Никоя крайност не е добра в живота. Няма родител, който да харесва затлъстели деца, с увиснали коремчета, както и хилави, с нездрав вид. За да не случи това, майките трябва да вземат нещата около храненето много сериозно, а не просто за отбиване на номер с едно ядене. Процесът започва още от ранната бебешка възраст, когато малкото спира да суче и трябва да се захрани.
Добрият стар чичко Спок /д-р Бенджамин Спок, американски педиатър/ по който раснаха много поколения, вече е демоде за много родители по света. През последните 10-15 години в науката за отглеждането на бебето и малкото дете, настъпиха много промени. Доста родители твърдят, че в тази област няма нужда от унифициране, защото детето има свои особености и свой характер, а работата на родителя е да разпознава и уважава изискванията на детето си.
Човешкият организъм е съвършено творение, а малкото знае какво иска
Кога да захраним бебето? Общовалидното правило е, че не трябва да е преди 6-я месец, или 180 дни след раждането. До тогава бебето не получава друга храна, различна от млякото. Изключват се всякакви пюрета и напитки в менюто. Това захранване се нарича педиатрично и е най-разпространеният метод. Родителят държи контрол при храненето и решава кога, какво, колко и как да даде на рожбата си. При него най-напред се въвеждат пюрета/плодови, зеленчукови, месни/и каши, които са задължително гладки, еднокомпонентни, като по-късно се добавя нова храна към въведената. В началото се дават 1-2 лъжички, а количеството плавно се увеличава, според нуждите на детския организъм. Това хранене е допълващо, между отделните кърмения. Повечето майки съчетават захранването с кърменето, докато бебето не покаже, че е готово за нов етап. Около месец, два, след захранването, постепенно се въвеждат по-едри частици, за да свиква детето да дъвче. Според специалистите, това трябва да стане около годинка, или малко след нея. Повечето деца, захранвани по педиатричния метод, са готови да седнат на общата маса с родителите. Педиатричният метод е подходящ както за кърмени, така и некърмени бебета. Милиони бебешоци са изгледани по такъв начин и всяка майка може да сподели опита си с приятелка или позната на улицата.
Още по темата: От това, с какво храните децата си, зависи здравето им след време
Недостатъците са, че много бебета не искат да ядат специална бебешка храна, различна от тази, на другите членове на семейството. Да, ужасно е, след като майката е готвила, отворила пюре/което не е особено евтино/, малкото да откаже да яде, или просто да изплюе храната. Има родители, които изпускат момента, в който бебето е готово да яде храна с по-твърда консистенция и след това то може дълго време да отказва да го прави. Пропуска се някога и мига, в който малкият човек иска сам да се храни, а после до 3-4 години възрастните го молят с лъжица в ръка, а то бавно дъвче и преглъща. Огромна грешка правят родителите, когато настояват за повече погълната храна от тази, която бебето иска. Така залагат подводни камъни в детската хранителна култура и след години се питат: от къде се е появила анорексията, булимията, или затлъстяването?
Педагогическото захранване се води от детето и нуждите му
Родител и дете, заедно контролират приема на храна. Този вид е особено разпространен в рускоговорящите страни. Основната идея е, че то се води от нуждите и желанията на малкото дете. Започва се с така наречените „микродози“- малки количества храна, с размер на оризово зърно, или глава на кибритена клечка, хванати между показалеца и палеца на родителя. Тези дози са директно от храната на възрастните, без значение каква е тя-палачинка, картоф, или сос. В началото се дават по три микродози на едно хранене. После количеството плавно се увеличава и познатата вече храна се предлага в 6-7-8 микродози. Бебето не седи на собствен стол и няма свои прибори и чиния, а се храни с големите, седнало в скута на майката. Това захранване насърчава да се даде на детето да суче, заедно с дозите храна.
Кога има нужда от отделна детска порция? Щом количеството храна, сипано от родителя, започне да не стига, е време то да има своя чиния. Теорията на микродозите е, че чрез своя храна детският организъм по-добре реагира на потенциалните алергени, защото са в незначителни количества. Така се научава да се защитава от тях в бъдеще.
Към плюсовете на подобно захранване е пестенето на време, усилия и разходи. Всичко, което поглъща малчуганът, е взето от храната на възрастните. А децата рано се социализират и научават, че храната е нещо приятно.
Недостатък на педагогическото хранене е, че то е предназначено за кърмени бебета, макар, че не е невъзможно да се прилага и при изкуствено хранени. Понякога възрастните предлагат твърде малко микродози и не се вслушват достатъчно в желанията на детето, когато им покаже, че иска още.
Съвременните майки са прекалено натоварени, макар да не работят, докато бебето порасне. Обеснимо е все по-голямото търсене на услугите на детските кухни в грижата за детето. Една от най-доказалите се детски кухни е бургаската „Ам-Ам“, където на тел. 0885602188, без да ходите до пунктовете, може да запишете детето си във всеки от градовете: Бургас, Айтос, Карнобат, Банево, Поморие, Ямбол и пет пункта в град Сливен. Това може да се направи и на електронния адрес на фирмата: [email protected].
Кухнята разполага със сертификат за качество по системата НACCP и изпълнява стриктно изискванията на тази програма.
