Индексът за възприятие на корупцията на България през 2018 година е 42 пункта, като с това страната заема 77 място в световната класация. В рамките на регионалната класация на държавите-членки на Европейския съюз страната ни продължава да заема последно място (средната стойност на индекса за ЕС е 64,6).
В сравнение с предходната година индексът бележи понижение от 1 пункт. Въпреки че промяната от една точка в резултата на Индекса не е статистически значима, следва да се вземат предвид две обстоятелства: 1) стойности на индекса под 50 пункта са показател за систематичен проблем с корупцията и за неефективна борба; 2) в тазгодишната класация страната отстъпва с шест позиции назад в световната класация (от 71 място през 2017 г. на 77 място през тази година), което е показател за отстъпление в сравнителен план с редица други държави. Резултатът през 2018 г. не позволява на страната да се придвижи напред от последното си място в класацията на Европейския съюз.
Анализът на резултатите от периода 2012 – 2018 г. дава основание за критична оценка – налице е застой в противодействието на корупцията, като на фона на положителното развитие при значима част от останалите държави-членки на ЕС индексът на страната откроява тенденция на сериозно изоставане. Данните, които стоят в основата на класацията, показват, че въпреки относителната стабилност в политически и икономически план, основните слабости в седемгодишния период са свързани с ефективността на използване на публичните ресурси, функционирането на надзорните институции и на правосъдната система в страната.
Сравнението между индексите на България и на останалите държави от ЕС показва не само липса на развитие в рамките на един относително дълъг период – на фона на тенденциите при други държави-членки на ЕС индексът на България откроява тенденция на сериозно изоставане. Тя е особено видима на фона на позитивния тренд при държави от Централна и Източна Европа, с които България се съизмерва от началото на демократичните промени, като Естония (от 64 т. през 2012 г. до 73 т. през 2018 г.), Латвия (от 49 т. през 2012 г. до 58 т. през 2018 г.), Чехия (от 49 т. през 2012 г. до 59 т. през 2019 т.), Литва (от 54 т. през 2012 г. до 59 т. през 2018 г.)
Средната стойност на индекса за държавите-членки на Европейския съюз за 2018 година е 64,6, а включването на Норвегия, Швейцария и Исландия в общоевропейската класация формира обща регионална оценка на ЕС и останалите държави от Западна Европа от 66,3.
Резултатите от изследването показват, че скандинавските държави отново заемат водещите позиции в регионалната класация. Първо място в европейската класация заема Дания, следвана от Финландия и Швеция и Швейцария. Оценките на тези страни свидетелстват за ефективно прилагани правила, регулиращи поведението на политиците и на държавните служители, както и за наличието на стабилни системи, осигуряващи прозрачност и отчетност при функционирането на институциите.
Въпреки че общата оценка на изследването за европейския регион показва високи стойности, данните за част от държавите са показателни за това, че липсата на приоритет на антикорупционните реформи, заедно с нарастващата популистка реторика, води до отслабване на демократичните институции и до повишаване на корупционния риск.
Един от показателните примери в това отношение е Чехия, която непрекъснато подобрява своя резултат от 2014 г. насам. Въпреки общото повишение на стойността на индекса за период от последните седем години, случаят с установяването на конфликт на интереси по върховете на държавното управление през изминалата година е доказателство за това, че напредъкът може да е крехък.
Данните от изследването за последните седем години позволяват да бъде направен сравнителен анализ на тенденциите при държавите, с които България се съизмерва. В случая това са три групи страни – държавите от Балканския регион, държавите, които се присъединиха към ЕС след 2004 г. и държавите от Южна Европа, които се сблъскаха със сериозна икономическа криза в началото на изследвания период.
Първата тенденция може да се определи като устойчиво позитивно развитие, което отразява постоянно повишаване на стойностите на индекса. Тя се констатира при Естония, Чехия и Латвия и е показател за прозрачно функциониращи институции, успешни реформи и ефективно справяне с проблема с корупцията. Към тази група може да се отнесат и южноевропейските държави, като Гърция и Италия, които предприеха мерки за реформиране на администрацията и за намаляване публичния дългов. Данните от 2018 г. дават основание за позитивна оценка на положените усилия.
Втората тенденция може да бъде определена ката застой в борбата с корупцията, като в тази категория се включват България, Хърватска, Сърбия, Румъния. Сравнителните данни от изследването за изследвания седемгодишен период показват, че въпреки предприетите антикорупционни мерки в една или друга област, липсва общият позитивен резултат, който може да отговори на обществените очаквания за решително справяне с проблема с корупцията.
Третата тенденция се характеризира с отстъпление от борбата с корупцията, което е съпроводено и с компрометиране на основни принципи и фундаменти на демокрацията в изследваните държави. Показателни примери в категория са Турция, Унгария и Малта, в които проблемите с върховенството на закона, спазването на човешките права, свободата на журналистическата дейност и на гражданските организации се отразяват негативно и на разследването на корупцията.
Може да прочетете подробна информация за резултатите тук.
