"Добрите сили“, както твърди Кирил Петков, се обединяват днес. Не ми се иска паметта на българите да е толкова къса, че да забравят, как в ремаркето на същите тези сили се натовариха куп неизвестни – сделки с посредници, комисионни за милиони, Джемкорп, Нексо, парапети, сказания за пици с кристали и оргии. Би било добре да помним, че по време на важното гласуване на законопроектите за разследване на главния прокурор отсъстваха лидерите на „промяната“ – Кирил Петков, Асен Василев, Христо Иванов. Месеци по-рано Иванов бе „хванат“ да слиза от джипа на русенския бизнесмен Пламен Бобоков, който пък от своя страна е под прицела на прокуратурата от доста време. Приказки за наивници са твърденията на съпредседателят на ДБ, че са си хортували за културен проект в крайдунавския град.

Така журналистката Катя Илиева коментира днешното изказване на съпредседателя на "Продължаваме промяната", експремиер и бивш противоконституционен министър - Кирил Петков. "Ще видите първата стъпка на един процес, който се казва обединението на добрите сили. Всички демократични общности, партии, хора с каузи, с идея България да бъде просперираща държава започваме голямото обединение. Всички хора от задкулисието и от тъмния свят ще започнат виждат, че се страхуват. Страхът ще се пренесе към тях. Има надежда" - заяви той преди гостуването си на националното съвещание на ДСБ, сякаш удобно пропускайки, че до скоро цялата изпълнителна власт бе в ръцете му и я изпозлва за лична употреба.

Но ето какво още казва Катя Илиева: 

Всичко това наля вода през последната една година в мелницата на ГЕРБ и Бойко Борисов. Даде повод на анализаторите да ни промиват активно мозъците с новата опорка, че партията се е „прочистила“ и е излязла от изолация. Сиреч, готова е отново да ни управлява. Сякаш са избледнели спомените ни как сме се чувствали 12 години с ГЕРБ – първи по корупция в Европа и последни по жизнен стандарт. Първи по смъртност и последни по раждаемост. Има ли смисъл да изброявам още злини, щом младите, които си плюха на петите и се махнаха от тази земя, още не са се прибрали.

Сигурно като мен често се питате защо сме принудени да избираме между по-малкото зло? Може ли изобщо да съществуваме без този абсурд? Вероятно може, ако в заниманието на политиците ни потърсим повече морал. Без него сме обречени. Прощаваме им като ни лъжат, крадат и обиждат. Свикнаха да гледат на народа като на избиратели и нищо повече. От екрана ни заливат с обещания и изпълнени ангажименти, но не се е променил живота ни към по-добро.

Преди години, във връзка с международен проект, се запознах с правилата в Нидерландия, по които работят пиарите на властта. Изненадах се, когато научих, че са „сложили кръст“ на всички хвалби. Дори ги съветвали да бъдат до край откровени пред хората. И когато нещо не могат да свършат - да си признават за грешките. Резултатът не закъснял - доверието се върнало след месеци.

Та в този ред на мисли се чудя, дали не е здравословно да погледнем към тези, които са готови да ни кажат истината, без значение дали поставят на карта прословутия си „рейтинг“. Поне да се започне отнякъде.

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.