Възстановеният Съвет за криминологични изследвания очерта точната картина на престъпленията и престъпниците зад волан
"Война по пътищата“ от години е клише, зад което стоят хиляди лични истории, но до днес в държавата нямаше ясна диагноза за „епидемията“ от пътно-транспортни престъпления.
Сега за първи път възстановеният от предишния служебен министър на правосъдието Крум Зарков Съвет за криминологични изследвания очерта точната картина на престъпленията и престъпниците зад волана, съобщи "Лекс".
Съветът, председателстван от министъра на правосъдието Мария Павлова, прие окончателния доклад по него. Изследването проследява и анализира данните на престъпленията на пътя, законодателната рамка и нейните промени, съдебната практика, основните проблеми при прилагането на съответните норми на НК и НПК като периодът 2016-2021 г. е сравнен с 2010-2015 г.
От него може да се направи профил на масовия престъпник на пътя. Той е неженен мъж, до 39 години, с най-много средно образование, кара след употреба на дрога и ще получи условна присъда.
Докладът показва, че най-голям е делът на престъпленията по чл. 343б от НК, инкриминиращи управлението на МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества. Те представляват впечатляващите 75,6% или три четвърти от всички наказани пътнотранспортни престъпления в страната за периода 2010-2021 г.
Най-често престъпления на пътя извършват неженени мъже със средно или основно образование на възраст от 18-39 години.
Най-много са осъдените жени водачи на МПС от същия възрастов диапазон, като броят на жените на възраст 40-49 г. стремително нараства. При жените, за разлика от мъжете, преобладават осъдените лица със средно и по-високо от средното образование.
Осъдените за управление на МПС след употреба на наркотици, както и неправоспособните водачи, са преобладаващо младежи на възраст от 18-29 години.
Чл. 343б, ал. 1 от НК инкриминира управлението на МПС с установена по надлежния ред концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда.
Това престъпление заема най-голям дял в структурата на наказаните деяния по чл. 343б от НК – 78%. За периода 2010-2021 г. са наказани общо 62 355 престъпления.
Наблюдава се тенденция към силно ограничаване на прилагането на ефективното осъждане. Докато през 2010-2015 г. с ефективна присъда са завършили делата за 63,4% от наказаните престъпления през периода, то през 2016-2021 г. с ефективно осъждане са наказани 7,3% (1940) от всички престъпления за периода.
В края на изследвания 12-годишен период наказаните с прилагане на ефективно осъждане намаляват с 94,1% спрямо началната 2010 г.
„Прави впечатление сериозният спад на наказаните с прилагане на ефективно осъждане престъпления през 2016 г. спрямо 2015 г. с -78,4%, който продължава с по-бавни темпове, а към края на периода бележи леко увеличение“, пишат експертите.
„Ясно изразена и засилена е тенденцията към увеличение както за целия 12-годишен период, когато наказаните престъпления за управление на МПС след употреба на наркотици са нараснали 784 пъти спрямо 2010 г., така и във всеки от изследваните два периода по отделно. …След промените в НК в началото на втория разглеждан период 2016-2021 г., броят на наказаните престъпления расте с високи темпове – през 2017 г. – 5,4 пъти или с 436,5% спрямо 2016 г., през 2018 – със 139% спрямо 2017 г., през 2021 г. – с 25,8% спрямо 2020 г.“, посочват авторите на изследването.
Броят на наказаните за шофиране след употреба на дрога може да нараства значително, но данните показват, че колкото по-масово става това престъпление, толкова по-масово за него се налагат и условни присъди.
„Увеличават се само пътнотранспортните престъпления, свързани с употреба на алкохол или наркотици, причините и условията за тях трябва да се разглеждат комплексно и да се работи най-вече по превенцията им“, коментира доц. д-р Салкова. И припомня препоръките на Световната здравна организация системата винаги да отчита възможността за човешка грешка и да работи така, че да не стига до тежки последици дори и при човешка грешка.
„Една трета от разгледаните от Върховния касационен съд дела за миналата година са класически престъпления на пътя“, отчете съдия Красимир Шекерджиев от изследователския екип. Наказанията са основно лишаване от свобода, повечето от тях – условни.
Той не скри разочарованието си, че докато са проучвали, обобщавали и анализирали данните, които могат да послужат за разумни законодателни инициативи, миналия август парламентът е променил НК и в частта за престъпленията на пътя, а ВКС намира измененията за противоконституционни. „Моля, използвайте нашия доклад по полезен начин!“, обърна се върховният съдия към Съвета.
Екатерина Салкова отчете наличието на сериозни затруднения с основни експертизи като автотехническите и токсикологичните. При първите основният проблем е малкият брой вещи лица, които извършват качествени експертизи, при втория – дългото време за изследване на пробите. Препоръката на екипа е да се засили капацитетът при експертизите.
Обърнато бе внимание и на недостига на екипи на пътна полиция в София, които се занимават с автопроизшествията. Това води до забавяне и понякога до изкривяване на закона, констатира съдия Шекерджиев.
Предстои резултатите от изследването ще бъдат представени и обсъдени публично.
