„Добротата не е само за Рождество Христово. Мое желязно правило е всеки ден да направя поне два грама добро за някого."

Елена Банова е журналист. Работила е във в. „Народна младеж“. Животът и се преобръща, когато и поставят тежка онкодиагноза през 1999 г. Справя се, за да се повтори изпитанието и през 2013 г.  Днес Елена е основател и президент на фондация за борба с рака НЕОГЕНЕЗИС. Написала е две книги в помощ на всички, които са засегнати от коварството на този бич - „Ракът ме целуна“ и „Застани до мен в борбата с рака“.

Разговаряме за тежкия двубой с чумата на века, за апокалиптичния избор да останеш без коса или да останеш без глава, за усилията й да изпрати пациенти на протонно лечение в Русия, за болното ни здравеопазване и за още куп предколедни теми.

-    Елена, наближават Коледните празници, а с тях и еуфорията за дарителски кампании по всякакъв повод. Като президент на фондация НЕОГЕНЕЗИС, с какви чувства приемаш това?

-    Вярно е, че християнството изисква преди така нареченото Свето Рождество да сме много по-добри, но това означава, че преди това трябва да сме поне добри. Така че, това еднократно втурване за дарения, търсене на помощи и призиви, ми е изключително тягостно. Поне за мен е така, защото всеки ден изпълнявам моето желязно правило – поне два грама да направя добро за някого. Нещо да помогна. Иначе, Рождество Христово е само един празник. Той не е мярката, единствената мярка за доброта.

-    Може да е само българска, Българската Коледа, но не идва ли в повече да се просят пари за деца в нужда, след като огромни финансови нарушения минават като полъх и никой не търси пропилените пари на данъкоплатците, нито наказание за присвоилите ги?

-    В 2002 г. Първанов и Зорка добре направиха. Това беше убийственото време в края на криминалната приватизация. Беше изключително мръсно време и семейство Първанови даде една добра посока на хуманизма. А иначе, се разграбваше държавно имущество, разпродаваха се заводи за един лев, убиваха се последните животни в последните кооперативи. Да, имаше нужда от такава мярка и те я направиха поне да има някакво символно име. Но Българската Коледа не означава само два или три дни, когато християните в България празнуват. Българската Коледа е нещо задължаващо за цялата година. Тя е високата мярка в края, за да изпратиш годината. Макар и малко помпозно създадена, за времето на Първанови тази инициатива стоеше добре. Оттам нататък,  ми е изключително конфузно всяка година, по веднъж, Плевнелиев да ми дава тълкувание на проявата. Само преди десет дни, сегашният президент отиде в Стара Загора и говори дълго време какво е Българската Коледа. Ама, няма нужда! Ние си я знаем. Това е абсолютна грешка. По-важно е да отчете през годината средствата за различните болници и апаратури. Ако го има това, ми аз три, четири пъти най-малко ще подам средства!

-    Ти едва ли се нуждаеш от разяснение за благотворителност, но много хора не знаят за фондацията ти НЕОГЕНЕЗИС за борба с рака. Разкажи как стигна до решението да я създадеш?

-    Решението нямаше как да не дойде. Аз имах едни критични моменти, когато беше първият рак. Написала съм го в първата ми книга „Ракът ме целуна“. Господи, в момента, в който се разбра тази диагноза, телефонът в къщи спря да звъни. Преди това  съм казвала, че моят апартамент се нарича Авраамов дом – от сутрин до вечер там се звъни или някой идва, някой сяда да се храни, да говори. Винаги шум и жизненост и изведнъж - тишина и две попарени деца. Ей това имах. От никъде никакво съчувствие и помощ. Стигнах до там, в нощите да мисля какво да правя – да започвам ли битката или да се предавам? Тогава разбрах колко е важно да има място, където да мога да отида. Господи, да отида и да кажа: Хора, имам диагноза рак! Изпитвам ужас! Умирам! 
Осем години ми трябваха. Минах през всички мъки. И си казах: Елено, всичко зависи от теб!
Продадох определени лични неща, регистрирах фондацията и започнах от кота 0. За мен беше важно, когато ми се звънне и се каже: „Госпожо Банова, току-що ми дадоха епикризата, имам рак, лекарите ми казаха да чакам решението на онкокомисията, какво да правя“? Аз веднага да отговоря – след колко време можете да дойдете тук? Ето, това е! Човекът няма да види ръката ми, но той чува гласа ми и тръгва. Страшно много хора, когато дойдат, избухват в плач. Това е нормално, те трябва да избухнат, защото това е форма за облекчаване на стреса. И казват: „Ама аз умирам!“ И аз веднага отговарям: А аз как ви изглеждам? „Ами много сте добре“ - такъв е отговорът. Ами, хайде и вие да станете добре. А сега, дайте да започваме сериозно!, отговарям.

-    Мнозина ще четат с трепет точно тези думи от интервюто, Елена, но аз те моля да споделиш практическите измерения на този ваш труд за хора в ужасен срив?

-    Добре, ще кажа следното. Аз от година и половина водя страхотна битка, включително с консултации по евросанкциите срещу Русия, защото съм проправила пътя за български онкопациенти, които имат тумори в главата /без значение на кой точно орган в нея/, да участват в най-новото лечение в момента в света – ПРОТОННОТО ЛЕЧЕНИЕ. Трябваше да мина през много консултации, оглеждания на договора, който искам да сключа, защото там имам една деликатна полууговорка. А тя е: българските онкопациенти трябва да бъдат приравнени по цени на руските граждани и това означава между 6 и 10 пъти по-ниски цени за протонно лечение.

-    Само в Русия ли е възможно това протонно лечение?

-    В началото на 2018 г. в света имаше общо 25 протонни центъра. Може би сега са нарастнали с четири или пет. Така че, на 25 места може да се отива, но са много скъпи, защото всеки протонен апарат трябва да е свързан със специална система за създаване на протонни лъчи. Това е коренно различно от традиционните линейни ускорители. Независимо, че още не съм подписала договора, днес съм изпратила всичките изследвания, които са при мен и съм говорила с директора на Протонния център д-р Данилов - едно младо създание, тридест и няколко годишно. Не само лекар, не само онколог, но той е и ядрен физик – огромно образование се изисква за тези медицински специалисти. Те вече са ядрени физици, ядрени биохимици и ето, аз пращам документи на човек, който се нуждае от ядрена помощ, защото туморът е в главата му. Чакам отговор, чакам финансов план на лечение и всичко е на приятелска основа. Много ми е тежко, когато чуя за деца с тумори в мозъка. А те в България никак не са малко. При протонното лечение има изключително сериозно изискване –детето да бъде поне 1,20 м. високо, за да бъде в обхвата на лъчите.

-    Това протонно лечение справя ли се и с рак на вътрешните органи?

-    Не. Само в главата. Око, ухо, челюсти, език, глътка - там има поне 10 вида рак. И може да се спасят хората. Защо да не го направим? Няма нито лев приход от това, имам само разходи, но за Бога, какво са разходите пред спасени хора?

-    Какво куца на нашата здравна система в борбата с коварния бич на цивилизацията?

-    Каква здравна система по онкология? Ние сме единствената държава на Европейския съюз, която няма Национална програма за борба с рака и система за онкологично лечение. При нас всичко е на парче. Влизаш. Пращат те на 6, 7, 8 изследвания. Ако имаш див късмет, някой ще обобщи тези изследвания. Някой! Дават ти епикризата и казват: "Ами, това е положението!" Оттам нататък започваш да молиш. Никой не ти казва, че в дадена болница или клиника екипа ви чака, тъй като там има добри специалисти по вашето злокачествено образувание. Малко са и клиниките по химиотерапия. Ние имаме само 50% от необходимите специалисти там. И чакаш. И молиш. Аз се посвещавам и на това, като се моля: "Спасете го! Помогнете му! Мога ли да разчитам на вас?" Тези приятели лекари знаят, че аз съм отговорен човек и когато моля, не е случайно. Това значи, че този човек е изхвърлен от така наречената полусистема и той е сам, човек зад борда. А аз не мога да го оставя да потъва.

-    Да ти падне косата или да ти падне главата е грубоватата обобщеност на този труден избор. Но как да си помогне човек сам?

-    Човек е в състояние да поеме 50% от спасението си. Някои не искат да се лекуват, търсят алтернативно лечение, но не знаят какво точно е то. Ако имаше така нареченото алтернативно лечение, то отдавна щеше да стане практика. Никой добър онколог не би пропуснал да го проучи и прилага. Но тогава то става редовно лечение, а не алтернативно.Това е тотална грешка, че в битката с рака съществува някакво алтернативно лечение. Това е чудовищно нещо вътре, на клетъчно ниво. Трябва ти огромна апаратура, за да го установиш. Трябва да се разчита на класическата медицина, за да се види какъв вид рак е. И е много важно да  попаднеш на добър лекар, иначе отиваш по дяволите.
Трябва да познаваш издълбоко противника си и като го проучиш, вече си наясно къде да стъпиш.

-    Работите заедно със Стела Банкова - един неоспорим авторитет и изключително почтена личност. Защо изборът ти падна точно на нея?

-    Случайност беше. Вървя към фондацията един ден и я виждам замислена по тротоара да влиза в Общината. Беше свършил вторият й депутатски мандат. (...) Страшно отмъщение на българската политико-мафиотска класа за нейното непокорство... Обясних, че при нас ще й бъде трудно, но ще има човечност. И тя дойде.
 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.