„Дълбоко се съмнявам, че Борисов съзнава какво се случва. Той няма как да разчете знака на Меркел и Макрон, след като не успява да разчете знака на собствения си измъчен народ и тежкото му битие, в резултат на неговото управление.“
„Европейските Майдел и Габриел са поразително комични в своята безсмисленост.“
„Най-противното качество на политиците е липсата на мозък, на ум и визия за онова, което трябва да се направи, и липсата на съпричастност към онези безкрайно много изстрадали хора.“

Тя е една от звездите на социалната мрежа. Търсена, четена, харесвана, коментирана, не оставила никого безразличен към текстовете си. Иначе е работила в някогашния НИПК като фотограф /Национален институт за паметниците на културата/ в продължение на пет години, била е технически редактор в списания, дори продава домати на „Графа“ с приятелка архитект, труди се в строителна фирма – богата професионална закалка и носи демокрацията. Тя пък й помага да наблюдава хората, да изучава и изследва психиката им, а после с умишлено търсен наивизъм и тънка аристократична ирония да пресъздава характери и ситуации.
Виктория развенчава образите на политици с лекотата, с която е сътворявала мебели от времето на промените. Трие грима им, съблича ги до голо, за да провери какво е останало под целофана и често се оказва, че там е празно, няма нищо.

С нея говорим за политическия театър, за лицемерието на всяко управление и оцеляването на малкия човек.

-    Виктория, какво се случва с обществото месец преди евровота и как изглежда психическия му статус?

-    Струва ми се, че обществото е в паник-атаки. Ако човек отвори и прочете какво е паник-атаки, ще разбере, че е вярно. Това са атаки, предизвикани от десетгодишното управление на ГЕРБ – непрекъснати сканадали, перманентна несигурност. Не се знае дали утре ще си получиш заплатата и въобще, ще имаш ли работа или ще си стегнеш куфарите за някъде. Едно непрекъснато напрежение, което и медиите излъчват, сякаш нарочно търсено. Всичко това прави паник-атаките неовладяни, те се превръщат в ступор и сякаш хората не искат да излизат от домовете си вече.

-    Всички ние пишем за „Апартаментгейт“ и къщи за тъщи, но малко са сякаш тези, които съзират в скандалите нещо полезно, нещо добро в плетеницата от корупционни зависимости. Ще сложи ли "Апартаментгейт" катинар на безконтролното забогатяване на властниците, като ни приближи до точката на кипене?

-    В това зло има и нещо добро, защото ако тези избори ги спечели пак ГЕРБ /като се има предвид, че Цветанов брои бюлетините/, ако не друго, следващите, които ще управляват, ще са нащрек, поуплашени. Защото обществото търпи ГЕРБ заради уплах от диктатурата и не би търпяло друго подобно управление.
Както каза и ти, ще ни приближи до точката на кипене на обществената непоносимост, за да не се повтори преживяното.

-    Често пишеш за политици в мрежата, бих казала, че минаваш за познавач и изследовател на човешката психика. И понежи спомена името на Цветан Цветанов, имаш ли определение за поведението му? Или диагноза?

-    Прилича ми страшно много на герой от романа на Маркес „В лош час“. Там има един кмет, който действа точно по този цветановски начин. Разбира се, ние сме далече от Латинска Америка, но това е чувство за пълна безнаказаност, ниска култура, ниска ерудиция - въобще, един трагичен герой.

-    Твоето галено „Боби“ в постовете ти, като обръщение към премиера Борисов, побира цялата ирония, болка и гняв на малкия човек. Разчете ли Борисов знака на Меркел и Макрон, които не го поканиха на важната световна среща за бъдещето на Западните Балкани, макар да бе помирител, обединител и вдъхновител на ръкостискането между Хашим Тачи и Александър Вучич по време на председателството ни?

-    Дълбоко се съмнявам, че той съзнава какво се случва. Предполагам, че като всеки елементарен човек, който не е поканен на купона, сигурно е много обиден. Но той едва ли си дава сметка до каква степен е зависим от благоволението на тези люде. Той няма как да прочете знака, след като не успява да разчете знаците на собствения си измъчен народ и тежкото му битие, в резултат на неговото управление.

-    Дали само лесно достъпните финансови блага притъпяват сетивата на политиците?

-    Според мен властта. Тя е много по-страшна, отколкото парите. Винаги се сещам за Тодор Живков, който не е бил алчен човек, като се има предвид колко скромно е живеел. Но имаше безкрайна власт и това го направи същия нечувствителен човек, като тези в момента. За това си мисля, че властта е по-страшна от материалното, което е нейна функция.

-    Пишеш за всички участници в политическия карнавал, да те питам, кой персонаж сатиризираш с най-голямо удоволствие?

-    Ами... знам ли? Може би Борисов... Цветанов?

-    А от женските типажи?

-    Тези, европейските, двете от Брюксел -Майдел и Габриел. Те са поразително комични в своята безсмисленост.

-    Най-противното качество на политиците?

-    Тази абсолютна липса на мозък, на ум и визия за онова, което трябва да се направи, и липсата на съпричастност към онези безкрайно много изстрадали хора. Защото ние, тук в София, не го виждаме, но по места в провинцията положението е трагично. Хората са оставени сами на себе си и на пръсти се борят онези, които могат да се спасят някакси. А то е с цената на това - да се продадат на ГЕРБ. Това е залогът да съществуват.

-    Често с коментарите си връщаш публиката в отминалото ти детство на соца, което е детството на много от нас, и виждаш и добрите му страни. Защо изтрихме „с двойна гума“ всичко старо и приехме безкритично чужди модели, които се оказаха фалшиви, или неработещи?

-    Не ги приехме толкова безкритично. Просто то стана постепенно, така че ние не разбрахме как се случи. Дойдоха да ни управляват хора образовани през соца, но изведнъж започнаха да правят някакви сделки и договорки помежду си. Като пример ми изниква моята младежка компания. Половината се сдобиха с реституция, която вероятно е справедлива, но тези хора сега, понеже имат материалното, не забелязват, че диктатурата в момента е по-страшна дори от тази на Тодор Живков. Защото там имаше измъкване, а тук, някакси вече няма изход, защото бедността не е само духовна, но и материална. Страшна бедност, такава, каквато не сме преживявали в предишни години. Стана постепенно и го забелязахме, едва когато вече ракът се бе разрастнал.

-    Макар  положението да изглежда безнадеждно, вярваш ли в рестарта на страната?

-    О, вярвам! Иначе е немислимо! Държавата прилича на човешко тяло, което има способността да регенерира органи. Като гущерите - да си прикачи опашката и да оцелее. Вярвам, безспорно! Българинът умее да възкръства от нищото, правил го е много пъти.
 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.