Наближи ли Никулден, най-личният обект на внимание се оказва шаранът. Той бие по популярност дори именниците, понеже не само те тачат традициите и почитат тази многолюспеста риба, която иначе не долюбват особено. С една дума - ошаранваме се масово!
Защо точно шаран? Цялата работа е в люспите. Понеже люспите символизират парите, а всички сме наясно, че щастието не е във финикийските знаци, а в тяхното количество. И колкото и да се считаме за модерни, ей тъй, за всеки случай, си скътваме по една никулденска шаранова люспица в портмонето.
Легендата за Свети Николай Чудотвореца и спасяването на кораба чрез затапване на пробойна с риба я знаем. Сега обаче иде реч не за етимологията на празника за почит към светеца, а за Негово Величество Шаранът.
Всеки сам си решава за липсата или присъствието на тази рибешка особа на никулденската трапеза. Въпреки, че ако някой е опитвал пълнения шаран на мама, не изчаква чак до следващия Никулден.
И като припомням положителните качества на шарана като никулденски деликатес с орехово-стафидена плънка и всичко хубаво, което символизира, и пренебрегвам негатива от досадното чистене, запушването на сифона на мивката, а пък съвсем игнорирам красноречивия поглед, който рибока отправя към купувачите в магазина или рибарника, обръщам страницата и фокусирам внимание към нещо съвсем различно. Тоест, задавам си въпроса, и изобщо го поставям на дневен ред точно днес и сега: Защо, аджеба, на някой му е хрумнало да нарича будалите точно шарани? Нима на въдиците най-лесно се хващат те? Нима те са ако не най-тъпите, то най-гладните безсловесни същества? Ако изброим колко гладни има на глава от населението, то май ще можем без много условности да се приемем за народ от шарани. Хич не се иска много мислене, за да се открият доказателства. Например, не сме ли готови да налапаме кукичката целокупно, ако самата кукичка не се вижда ясно от пъстрия заден план, обещаващ ни блестящо бъдеще?
И понеже все пак е празник и хич не ми се иска да бъда обвинена, че го избивам на политика, ще кажа: лично аз предпочитам да съм шаран, отколкото баракуда! Да сте чули някъде да се избиват за баракуди? То май и за акули не се избиват… те, нашенските, се избиват помежду си…
Та така!
Сега предлагам да си кажем по едно наздраве за празника! И, разбира се, да отдадем заслужената почит на шарана!
Ха, наздраве!
Елка Василева
