Севар Иванов се завърна с престижно международно отличие от Монголия. С моноспектакъла си „Кученцето се засмя“ по романа на Джон Фанти „Питай прахта“ Севар заслужи наградата за най-добър актьор от театралния фестивал в Улан Батор. Това съобщи първо самият той в своята страница във Фейсук, а след това успеха отбелязаха и от Spam Studios – продуценти на спектакъла.
„Имаме си награда!!! Днес официално приключи фестивалът The Parade of Winners – Ulaanbaatar, Mongolia. Изключително щастлив и благодарен съм за получената награда за най-добър актьор…или “шилдэг жүжигчин”!“, написа актьорът.
Това е трети фестивал и втора награда за „Кученцето се засмя“ след приза за най-добър актьор за Севар Иванов от Международния театрален фестивал „Албамоно“ в Корча, Албания, през юли. „Благодаря на Ана Батева, че ме покани в това смело за мен приключение с думите “Ще можеш да се справиш”… Още не съм сигурен, но нямам основание да споря…“, признателен е Севар Иванов на режисьорката на моноспектакъла. Думи на благодарност отправя той и към композитора Стефан Здравески за „музиката, снимките и изтърпените кризи“. „Благодаря и на всички зрители, които са гледали и ще гледат представлението!“, завърша посланието си Севар.
Пътуването на моноспектакъла до Монголия се оказва възможно с подкрепата на програма “Култура” на Столична община.
Международният фестивал на монодрамата „Парад на победителите” в Улан Батор се организира за осма поредна година. В продължение на близо седмица артисти от Косово, Италия, Албания, Република Тува и домакините от Монголия представиха там свои спектакли. В програмата тази година беше селектирано и българското представление – моноспектакълът „Кученцето се засмя”, продукция на Spam Studios.
Това е и първото българско участие в осемгодишната история на фестивала „Парад на победителите”. С моноспектакъла „Кученцето се засмя” се откри състезателната програма, като представленията се бореха за три отличия: най-добър актьор, най-добър режисьор и Гран при. Спектаклите бяха оценявани от тричленно международно жури с председател Нина Мазур – вицепрезидент на Международния театрален институт към ЮНЕСКО.
Голямата награда получи спектакълът „Сънят на Хамлет” (автор Нина Мазур, режисьор и актьор Ментор Зумберай) от Косово. Наградата за най-добра режисура получи звездата на монголския театър Отгонцецег Гарааджав за авторския си спектакъл „Историята на царица Дургун”, вдъхновен от реални събития от историята на Монголия. Третата награда беше присъдена на актьора от България Севар Иванов за превъплъщението му в Артуро Бандини. Българинът бе най-младият сред участниците във фестивала.
Зрителите в София ще имат възможността да гледат представлението на 16 септември (понеделник) от 20.00 ч. като част от програмата на фестивала Sofia Summer Fest в „Чистилището“ (ул. „Индустриална“ 7).
Моноспектакълът засяга темата за борбата на артиста в ситуация на екзистенциално оцеляване. Артуро Бандини е писател, който търси място под слънцето и живее в съмнителен хотел в Лос Анджелис. Докато се къпе в „славата“ на факта, че един-единствен от разказите му е публикуван в малко местно списание, Бандини минава през равносметка за живота си. Струва ли си да продължава да пише? И ако не тук, то тогава къде? Къде ще получи признателност за работата си и изобщо ще получи ли някога такава?…
Артуро Бандини е нагледен пример за разлушителната сила на егото, която стремглаво може да отдалечи една личност от реалността. Реалност, която бива изместена от мечтите, където самолюбуването и нарцисизмът стигат до краен предел. Защото в желанието си да бъде харесван от всички, Бандини като че ли остава сам в собствената си борба за признание. И докато героя се върти в омагьосан кръг, думите на автора Джон Фанти напомнят, че „светът е мит, прозрачна равнина, в която всичко е само за малко“. Драматизацията на текста също е дело на режисьорката Ана Батева.
Севар Иванов има награда „Икар 2022“ за поддържаща мъжка роля за превъплъщението си във „Федра“ под режисурата на Бойка Велкова и номинация от Съюза на артистите за водеща роля за „Портретът на Дориан Грей“, постановка на Стайко Мурджев. За него театралните цените казват, че има същата енергия като младия Мариус Куркински, с която той печели възторжени фенове в началото на кариерата си.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
