мисия и верую.“

Дори някога да замлъкнат сирените на 2 юни по конюнктурни подбуди, Денят на Ботев и падналите за свободата на Отечеството ще остане завинаги спотаен дълбоко в българските сърца, защото там всеки е скътал малка частица от двете български икони - Христо Ботев и Васил Левски.
За войводата и неговата гибел, за предателството и подвига, за искрата на родолюбие, която винаги се събужда, независимо от трагиката на времето, в което живеем, както и за дебютната му книга „Да убиеш Ботев - мистерии, спомени, лъжи", разговаряме с Искрен Красимиров - потомък на опълченец от Ботевата чета.
А каква по-прилягаща трибуна за гласа му от LIBERTA.BG?

Искрен Красимиров в изповедно интервю пред LIBERTA.BG, с отговор на въпроса - Кой уби Ботев?

-    Познават Ви като режисьор на документално кино, писател, актьор с четническа униформа, в периодични срещи с ученици от стотици училища в страната, където носите факела на героичното ни вчера. От кога датира интереса и преклонението Ви пред героизма на Национално-освободителното движение?

-    Ще Ви кажа една любопитна история в началото на това интервю, която  винаги разказвам на децата от детските градини и училищата у нас. Когато бях малък, историята ми беше скучна. И когато госпожата преподаваше урок за Левски или за Ботев, аз не внимавах, разсейвах се и чаках да мине часа. Но когато завърших училище, с мен се свърза един историк и ми каза: „Искрене, знаеш ли, сега излязоха нови документи, от които е видно, че твоят пра пра дядо е част от Ботевите четници. Имаше няколко липсващи имена и едно от тези имена се оказа неговото. Той се казва Никола Вълчев Минков от село Кремена, до днешния град Мездра. Когато го разбрах, сякаш нещо в моята матрица се промени и започнах да се интересувам от историята. Прочетох всичко за Ботев, всичко за Левски и след това направих серия от документални филми за всички наши национални герои - над 20 са моите филми от проекта „Незабравимата България“, знаете го, правили сме интервю. Така че, интересът ми датира повече от 15 години, като 10 от тях съм посветил на търсенията ми по двата въпроса, които висят със страшна сила в нашата история - кой предаде Левски и кой уби Ботев? 

-    Защо след 146 години все още се връщаме към онези славни и трагични дни на 1876 година? Не е ли страшничко да се посяга към тази тема, с оглед на националния ни нрав и политическата употреба на Ботев през годините?

Да убиеш Ботев. Мистерии, спомени, лъжи-    Ще Ви цитирам проф. Боян Пенев, който в една статия в сп. „Златорог“ през 1926 г пише следното: „Толкова ли сме далеч днес, 50 години след героичния подвиг на Христо Ботев, от това да изясним при какви обсотятелства загина легендарният ни поет и войвода? Е, аз мога да кажа, че почти един век след  думите на проф. Боян Пенев и век и половина след подвига на Ботев, ние все още не сме така близо до  изясняване на историческата истина. Аз не се занимавам с политика, аполитичен съм, моята амбиция е единствено да възстановя истината. И затова след петте документални филма, които направих за Христо Ботев, дойде ред и на дебютната ми книга “Да убиеш Ботев - мистерии, спомени, лъжи“, която излезе преди седмица на пазара и във всички големи онлайн книжарници и магазини. Използвам случая да отправя покана за премиерата на книгата -  2 юни, от 19.00ч. в Дома на издателство „Колибри“ в София. Уникалното в книгата е търсенето освен на това - кой уби Ботев, а и на други петима четници, повечето от които ръководни фактори в щаба на Ботевата чета. Защото изследователите спират до въпроса: „Кой уби войводата?“ и не се занивамат какво става преди това и след момента на гибелта на поета. А аз следвам първопричините, защото всичко започва от една корупционна афера - т.нар. "сделка с лой и пастърма", която осъществява Врачанският революционен комитет за закупуване на много големи количества оръжие. Те взимат на кредит огромни количество лой и пастърма и парите пращат на гюргевските апостоли във Влашко, за да им бъде доставено оръжие. Но то не е доставено, Враца не възстава и знаете как Ботев се заканва да търси виновниците. А тези виновници са били в четата. Това е Никола Обретенов - единственият, самообявил се като очевидец на Ботевата гибел и монополист на истината, ако мога така да го нарека. През годините  този човек дава осем различни версии за това - кога, къде и как е застигнала смъртта Христо Ботев. Това, което  правя като историк, изследовател и не на последно място като режисьор, търсач на истината е, да изследвам с природен полиграф-детектор на лъжата Врачанския Балкан и след това противоречията на версиите на Обретенов и всичките ми търсения, консултации със светила в историческата наука, като проф. Пламен Митев, например, водят до заключението, че войводата е убит от една малка заговорническа група, в която влизат Никола Обретенов, Георги Апостолов, Димитър Тодоров Димитров, Петър Симеонов - Херцеговенеца  и Сава Пенев. Това са физическите убийци на Христо  Ботев, но за съжаление не само на него, а и на най-близките му приятели - Давид Тодоров Савов, Петър Йорданов, Никола Войновски и Стоян Господински. Те биват елиминирани много хладнокръвно, постепенно, един по един, като загооврниците изчакват най-удобния момент за саморазправа. Например, войводата е убит след приключване на боя, отвлечен на 700 метра навътре в една тъмна планинска долина, в условия на настъпващ мрак. И всъщност обстоятелствата, които обединяват всички тези убийства са: единствен изстрел, лоша видимост, отсъствие на други свидетели, освен заговорниците, и липса на алиби. Това са разобличаващите аргументи, с които изобличавам клетвопрестъпниците. Българският народ не е народ от предатели. Ние не сме всички предатели. Те си имат конкретни имена, ние трябва да ги разобличим и покажем.

-    Никола Обретенов е един от синовете на русенската баба Тонка, нали?

-    Точно така.

-    Ще се окаже, че той е доста зловеща личност като единствен свидетел на истината от първо лице?!

-    Така е. Ако мога да  направя една аналогия с Левски, тя е, че след Освобождението тръгва мълвата, че предателят му е поп Кръстю и дори някои от съмишлениците на Апостола кроят планове как да го елиминират. Но в крайна  сметка решават да го оставят жив, за да се накаже „по-многу“, както пише в спомените си неговия брат Петър Гунчев. Аз мисля, че същата участ застига и Обретенов, който умира през 1939 година,  на 90 години. Господ му е отредил толкова дълъг живот, за да го накаже много и да излязат на бял свят много от противоречията му. Така хората ще се запитат и кажат, че тук има нещо гнило. Ботев не е заигнал от вражески куршум, нито от черкези, не се е самоубил, каквато е версията на Стефан Цанев. Той просто е бил елиминиран по една революционна необходимост. Защото, ако беше оцелял, той щеше да изправи групичката на Обретенов на революционен съд. В онзи момента е застанал въпросът: Или ние, или той? - а лошото е, че покрай него е трябвало да загинат и най-верните му съратници - невинни жертви, озовали се в центъра на една братоубийствена саморазправа. Аз съм се качвал над 20 пъти на лобното място на Ботев и с екипа ми и сме сравнявали версиите. Войводата е отвлечен на 700 метра от мястото, в противоположна посока на тази, към която се изтегля четата след боя, за да пие вода.Защо войводата ги е изоставил, се питаме? Защо не ги е последвал, ако е бил жив? 

-    Има ли след Христо Ботев личност, която според Вас поне малко напомня за гениалния поет и родолюбец?

-    Левски и Ботев са нашите две икони-легенди, светци, както искате, така ги наречете. Горд съм, че моят прадядо е бил част от Ботевата чета и си е дал живота за свободата на България. За жалост, в по-новото време тези хора липсват няма чисти идеали-образци. Но много се надявам днес, сред децата, които срещам, да се появят такива мечтатели, да излезат някои, които спазват заветите на борците, да бъдат добри хора и да направят тази нова България, за която мечтаеха героите от миналото. Това е моята мисия и моето верую.
 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.