„Не може да се иска от едни хора за два месеца да оправят целия батак и застой, в който онези са ни вкарали. Насилникът се опитва да бъде морален коректив, което е недопустимо.
За пръв път в новата ни история виждаме как се саботират усилията на държавата.
В баланса между двете крайности е успехът на един истинки държавник. Разделение в обществото правят старите управляващи с единствената цел - да оцелеят. Премиерът трябва да бъде за пример на култура и възпитание, а не селска бабанка, която се фука на площада, как може да пребие всеки.
Защо не е направена алтернатива на газовите доставки за 12 години? Няма отговор на този въпрос.“
С комуникационния експерт Любомир Аламанов говорим за истинската държавност, за новите и стари управници, за спънките и саботажите и за желанието на определини кръгове да върнат страната години назад.
Любомир Аламанов пред LIBERTA.BG
- Г-н Аламанов, прословутото българско разделение отново е налице - едните оплюват напористо управляващите, другите ги бранят пламенно. Като експерт, как мислите, струва ли си да затваряме очи пред незнанието, обвързаностите и роднинскоприятелските преплетки и назначения на новите, само за да не дойдат предишните? Тези мои въпроси са повлияни от Ваш текст в социалната мрежа, където казвате, перифразирам: „Нали не сте забравили миналите 12 години“?
- Това е един много добър въпрос с обобщения, който пронизва цялото ни общество и минава през няколко фази. Факт е от една страна, че човек не бива да си затваря очите пред проблемите на днешния ден, само и само да оправдае търпението си към по-тежки проблеми на миналото. Но е факт и обратното, че не може да се иска от едни хора за два месеца да оправят целия батак и застой от онези, които са ни вкарали там през миналите 12 години. ова не е честно и не е възможно. Мога да дам и пример. Представете си един насилник, който 12 години бие и тормози Вас, взима ви парите, бие ви, а вие най-накрая не издържате, ставате и му удряте един шамар. И изведнъж насилникът започва да крещи: „Помощ! Той ми удари шамар!“. Получава се, че насилникът се опитва да бъде морален коректив, което е недопустимо. Нека всеки си знае мястото. Насилникът трябва да бъде наказан за деянието си и чак после трябва да гледаме какво се случва нататък. Обратната репресия, която комунистите изповядваха - „нас ни убиваха преди 9 септември, затова ние сега също имаме правото да го правим“, също не е правилна. И именно тук, в баланса между двете крайности, е успехът на един истински държавник. Освен да озапти насилника, освен да оправи нещата и да ни поведе към някакво по-добро бъдеще, да го направи с такива инструменти, че да няма нужда той самия да бъде съден. С една дума - не е лесно.
- „Продължаваме промяната“ дойдоха със заявка за нулева корупция, за промени и реформи в редица държавни сектори. Макар да не са изминали 100 дни, виждате ли проявления на декларираното? Като тук, разбира се, отбелязваме, че реформи не се правят за два месеца, но все пак? Как Ви звучат молбите към Гешев доброволно да си подаде оставката, а той пък сега вика на разпит Кирил Петков и иска доказателства за престъпници, сякаш премиерът е следствен отдел на прокуратурата?
- Ние нищо не можем да чуем за идеята на новите управляващи, заради огромната комуникационна, обществена, медийна и всякаква истерия на старите управленци. Последните, само и само да не се чуе какво са правили, вдигат такъв невъобразим шум и минават от истерия в истерия, и от всяко малко нещо правят проблем, че ние наистина нямаме условия и време да чуем какво искат да предложат новите. Което е много страшно. Ние за пръв път виждаме в новата ни история, как се съботират действията на държавата. Явно тези хора не изпитват страх и срам, че могат да съсипят всичко, само и само те да определят новия ред. Най-малкият пример: въпреки, че старият премиер с години не се появяваше в парламента, старите управляващи крещят как искат по всяко време, на секундата, някой министър или премиерът да дава отговор. Като свърши тази шумотевица, след малко започват да истеризират: ама защо ни занимавате с парламентарен контрол, къде са ви реформите? Изпаднали сме в смешната ситуация на вица: “Зайо, ти защо си с шапка? Защо си без шапка?“.
Нямаме време да чуем собствените си мисли и това е много страшно. Ако идеята е да влезем в още една спирала от катастрофи и това ще донесе удовлетворение и може би спасение на старите управляващи, то трябва да кажем ясно, че това разделение в обществото го правят именно старите властници. С единствената цел - да оцелеят.
- И все пак, как оценявате публичния образ на новите? Намирате ли за пресилени оптимизма, позитивизма, добронамереността и даже сладникавата усмихнатост в премиерското поведение, както и негови незнания?
- Аз виждам един нормален западен модел. Това навсякъде в нормалната цивилизация, а не в джунглата на просташкото, вербално усилие, се възприема като нормален модел на поведение. Човек, който иска да води нормален разговор с хората, даже с цената да си признае, че не знае нещо. Срещу нормалната комуникация имаме вербални насилници, агресори, все едно се намираме в четвърта група на детската градина, където най-буйното и грубовато дете блъска другите, защото никой не смее нищо да му направи. Сведохме държавата и политиката до детска градина, което е срамно. Напълно естествено е, че премиерът трябва да бъде за пример на култура, възпитание, да показва как да се вършат нещата, а не селска бабанка, която се фука на площада как може да пребие всеки. Това не е държавническо поведение.
- А как гледате на шуробаджанашките назначения на властта? Съпругата на министър Даниел Лорер е на два поста. Нормално ли е това?
- Това е едниственият пример, който се дава...
- О, те са много!
- А какво да се направи? Да се оставят старите кадри на ГЕРБ, които саботират на всяка крачка и то на ръба на закона? Няма случай, когато новите искат да направят нещо, а старите да не бойкотират. В ББР, през цялата енергетика, през магистрали, през всички държавни дружества, та даже и до спорта, където министърът каза: „Ама ние се видяхме и се разбрахме, а те после излязоха и обжалваха“. На всяка крачка има целенасочен саботаж, целенасочено даже изнасилване на закона. И после - защо новите са сложили някакви други хора? Ами кое е по-доброто? Според мен, за качествата на хората трябва да се съди по постигнатите резултати.
- Основните изводи от газовите войни, които наблюдаваме в момента? Ще стане ли правителството техен заложник и опира ли конфликтът до това, кой да вземе комисионите от газовата търговия?
- Трябва да с разсее вдигнатата пушилка, защото там има много недоизказани неща. При всички приказки на старото ръководство, има една истина - нямаме алтернатива на газовите доставки. Защо не е направена тази алтернатиав за 12 години? Няма нормален отговор на този въпрос. Отговорите са обтекаеми и няма отговор.
Сегашното управление трябва да разчупи този модел, за да може да имаме независими доставки на газ. Три милиарда бяха дадени, за да се построи една тръба на "Турски поток", която просто минава през нас и толкова. И никой не говори за това! За мен този феномен е изумително странен. Чуваме хора, които буквално лъжат всеки ден. И продължава да им се дава нов ефир всеки ден, за нови и нови лъжи. Защо? Къде е споразумението с "Газпром"? Защо го скриха? Отново няма как да се сложат управленията на една плоскост, защото от едната страна имаме целенасочен антидържавен саботаж.
