Асен Василев е уредил своето протеже и партиен активист на ПП адвокат Димитър Гочев да се разпорежда в Министерство на финансите и да търси основания и поводи, с които да придаде легитимност на скандалните опити да се саботира държавната защита в дела за пет милиарда лева, които висяха в Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове към Световната банка във Вашингтон.
В последвалите месеци се конституира и искът на групата от криптокомпании Nexo, с който общата стойност на исковете срещу България стигна почти 10 милиарда лева. Във втората част на това разследване ще покажем и как конкретно се саботира държавната защита по делото, заведено от криптокомпаниите.
Схемата е следната – към юни 2023 година, когато Асен Василев се връща като министър на финансите, срещу България са приключили 14 дела, всичките с победи за страната ни, спестяващи на данъкоплатците близо пет милиарда лева. Въпреки това Асен Василев три пъти е опитал неуспешно да закрие отговарящата за делата Дирекция „Съдебна защита“ (два пъти чрез законови промени, третият път въпреки няколко закона). Дирекцията организира конкурсите за наемане на адвокатите, представляващи държавата, грижи се за осигуряването им с необходимата документация от страна на държавата и цялостната координация между всички ангажирани в защитата. Василев обаче подготвя четвърти опит да закрие дирекцията и за да го легитимира, този път опитва да представи надлежно събрана информация за порочни практики в работата на звеното.
Назначава одит „за консултиране“ (според Закона за вътрешния одит в публичния сектор), който да прегледа и изрази становище относно прилаганите от дирекцията процедури за контрол и плащанията към адвокатите, защитаващи ни по арбитражни дела в периода от 2019 до 2023 година. Това се случва след като три опита да се закрие дирекцията не успяват и преди четвъртият официално да започне. Сроковете, в които се изискват документите са необичайно кратки – в рамките на един ден. Следват редица нарушения на Закона за вътрешния одит в публичния сектор, които променят характера на одита в такъв за „даване на увереност“, по който също не се изпълняват разпоредбите на закона. Становището на доклада не се дава на одитираната единица, каквото изискване съществува, а вместо това документът се засекретява с най-ниската степен „за служебно ползване“.
В две изказвания пред депутати министърът започва да спекулира, че са неверни данните за спечелване на всички дела. Спира до там, без да предоставя повече информация. Процедурата заприличва на търсене на повод за закриване на Дирекция „Съдебна защита“.
За да се реализира, министерството ангажира като външен консултант адвокат Димитър Гочев. До момента той е бил народен представител от „Продължаваме промяната“ в 47-тото Народно събрание и нещатен парламентарен сътрудник на двама депутати от партията при 48-о и 49-о Народно събрание. Представен като специалист по „Международно право“ без да е известно да има опит в областта на международните арбитражи, срещу възнаграждение от 5000 лв. месечно Гочев започва да консултира министъра по правни въпроси, в това число всички свързани с международните арбитражни дела.
И настава едно консултиране...
Гочев съобщава на служители на Дирекция „Съдебна защита“, че по разпореждане на министъра, той отговаря за прегледа на документите, изготвяни от дирекцията, дава становища по тях, което с една дума представлява „съветване“ на министъра. Изисква пълната кореспонденция с Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове, касаеща решението по делото, заведено от Султаната на Оман срещу България. Отказва му се, защото България е поела ангажимент да не огласява решението му в конкретика и вместо това информацията се подготвя за предоставяне на министъра на финансите Асен Василев. От кабинета на Василев разпореждат информацията да се предостави на консултанта на електронен носител.
През октомври миналата година Димитър Гочев изисква от служител в Дирекция „Съдебна защита“ докладна записка за неплатени фактури към една от канторите, които защитават България по част от висящите дела. Гочев посочва на служителя, че една част от фактурите трябва да се оспорят, а за друга да се поиска допълнителна информация. Тази пунктуалност контрастира с пълното нехайство каква работа върши Лена Бориславова като представител на адвокатската кантора „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“ за Българска банка за развитие. Договорът с кантората е така подписан, че от представителя на правната фирма се иска да е на разположение целодневно и ежедневно в самата банка (нещо, което бъдещият към онзи момент началник на кабинета на Кирил Петков не спазва), но дали работи или остри моливи, контрол е липсвал.
Като действащ адвокат, член на варненската колегия Димитър Гочев е външен консултант и като такъв по Закон няма достъп до системата за документооброт на министерството и няма право да издава указания на държавните служители как да изпълняват задълженията си. Всеки път, когато Гочев им нареди нещо, служителите на дирекцията се обръщат към началника на кабинета на Асен Василев за указания как да постъпят. В крайна сметка Гочев получава достъп до всички аспекти, касаещи организацията на държавната защита по арбитражи. Участва в изготвянето на правилата за конкурс кой да защитава България в делото, заведено от Nexo (повече за това във втората част). Поведението му, както и подкрепата, с която се ползва от страна на министъра и кабинета му създават статут на член на политическия кабинет и съветник на министъра.
Димитър Гочев обаче продължава да е действащ адвокат, консултант на Министерство на финансите, човек който юрка служителите, дава и налага мнението си, като в същото време не носи отговорност като член на политическия кабинет на министъра. Неговото присъствие не се включва в справките за числеността на политическия кабинет на министъра, а възнаграждението му не участва в сумирането на разходите за заплати на политическия кабинет. Мнението му обаче се чува и то по въпроси за бъдещи политически действия. Така изниква и въпросът дали Ггочев не е имал хибриден статут, приличащ на това, което в юридическата практика се нарича „прикрит трудов договор“. Причината е, че Законът за администрацията отрежда съветниците да се назначават само чрез сключване на трудов договор. Такъв обаче би бил несъвместим със статута му на практикуващ адвокат.
След като приключва одитът, за който първоначално е назначен Гочев, във сайта bird.bg излиза публикация цитираща дословно, но и избирателно, конфиденциално арбитражно решение по приключило вече производство. В рамките на извършения одит, по искане на Димитър Гочев в качеството му на външен експерт по одита, дирекция „Методология на контрола и вътрешен одит“ изисква от дирекция „Съдебна защита“ конфиденциални документи по международните арбитражи, включително арбитражни решения по приключили дела. Доказателства, че Гочев е предоставил информацията на bird.bg няма. Тази статия не твърди това. Но е факт, че преди информацията да се предостави на хора външни на Дирекция „Съдебна защита“ течове не е имало в продължение на 20 години.
В същото време извращаването на одитната процедура, отказът да се посочат нередности и отговорници, прилича на зле прикрит опит за саморазправа. Той започва още с предизборните планове на „Продължаваме промяната“, които изненадват дори депутата Явор Божанков. Когато пита Асен Василев дали и защо директорите на дирекции в министерствата (със статут на държавни служители) ще получат статут на членове на политически кабинети (хора, които си отиват с всеки министър, освен ако следващият не ги уговори да останат), Асен Василев отговаря: „за да можем по-законно да ги уволним, иначе ще си ги уволним незаконно…“.
Излиза, че и театърът, който трябваше да легитимира незаконните уволнения, също е незаконен
