„Защо някой хора не проявяват човечност? Защото не им се е случвало насилие. Това ги прави стерилни към страданието.
В четвъртък ще отидем на срещата с госпожа Караянчева в Парламента. Очакваме не ние да коментираме, а те да кажат дали исканията ни са смислени и кога ще бъдат реализирани, и в какви срокове? Ако не - защо? След което ще преценим как да продължим.“
Албена е майка на две деца, които отглежда сама. По образование е юрист, работила е в Агенцията за ядрено регулиране и БЕХ. Била е част от преговорния екип по проекта за АЕЦ „Белене“ с руската страна. Последната и работа е зам.-директор на АДФИ /Агенция "Държавна финансова инспекция"/. Тя бе първата жена, изкрещяла на висок глас, че е жертва на сексуални посегателства на работното си място. Напуска работа и завежда две искови молби - едната е за дискриминация, а другата - за неправомерното й отстраняване от работа. Вече 6 месеца няма никакво придвижване по исковете й. За проблема си Белянова сигнализира не само светските институции у нас, но и БПЦ в лицето на Патриарха. От никого не получава реакция.
От АДФИ отказват да издадат характеристика за изпълняваните от нея държавни функции - нещо, което са длъжни да направят по закон. Така майката на две деца е вече шест месеца безработна, тъй като не може да представи пълен набор от документи при постъпване където и да е. От три месеца е с прекъснати здравни права и чака справедливост. Докато е в очакване, Албена инициира сдружение „Цвете за нея“, в полза на жени и деца жертви на насилие.
Liberta.bg разговаря с Албена Белянова за честта и безчестието, за справедливостта в едно неслучило се общество и за цената да останеш честен.
- Като човек, сблъскал се с насилието, Вие сте част от инициатива „Цвете за нея“ и на 8 март в няколко града поднесохте цветя в памет на тези жертви. Излязохте с осем искания, кои бяха те?
- Тази инициатива не касае само жертвите на домашно насилие. Тя касае жени и деца, жертви, изобщо на насилие. Дали е на улицата, или е на работното място, няма значение. Случаите с Вероника и Виктория Василева са показателни. Исканията ни са законодателни, казано най-общо, а другите ни искания са насочени към изпълнителната власт. Искаме промяна на Наказателния кодекс. Но една от промените, направени между първо и второ четене беше, че за да има по-тежко наказание, насилието трябва да бъде повече от един път! За мен, като жена, и като юрист, една такава ситуация на тормоз и събиране на доказателства за минали насилия е абсурдна. И още, от всичките форми на психически тормоз, единствено се криминализира следенето. А обидите, заплахите, вербалната агресия, къде остават? Получава се по-скоро прокламация, че има такъв закон и хартия, която да бъде представена в ЕС, демонстрираща, че в държавата има добра воля за борба с насилието.Работа про форма.
- Проформа ли ще бъде срещата Ви в четвъртък в Парламента с председателя Цвета Караянчева и защо няма да бъдат допуснати журналисти?
- Да, може би, ще е проформа. Очаквам да бъде едно политическо говорене. Госпожа Караянчева каза, че тя е твърдо „за“ каузата да няма насилие над жени и деца и че ще бъде направено много повече. Но нека мине срещата и ще видим. Защо няма да бъдат поканени медии? Мисля, че въпроса за насилието е тема, която управляващите не желаят да се дискутира и да бъде предмет на обсъждане.
- Защо?
- Ами защото насилието, особено в държавната администрация, пряко ги касае.Още 2017 година, представител на комисията за защита от дискриминация, докладва именно в този Национален съвет по равнопоставеност, че има повишени случаи на насилие на работното място. И абсолютно никаква реакция няма.
- Бяхте първата, която не се уплаши да изкрещи на висок глас „в администрацията има насилие върху жени“, но защо това се възприема нееднозначно - от съчувствие и солидарност, до противоположните мнения, че жените сами са си виновни? Толкова ли закърняха сетивата, с които служим на хуманизма?
- Тези наслагвания касаят манталитета на обществото. Но има и друга страна-грубо предлагане. Така хората не вярват, че има и други жени, които не желаят да бъдат подлагани на сексуален тормоз. Наложи се мисленето ,че само чрез секс можеш да се развиваш в работата си. Няма значение дали си умен и дали показваш качества, щом казваш „да“, всичко ще стане.
- Как ще отговорите на упреците, че вие, жените от инициативата, търсите съчувствие и съжаление. Една писателка отправи и по-остри думи, че подобно нещо граничи с психопатология. Къде са корените на подобно неразбиране?
- Аз наистина бях потресена, когато прочетох тези писания .Не мога и не смятам да се обеснявам, но на въпроса, защо не проявяват човечност, отговорът ми е, защото не им се е случвало насилие. Това ги прави стерилни към страданието. Дори и самите неправителствени организации, които работят за правата на жените-жертви, и те до голяма степен остават равнодушни към тях. Обществото е обезверено. Тази социална бедност, в голямата си част, води до равнодушие и всички го знаят.Много е важна е тази пропагандна антикампания, която се направи срещу Истанбулската конвенция, тя доведе в голяма степен до този начин на мислене-няма защита от насилие, има джендъри и гейове. Стига се до крайност и тази пропаганда изобщо не беше случайна. Дори през миналата седмица, генералният секретар на Съвета на Европа разкритикува България, че е отказала ратификация на въпросната конвенция, поради погрешно разбиране на един термин.
- От женска солидарност ли се включихте в този поход на справедливост или от рефлекса на юрист към истината?
- Не точно съм се включила, защото всяко едно от осемте искания е написано от мен. И като жена участвам, и като юрист. Това желание за върховенство на закона е много силно. То така се случи и самата инициатива-не през някакви организации, общности, а просто с няколко жени решихме. И го направихме.
- С какво ще продължите занапред?
- Първо внасяме в МС исканията, с копие до омбудсмана Мая Манолова и до председателя на Парламента. В четвъртък ще отидем на срещата с госпожа Караянчева. След срещата ще коментираме какво следва. Очакваме не ние да коментираме, а те и да кажат дали исканията ни са смислени и дали ще бъдат реализирани и в какви срокове. Ако не – защо? След което ще преценим как да продължим.
