Най-полезното от похода на тракторите е, че отново обърна внимание на порочното раздаване на субсидии
Вероятно голяма част от предприемачите с традиционни бизнеси останаха силно възмутени от исканията на протестиращите земеделци. Пред телевизионните камери всеки един интервюиран, независимо дали е зърнопроизводител, животновъд, овощар или пчелар, без никакво притеснение настояваше държавата да разчисти пътя му от конкурентен внос, да намери пазари за продукцията му, при това на цена, която го удоволетворява, и да даде допълнителни субсидии.
Сигурно мнозина предприемачи извън аграрния сектор са си казали: Как така за тях да може, а за мен - не. Затова не бива да се изненадваме, ако скоро поредната гилдия реши на свой ред да блокира пътищата с претенции за компенсации.
Селското стопанство действително е специфичен сектор, изложен на много повече рискове от останалите икономически дейности. Неслучайно при всички търговски споразумения преговорите за "чувствителните" селскостопански стоки са най-трудни и продължителни, за тези стоки държавите налагат защитни квоти и мита на вноса и се приема за напълно естествено да дотират местното производство.
Протестът на фермерите обаче бе откровено политически
и това си личеше от несъстоятелните, често взаимоизключващи се, уж икономически аргументи. Никак не беше случайна намесата на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и влиятелния депутат от ДПС Делян Пеевски с решението парламентът да гласува вдигане на забраната за украинския внос, ден преди това да направи самата Еврокомисия. Това създаде алиби за последвалата сред земеделците мобилизация за протестни действия. Представители на "Продължаваме промяната" директно обявиха, че протестите са режисирани от ГЕРБ с любезната подкрепа на ДПС с цел да се дестабилизира страната и по-скоро да се случи ротацията и Борисов да поеме управлението на страната в свои ръце.
А тъй като сегашните управляващи в "некоалицията" ПП-ДБ/ГЕРБ-СДС се чувстват много несигурни и нестабилни, лесно се огънаха на протестния натиск. Правителството се споразумя със зърнопроизводителите да забрани вноса на украински слънчоглед до края на ноември, което е странно как може да бъде изпълнено, при положение, че вече има решение на Народното събрание за вдигане на забраната.
Има и анализатори, според които в акцията с тракторите и заплахата за блокада на центъра на София, прозира руската пропаганда.
Ето няколко факта. Като изключим слънчогледа, вносът на зърнени култури от Украйна (докато беше разрешен), бе символичен на фона на местното производство - едва 0.3% от нашата зърнена продукция, което не е в състояние да оказва натиск. България е голям износител на зърно и ако нашите производителите са притеснени от ниските борсови цени, то основният виновник за това е Русия. В момента руска пшеница на дъмпингови цени залива пазарите и сваля борсовите котировки.
"Това е част от икономическата война, която води Путин",
казва икономистът Георги Ангелов.
Според икономиста Никола Янков впечатление прави, че протестиращите земеделци не говорят за цената на вноса, не поставят икономически аргументи, а се фокусират върху произхода на вноса - Украйна. "Тоест проблемът не е в цената. Затова протестът не е икономически. Тези хора са готови да се внася всякакъв слънчоглед в България, само да не е украински. Ако внасяме руски слънчоглед, това окей ли е?", коментира Янков.
Независимо кой се опитва да яхне недоволството на земеделците, на преден план се набива стремежът на "зърнарите" да притиснат "оливарите" да изкупят в близките месеци слънчогледа им, надявайки се на по-високи цени.
Сметките на фермерите обаче и този път може да се окажат криви, както миналата година, когато отказаха да продават в очакване на по-високи цени. Големите преработватели не могат да си позволят да купят по-скъпо българския слънчоглед - тяхното олио отива основно за износ и ако е на цени по-високи от пазарните, няма кой да го купи. Повишение на международните цени е малко вероятно в следващите месеци, защото Русия се кани да изнесе огромно количество слънчогледово олио и шрот, предупреждават преработвателите. Това ще натисне не само цените на олиото, но и на слънчогледа.
"Ние не може да им дадем надпазарни цени за суровината, просто защото ще сме на загуба. Нашият марж е само 4-5%. По-добре да не работим въобще", коментира за "Сега" Юлиян Стефанов, риск мениджър на една от водещите преработвателни компании "Олива". При забранен внос от Украйна до края на ноември, при липса на предлагане от нашите производители и при ограничени количества за внос от други страни, заводите за олио ще са принудени да намалят драстично капацитетите си и дори да затворят. Това означава, че няма кой да купи и българския слънчоглед, който с новата реколта ще надхвърли 2 млн. тона. Единствено вътрешният пазар може да поеме по-високи цени, но това ще предизвика силното недоволство на българските потребители от поскъпването на олиото тази есен.
По подобен начин говедовъдите са се вторачили във вноса на украинското мляко и настояват за неговото спиране. Само че земеделският министър Кирил Вътев представи тези дни данни според които не Украйна, а Германия е най-големият вносител на сухо мляко у нас.
Странно е и как така водачът на животновъдите Симеон Караколев, (прочул се с инициативата под егидата на президента за издигане на роженското знаме), само допреди месец се оплакваше от скъпия фураж на българските зърнопроизводители, а сега така пламенно оглави протеста в тяхна защита.
Оказва се, че и пчеларите са объркали адресата -
отново земеделеският министър Кирил Вътев съобщи, че не Украйна, а Полша е най-големият вносител на пчелен мед у нас, следвана от Гърция. Възможно е да има и далавери - украински мед да се представя за полски или украински слънчоглед да се представя за румънски, но с този проблем трябва да се занимават контролните органи и забраната за внос няма да го реши.
Приетото с овации споразумение между правителството и протестиращите земеделски производители не решава проблеми, а ги задълбочава. Като например всички негативни ефекти на субсидиите в аграрния сектор, смята икономистът Красен Станчев.
Договореното с протестиращите земеделци изплащане на компенсации заради войната в Украйна в размер на 213 млн. лв. в кратки срокове - 30 септември, е спорно доколко ще реши проблемите на малките и средните фермери. Правителството обеща да премахне тавана на помощите, при което основната част от тях вероятно ще отиде не там, където трябва. И отново ще бъдат облагодетелствани едрите зърнопроизводители, които и без това получават лъвския пай от ежегодните субсидии. По-скандалното е, че се подпомагат точно спекулантите, които миналата година се полакомиха и не продадоха зърното си в очакване на по-високи цени.
Някои от животновъдите и зеленчукопроизводители се усетиха и още на следващия ден след подписване на меморандума надигнаха недоволство от малките суми, които ще получат.
Страничните наблюдатели са напълно объркани
от разнородните програми, схеми и канали, по които се субсидира селското стопанство у нас. Не може да се хване бройката дори и на компенсациите заради войната в Украйна. Тези дни "Капитал" представи разбивка с какви средства през миналата и през тази година държавата вече е компенсирала селските стопани за повишените цени на енергоносители, фуражи, препарати за растителна защита, горива, торове - следствие от войната. Оказва се, че през есента на 2022 г. с тази цел са раздадени 426 млн. лв., а през пролетта на тази година - 213 млн. лв. До дни предстои да бъдат изплатени новите 213 млн. лв. Така извънредната помощ за фермерите от бюджета ще надхвърли 850 млн лева за покриване на негативните икономически последици от войната. Отделно специално производителите на слънчоглед предстои да получат още 65 млн. лв., половината от които са от Европейския фонд за гарантиране на земеделието.
Към всичко това трябва да се добавят и регулярните агросубсидии - т.нар. директни плащания, които за 2022 г. са в размер на 1.6 млрд. лв., а през 2023 г. ще достигнат рекордните 2 млрд. лв.
На фона на това мащабно подпомагане финансовият министър Асен Василев се опита да опонира на плача на недоволните земеделци за понесените от тях загуби. Василев припомни, че през 2022 г., (когато вносът на украинско зърно бе разрешен), приходите на зърнопроизводителите са скочили до почти 10 млрд. лв., а печалбата им е нараснала до 2.5 млрд. лв.
Как при тези огромни обороти, печалби и субсидии да повярваме на вайканията на Националната асоциация на зърнопроизводителите за опасност от фалити? Да не забравяме, че секторът е облагодетелстван и от сериозна данъчна преференция - горивата са освободени от акциз, което е допълнителна субсидия от 100 млн. лв. годишно.
Ако има нещо полезно в земеделския бунт то е, че за пореден път бе насочено вниманието към несправедливата схема на субсидиране на аграрния сектор и към нуждата от промяна.
От влизането ни в ЕС вече 15 години
върху малка част от земеделските стопани се излива рогът на изобилието,
което доведе до огромни диспропорции в сектора. Именно зърнопроизводителите обсебиха по-голямата част от помощта, която пристига от европейския и от националния бюджет заради принципа да се дават пари на обработваема площ, без значение какво отглеждаш. Едрите "зърнари" всяка година ставаха все по-едри, окрупнявайки земята, а с това и размера на субсидиите. Така се стигна до днешното положение - над 60% от обработваемите 40 млн. дка в страната са засети с пшеница, царевица и слънчоглед, т.е. със суровини, докато насажденията с плодове и зеленчуци и други култури, за които е нужна и повече работна ръка, вече са на изчезване. Специалистите отдавна алармират за пагубните последици от превръщането на българското земеделие в монокултурно, което още повече обрича селата на обезлюдяване.
В същото време 3/4 от директните плащания в земеделието отиват в около 3700 физически и юридически лица, които на практика представляват стотина свързани лица. Годишно субсидиите, които те получават, са между 1.3 и 1.5 млрд. лв.
През годините правителствата си затваряха очите за тази свръхконцентрация, която според анализатори е удобен източник на корупция, купуване на избори и влияние. Под натиска на Европейската комисия по време на третия мандат на ГЕРБ бе направен опит да се ограничи съсредоточаването на толкова много средства в шепа земевладелци. Бе въведен таван на субсидиите от 300 000 евро на стопанство, но това се оказа формално ограничение. Само за една година всички едри фермери раздробиха фирмите си и финтираха новото правило. Никакъв контрол и никакви санкции не последваха за свързаните лица и парите отново потекоха, там, дето са текли.
От тази година обаче има шанс нещата да поемат в правилното русло. През 2022 г. по време на правителството на Кирил Петков при разработването на новия Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023 – 2027 г. бе предвидено въвеждането на три пъти по-нисък таван за субсидиите за площ - 100 хил. евро. За първи път този таван ще бъде приложен тази година и предстои да видим как ще сработи. Предвижда се средствата набрани от превишението над тавана да бъдат насочени за подпомагане на малките и средните стопанства за производство на плодове и зеленчуци, мляко, месо и пчелен мед.
Премиерът Николай Денков преди ескалацията на протеста и преди изпуснатата от него реплика за териористите отбеляза: "Инициирането на протестите идва от зърнопроизводители - тези, които получават лъвския пай от многомилиардните помощи през последните години, именно по повод предстоящата промяна в разпределението на агросубсидиите". Предстои да видим дали този път ще се постигне по-справедливо разпределение на помощите или отново едрите зърнопроизводители ще намерят лоби и вратички да се облагодетелстват.
