Разследване на OCCRP и Биволъ. В ролите:
- Маргините;
- Счетоводителят на СИК Росен Тодоров;
- Двама кипърски адвокати като проксита;
- Испанец, лежал присъда за трафик на кокаин;
- Фалшива банка на Коморите;
- Слепи надзорни институции в Кипър и България.

Регулаторите проспиват връзките на застрахователя Олимпик с престъпния свят. След това той се срива, оставяйки след себе си неплатени искове за 45 милиона евро.

Кипърската полиция е на път да приключи разследването си за предполагаема измамна рекапитализация на застрахователна компания. Тя се срина през 2018 г., оставяйки без застраховки над 200 000 шофьори, основно в България, и неплатени искове за 44,8 милиона евро.

Разследване на журналистическия Проект за разследване на организираната престъпност и корупцията OCCRP и неговия български партньорски център Биволъ показва, че много преди да фалира, базираната в Кипър застрахователна компания Олимпик е попаднала в ръцете на хора заподозрени, че са престъпни босове.

Прикриващи се зад двама кипърски адвокати, които са действали като пълномощници, българските гангстери получават контрол над Олимпик почти десетилетие преди испански бизнесмен да поеме компанията и да я срине заедно със свой сътрудник, който е осъждан за трафик на кокаин.

Краят на Олимпик повдига въпроси относно процедурите за надлежна проверка на Службата за контрол над застрахователните компании на Кипър (ICCS), която регулира сектора. Националното законодателство изисква от ICCS да оценява репутацията и финансовата стабилност на потенциалните собственици на застрахователни компании. Мнозина тогава обвиниха ICCS, че не е успяла да надлежно да проучи Диего Гонсалес Алонсо, испанският гражданин, който поема компанията през 2016 г., когато тя е изправена пред финансов крах.

„Ако службата беше провела проучването си както трябва, щеше да установи, че човекът купуващ фирмата има подозрителна бизнес репутация, която е била посочена от други страни членки ЕС“, пише редакционният екип на Cyprus Mail (Кипърска поща) през август 2018 г., „Кой би купил малка застрахователна компания, която е на косъм от фалит? “

Разследването на OCCRP показва, че Алонсо не само купува силно задлъжнялата фирма, но след това източва поне два милиона евро от Олимпик към собствените си компании.

Освен това властите в Кипър са проспали сигнали, че много преди Алонсо да се появи на сцената, Олимпик е бил задкулисно контролиран от престъпна организация в България, която използва две български компании, Интергруп и СИК, за параван.

Кипърската полиция не пожела да потвърди дали е разследвала връзките между Олимпик и Интергруп, за която в изтекла дипломатическа грама на САЩ от 2005 г. се казва, че се занимава с престъпни схеми в България, включително финансови измами, изнудване, търговия с наркотици и проституция.

„Разследването на случая е в напреднал етап“, заяви полицията в кратък имейл отговор на журналистически въпроси.

Въпреки че полицията не отговори на въпросите ни дали има вероятност Алонсо да бъде обвинен, разследването й беше предизвикано от „писмена жалба“ от страна на ICCS през 2018 г., в която се твърди, че испанският бизнесмен е използвал „несъществуващи“ активи за да рекапитализира Олимпик.

Алонсо пристига с големи обещания за инвестиции подкрепени от корпоративни облигации и дялове в банка, за която твърди, че притежава в държавата Коморски острови в източна Африка. Одиторите обаче казват, че стойността им е била сериозно преувеличавана, ако изобщо са съществували. Те поставят под въпрос и стойността на притежанията му в Доминиканската република, които той използва за да защити плана си за рекапитализация, а съдът установява, че посочените от него бразилски държавни облигации са фалшиви.

ICCS най-после забелязва нередности в Олимпик, но тогава е вече късно. Компанията е изтърбушена. Сривът на Олимпик се дължи на поредица провали на надзора над кипърската финансова система.

„Кипърският потребител и данъкоплатците вече са платили твърде много поради пропуски в регулирането, както в областта на банковото дело, така и в застраховането“, заяви Алексис Пантасис, изпълнителен директор на застрахователната компания Hellas Direct (Хелас Директ), която е базирана в съседна Гърция.

„Регулаторите трябва да се вземат в ръце и да вървят в крак с модерните тенденции, общувайки открито със съответните контрагенти отвъд граница.“

ICCS отказа да отговори на изпратените от журналисти въпроси.

Икономически крах

Проблемите на Олимпик започват през 2013 г., когато Кипър е разтърсен от финансова криза, отчасти причинена от небрежен банков надзор. Двете най-големи банки в страната се сриват и губят около 8 милиарда евро депозити на кипърски граждани. Международният валутен фонд и европейските финансови институции се разбират за спасителен план, но отказват да спасяват недостатъчно капитализирани банки, позовавайки се на миналото им свързвано с пране на пари.

Към декември 2015 г. Олимпик е на път да се срине, след като натрупва загуби за 12 милиона евро и остава на червено с 5,7 милиона евро.

В този момент планът за рекапитализация на Алонсо, който трябва да бъде частично реализиран чрез корпоративни облигации емитирани от базираната в Люксембург холдингова компания Hispakol S.A. (Хиспакол) сякаш е изпратен от господ. Но ако обещанията му изглеждат прекалено добри за да са истински, това е защото на практика не са истински.

На ICCS й трябват цели два месеца след като е одобрила офертата на Алонсо за да за да започне да подозира начина по който Олимпик би трябвало да бъде рекапитализиран и да възложи на одиторите си да прегледат свежите активи, които според Алонсо са били внесени.

В доклад, представен на ICCS в края на 2017 г., одиторите посочват, че има „съмнения“ около недвижимите имоти в Доминиканската република, чиято заявена от Алонсо стойност е 26,3 милиона евро, както и около 150-те милиона евро в бразилски държавни облигации и в корпоративните облигации.

По-късно одиторите поставят под въпрос и съществуването на 11,9 милиона евро, които Олимпик твърди, че държи в банката за ценни книжа Black Eagle (Черен орел), която се представя като регистрирана на Коморските острови. Финансовите отчети на Олимпик отбелязват, че Black Eagle е закупила New York Securities Bank (NYSB, Нюйоркска банка за ценни книжа) на Алонсо, за която също се твърди, че е регистрирана в островната държава в източна Африка.

Фалшивата банка NYSB е използвана и в брендирането на Олимпик в България.

Централната банка на Коморите обаче каза на OCCRP, че нито Black Eagle, нито NYSB имат банков лиценз в страната.

Има и други предупредителни сигнали около Алонсо, стига някой да си даде труда да ги погледне.

През 2015 г. испанският регулатор на финансовите пазари, Comision Nacional Del Mercado de Valores, публикува известие, че Алонсо не е упълномощен да предоставя инвестиционни съвети или други услуги, като например валутни транзакции, чрез своите брандирани като NYSB компании, включително фалшивата банка от Коморите.

Има документи, които показват, че след като получава одобрение за придобиването на Олимпик, Алонсо назначава осъждания за трафик на наркотици Хосе Мигел Муньос Мартин да представлява в компанията.

През август 2018 г., след като става ясно, че лицензът на Олимпик е отнет, базираната в Кипър счетоводна фирма CRI Group Limited (Си Ар Ай Груп Лимитид) представя доклад на ICCS, според който Мартин има сериозно криминално досие. Съдебни документи от Испания потвърждават, че той е бил осъден за трафик на кокаин преди около десет години.

Според разследването на OCCRP Алонсо започва да източва пари от Олимпик почти веднага след като я придобива през 2016 г., използвайки няколко свои компании.

Олимпик например плаща за неясно какви услуги над 300 000 евро на Ozo Group (Озо Груп), компания със седалище в латвийската столица Рига, по-късно преименувана на NYSB Latvia.

Според финансовите отчети, Олимпик е отпуснала и заем от един милион евро на Integral de Gestiones Societarias SL (Интеграл де Жестионес Сосиетариас) , която е базирана в Тенерифе, най-големият от испанските Канарски острови. Документи показват, че заемът е обезпечен с дялове в дъщерно дружество на Интеграл, Aerlyper S.A. (Аерлайпер), което вече е било в ликвидация.

Освен това през 2016 г. Олимпик прави плащане в размер на 570 227 евро на NYSB Fund Management (NYSB Фънд Мениджмент, Управление на фондове). Финансовите документи на Олимпик сочат, че плащането е извършено за гарантиране на корпоративни облигации. Не е ясно дали облигациите са действително издадени.

Алонсо не отговори на молба за коментар. Не успяхме да се свържем с Муньос Мартин.

Лоша компания

След като ICCS обявява през август 2018 г., че е отнела лиценза на Олимпик, в кипърските и българските медии започват да се появяват подробности за предполагаемата измама на Алонсо.

Скандалът доведе до оставката на шефа на застрахователния надзор на България. Оставката й е приета от депутатите, които свикват извънредна сесия на Парламента за да обсъдят ликвидацията на Олимпик.

В разгара на спора бивш шеф на българската Държавна агенция за национална сигурност критикува правителството в социалните медии затова, че е позволило на застрахователя да работи в страната. В коментар във Фейсбук, разпространен нашироко от националните медии, Атанас Атанасов заявява, че българските власти, включително службите за сигурност и Финансовото министерство, са били наясно, че считаните за гангстери хора зад Интергруп и СИК са били и скрити собственици на Олимпик.

Атанасов повтори тези коментари в неотдавнашно телефонно интервю за OCCRP, казвайки: „Това е същата група.“

Връзките на Олимпик с престъпността могат да се проследят назад до 2007 г., когато е купена от регистрираната в Кипър компания Clenmay Enterprises Limited (Кленмей Ентърпрайзис Лимитид). На хартия тя е собственост на кипърски адвокат живеещ в Русия. Разследването на OCCRP показва, че истинските собственици на Кленмей са участвали в Интергруп.

Освен подозрения за участие в редица престъпни дейности като търговия с наркотици, измами, проституция и изнудване, хората, които стоят зад Интергруп и СИК притежават редица бизнеси, включително Бул Инс, най-големият автомобилен застраховател в България, според дипломатическа грама на САЩ от 2005 г. публикувана от Уикилийкс.

Грамата отбелязва, че интересите на Интергруп и СИК в застраховането се съчетават добре с бизнеса им с кражба и трафик на превозни средства. „Автомобили със специални стикери на Бул Инс са защитени от кражби, тези, които не са застраховани от Бул Инс могат спокойно да бъдат крадени.“

Според американската дипломатическа грама и разследване на OCCRP сред собствениците на Интергруп, СИК и Бул Инс са и братята Красимир и Николай Маринови.

Николай Маринов е бил както директор на СИК, така и на Интергруп, а Красимир също е вписан като директор на Интергруп.

Красимир и по-малкият му брат Николай, които са известни в България с прякорите „Големия Маргин“ и „Малкия Маргин“, имат по няколко обвинения там, включително за участие в организирана престъпна група, заговори с цел извършване на убийства и пране на пари, но по-късно са освободени.

Премиерът Бойко Борисов също е съобщавал връзките си с групата. През 1995 г. той е сниман с Красимир Маринов, Румен Гоцов известен с прякора си „Пашата”, и други мафиотски шефове на юбилейно празненство на СИК (на водещата снимка). Българският седмичник „Капитал“ определя Борисов, който преди да стане премиер през 2009 г. е бил собственик на компания за охранителни услуги, като един вид пресаташе на Интергруп и СИК.

От ляво на дясно; бизнесменът Николай Златев, настоящият премиер Бойко Борисов, Красимир Маринов и Венцеслав Стефанов от СИК, на фирмено парти за юбилея на СИК през 1995 г., снимка Фейсбук

През декември 2007 г., само седмици след като офисите на Бул Инс в София са претърсени от полицията, Маринови поемат контрола над Олимпик чрез регистрираната в Кипър Кленмей.

Въпреки че имената им не фигурират в официалните документи за собственост, събрани от OCCRP косвени доказателства показват, че братята контролират Кленмей чрез свои пълномощници. Това са двама кипърски адвокати Андреас Т. Софоклеус, който е посочен като един от директорите й, и Георгиос Анджели, единственият акционер получил разрешение от ICCS да купи Олимпик.

Анджели и Софоклеус притежават регистрираната в Кипър Transcapital Business Consulting (Транскапитал Бизнес Консултинг, TBC), която предлага различни услуги за управление на компании, включително възможността да действат като номинални собственици за истинските бенефициенти на фирми, които предпочитат да не бъдат оповестявани.

Софоклеус не отговори на въпросите ни дали той и Анджели са действали като пълномощници на Маринови за Олимпик. Каза, че TBC спазва всички закони и разпоредби отнасящи се до учредяване и администриране на компаниите, „особено валидирането на бенефициента на компанията Кленмей, [и] напълно е следвала закона при всички етапи на предоставяне на услуги на тази компания.“ Анджели отказа коментар.

Въпреки това, следата от връзки открита от OCCRP показва, че братята Маринови действително са били собственици на Олимпик, въпреки че името на Анджели фигурира в документите като единствен акционер.

Мрежата от корпоративни връзки

  • През 2007 г., годината в която Маринови тайно поемат контрола над Олимпик, братята са силно притискани от българските власти. Служители от полицейското звено за борба с организираната престъпност извършват обиск в централата на Бул Инс в София и изземат документи и компютри. Прокурорите се надяват да намерят доказателства срещу братята, които са обвинени в участие в организирана престъпна група, пране на пари и заговор за извършване на убийство. По-късно те са оправдани по всички обвинения.
  • Тъй като действията на Маринови са под лупа те полагат големи усилия да прикрият участието си в законните си бизнеси. OCCRP обаче откри връзки между компании и лица, участващи в Интергруп, СИК, Бул Инс и Олимпик.
  • Hili Investments Group Ltd (Хили Инвестмънтс Груп ООД), кипърско дъщерно дружество на Бул Инс, получава услуги за управление на фирми от Транскапитал Бизнес Консултинг и е регистрирано на същия адрес.
  • Офисът на Олимпик в София се е помещавал в сграда собственост на KL Projects Services (Кей Ел Прожект Сървисис), която принадлежи на вдовицата на покойния шеф на Интергруп/СИК Дмитрий Минев с прякор „Руснака“. През октомври 2004 г. Минев е прострелян в сърцето от снайперист.
  • Кей Ел Прожект Сървисис е купила офиса от Derwick Asset Management (Дъруик Асет Мениджмент), регистрирана в България компания, собственост на анонимен акционер, регистриран в американския щат Делауер.
  • През 2005 г., когато Бул Инс и Интергруп/СИК са свързани в изтеклата американска дипломатическа грама, двете компании имат офиси в сграда на улица „Джеймс Баучер“ 87 в София, която е собственост в Дъруик.
  • През 2014 г. Дъруик продава земя в България на Focus Property EAD (Фокус Пропърти ЕАД), фирма регистрирана в България през 2011 г. Това е единствената сделка с недвижими имоти, която Фокус някога е сключвала.
  • Директорът на Фокус Пропърти ЕАД Петър Паунов е бил партньор и в B&S Consulting, (Би анд Ес Кънсълтинг) заедно с вдовицата и децата на Милчо Бонев, шеф на Интергръп/СИК, който е застрелян през юли 2004 г. от убийци предрешени като полицаи.
  • Кипърският адвокат и пълномощник на Маринови Георгиос Анджели продава Олимпик на притежаваната от Диего Гонсалес Алонсо компания Хиспакол..
  • На следващата година Алонсо и неговият сътрудник Жозе Мигел Муньос Мартин стават директори на българското дъщерно дружество на Олимпик, Фокус Пропърти ЕАД.

Ключова връзка е Росен Тодоров, който е бил главен счетоводител на СИК през 1995 г. и 1996 г. и финансов директор в следващите две години. Заедно с Красимир Маринов, Тодоров е бил и в съвета на директорите на компанията.

През 2015 г. Анджели и Софоклеус продават на Тодоров базираната в САЩ Kudos LLC (Кудос), компанията-майка на българската компания за недвижими имоти Kudos Bulgaria EOOD (Кудос България ЕООД). Освен това до 2017 г. Анджели и Софоклеус притежават Emperion Investments Limited (Империън Инвестмънт Лимитид), която от своя страна притежава акции в транспортната компания Veedex Enterprises Limited (Вийдекс Ентърпрайсис Лимитид). Тези акции са прехвърлени на Тодоров през 2014 г..

Тодоров казва, че през 2006 г., по времето, когато се канел да купи Олимпик, кипърският адвокат Анджели го е наел за консултант поради експертизата му в застрахователния сектор. Тодоров е работил с Анджели до 2012 г. и твърди, че няма никакви индикации, че Маринови или каквито и да е други лица са били бенефициенти.

„ Доколкото ми е известно, по време на сътрудничество ни Джордж Ангели беше единственият собственик на застрахователна компания Олимпик,“ пише Тодоров в имейл.

Българският търговски регистър предоставя информация за друга фигура свързваща Олимпик с притежаваната от Маринови Бул Инс. Крум Крумов е настоящият управител на Бул Инс, а между 2011 г. и 2012 г. той управлява клона на Олимпик България.

Последствията от срива на Олимпик все още се чувстват и в двете страни, тъй като не е ясно кои институции ще покрият непогасени искове на обща стойност 44,8 милиона евро.

Бул Инс не отговори на молбите ни за коментар. Компанията продължава да предлага автомобилни застраховки в България.

От Атанас Чобанов и Стелиос Орфанидис, OCCRP

С допълнително участие на Джелтър Мийърс

Оригинална статия: Olympic Losses: How a failed Cyprus-based insurer was seized by alleged Bulgarian gangsters

Превод на  Биволъ със заглавние: "КАК БЪЛГАРСКИ ГАНГСТЕРИ ЗАГРАБИХА И РАЗГРАБИХА “ОЛИМПИК”

 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.