Големите промени в закона за здравето вече са в парламента, но нямат голям шанс. Здравният министър проф. Христо Хинков използва последните работни дни на това правителство да внесе ключови промени в закона за лечебните заведения.
В последните си работни дни правителството на акад. Николай Денков придвижи към Народното събрание законопроект с ключови реформи на болничната система. На самото заседание премиерът в оставка обяви, че предлагат на парламента да одобри мораториум за разкриването на нови болници и разрешаването на нови медицински дейности на съществуващи лечебни заведения. Заложените в проекта срокове обаче заплашват да го направят невъзможен за приложение.
В законопроекта, пратен в петък в НС, се предвижда мораториумът да действа до утвърждаването на актуализирана Национална здравна карта. Срокът за утвърждаването на картата обаче е май 2024 г. Тези срокове бяха заложени през октомври 2023 г. и не е ясно защо продължават да бъдат същите няколко месеца по-късно.
Дори МЗ да е готово с актуализирания вариант на картата, само общественото обсъждане няма да позволи тя да мине до май през правителството. Нито пък парламентът ще се засили да приема промените в такива кратки срокове. Не е възможен и другият вариант - да се случи чудо и всичко да бъде прието в срок. Това ще означава мораториум да има буквално за броени дни, тъй като до май остава по-малко от месец.
Правителството веднъж се опита да пришпори мораториума за нови болници, като го включи в преходните и заключителни разпоредби на закона за бюджета на НЗОК за тази година. В парламента обаче ГЕРБ категорично се обяви против, изживявайки катарзис за порочната практика, която въведе при своето управление - да прокарва важни промени през преходни и заключителни разпоредби на други закони, често нямащи нищо общо с материята. В случая ГЕРБ дори не бяха съвсем прави, защото мораториумът беше нещо временно, а не законово положение, при това в известен смисъл касаеше бюджета на касата.
Не е ясно защо след това бяха изгубени три месеца, вместо законопроектът да бъде приет навреме, а не да гони последния влак преди изборите.
Никак не е сигурно, че могат да бъдат спазени и сроковете, заложени за другата голяма промяна в законопроекта - преструктурирането на мегаагенцията "Медицински надзор". Предлага се от нея отново да бъдат отделени дейностите по управление, координация и контрол на трансплантацията, като с тях се заеме отново изпълнителна агенция по трансплантация. Предлага се преобразуването да влезе в сила от 1 юли 2024 г., като едва ли ще има време за това.
В същия законопроект има още една сериозна промяна - връщането на акредитацията на болниците. Акредитацията ще бъде задължителна само за тези лечебни заведения, които искат да обучават студенти и специализанти, но такива са повечето големи болници в страната. Тя ще бъде за цялостната медицинска дейност на болницата, за отделните медицински дейности и за възможностите за обучение на студенти и специализанти. За останалите лечебни заведения, диализни центрове, домове за медико-социални грижи, хематологични центрове, центрове по психично здраве и т.н., акредитацията ще е доброволна.
През 2019 г. беше отменена акредитацията като инструмент за оценка на качеството на медицинската дейност на лечебните заведения. Това доведе до отмяна на основния инструмент за официално признаване на компетентност за изпълнение на конкретни задачи, а именно качествена, навременна и достъпна медицинска помощ, предоставяна от лечебните заведения, отбелязват вносителите в мотивите към законопроекта.
