Нашето членство в Европа е брак по сметка, казва икономистът
Дали сме „за“ еврото, или против. Какво ще стане с валутния борд, който сега ни пази, ако приемем еврото…говори икономистът и политически анализатор Николай Ников.
- Г-н Ников, президентът Румен Радев предизвика политическите партии, след като обяви, че ще поиска хората да се изкажат за това дали да приемем еврото от 1 януари 2026 година през референдум. Друг е въпросът дали ще мине през парламента, но темата е хвърлена. Вие как гледате на нещата?
- Не на еврото, не на валутния борд! Да запазим българския лев, но обезпечен с нашите златни резерви и преминаване към президентска република. Това е правилният път за България. В случай, че все пак решим да останем под монетарно робство или да го сменим с друго, не се прави с референдум в последния момент без адекватна информационна обезпеченост.
- Но е факт, че валутният борд ни предпази от доста валутни сривове. Без борд нещата не стават ли много отвързани финансово…
- Вижте, няма друга държава в света, която да е 28 годни под валутен борд. А сега имаме голям дебат дали да приемаме еврото, или не. Единствената разлика е, че се откъсваме от контрола на Международния Валутен Фонд, за да се предадем на Европейска Централна Банка. И на всичкото отгоре дебати и референдуми за това на кой ще робуваме.
- Казвате робуваме, но все пак говорим за финансова стабилност и спокойствие за хората или…
- Позицията ни е крайно унизителна за страна, която има от всичко по много. Въпреки това казваме, че избирателите са глупави, политиците корумпирани, банкерите алчни и поради тази причина не желаем да имам собствена монетарна политика.
Вариантът е да опитаме сами, но не в условия на този изхабен парламентаризъм и разграден двор. Пътят е президентска република.
– За пореден път, когато говорим с вас, казвате това. Но готови ли сме за президентска република?
- Пак ще го кажа, пътят е президентска република, ограничена свободия, ясен път и геополитическа ориентация, собствена монетарна политика и български лев, обезпечен с нашето злато. Задължаваме златодобивните компании да продават златото на актуален курс на БНБ, както и стимулираме бизнесите и домакинствата да продават своето злато също на държавната банка. В случай, че съвсем не се справим с това, винаги може да се предадем на американци, европейци, китайци или руснаци да ни контролират посредством валутен борд, единна валута или какво там е актуално.
- Как хората ще бъдат убедени, че ще е по-добре. Все още си изживяваме нашата си демокрация, а президентска република е друг строй….
- Очевидно е, че народът не е узрял за този път на спасение и ни занимават в момента дали да приемаме еврото. Може би има някаква логика и очаквания, че Европа ще ни излива пари, но как народът може да знае това? Може също и да разчитаме на блокираните резерви, обезпечаващи съществуването на валутния борд. Казват, че ще бъдат откраднати, което е сигурно, както всички пари в държавата, но все пак ще направим нещо. Една магистрала, ако струва 10 млрд. евро, ще я направим за 30 млрд. евро заради кражбите, но ще имаме магистрала.
- И все пак. Какво мислите за приемането на еврото?
- Може би няколко години след приемане на еврото да се освободим от него и да започнем да водим наша монетарна политика. Има логика, защото нашето членство в Европа е брак по сметка и каквото успеем да вземем добре, после - ако фалира Европа, се махаме. Може пък да имаме държавници, които милеят за родината, което силно ме съмнява. Няма нищо лошо в референдумите, това е демократичен и справедлив способ, но ние ги правим по безумен начин.
- Нали имахме преди години референдум за това дали да строим АЕЦ "Белене", или не?
- Да, така е. Не можехме ли да пуснем държавната компания с този проект на световните борси и да проверим чрез пазара дали има смисъл, или не. Едва тогава да правим допитване до хората. В момента, в условия на тази пълна дезинформация, да питаме хората чрез референдум „за или против еврото“ е все едно да питаме бай Кольо от село Цвръкнево какви платки да ползваме за най-новия космически кораб на НАСА.
В лично качество на икономист смятам, че не трябва да приемаме еврото, защото освен гореизложените мотиви очаквам, че еврото ще се срине. Европа и западът като цяло са в тежка ситуация. Има свръхзадлъжнялост, скъпи ресурси, застаряващо население и забавени темпове на икономическо развитие.
В тези условия да предадем монетарния си контрол на Европа е, меко казано, авантюристично.
Това е лично становище, мога да го обоснова с факти и логични заключения, но в случая е необходимо много повече. Допитване до народа или ревизиране на решението за влизане е еврозоната трябва да стане, след като се чуят адекватни изводи на икономисти. Тези изводи трябва да се направят след дебати и сблъсъци на мнения от специалисти с различни убеждения и мотиви. Може би Българската академия на науките трябва да направят официално обобщение, за да се запознае цялата общественост с това и тогава да се прави референдум.
В случай, че обществото продължава да е толкова инертно и незаинтересовано, нищо чудно да приемем еврото, да настане икономически катаклизъм в Европа и да се върнем 100 години назад. Тогава вече ще сме бедни и съвсем неуки за наша монетарна независимост. С три думи - ще се обречем на бой, глад и диктатура. Народът трябва да стане по-бдителен и непримирим, за да може да изисква адекватност от тези, които взимат решения.
----------------
Николай Ников. Роден е през 1977г. Учил е „Международен бизнес“ в лондонския филиал на Американския международен университет в Ричмънд (American International University) и „Застрахователен и Риск мениджмънт“ в Сити Юнивърсити (City University Business School) в Лондон. Има също и докторантура по Икономика и Управление от ЮЗУ Благоевград. След динамична кариера в лондонското сити се завръща в България и до 2012 г. е развивал кариера в сферата на финансите. Също така е бил главен координатор в направление „Управление на мултинационални застрахователни програми“ към AIG, Европа (Великобритания), Лондон. В момента разработва теории и преподава в областта на икономическите и бизнес науки. Също така, развива бизнес в областта на индустриалното предприемачество.
