"Оказва се, че за главен прокурор имаме силно некомпетентен юрист, който не само не може да си напише искането до КС (помните как съдът му го върна с указания какво да поправи), но и не е в състояние да разбере един от най-ясните текстове на Конституцията. Това непознаване на правото не само поставя под съмнение професионалната пригодност на Иван Стоименов Гешев, но също така е тежък удар по престижа на съдебната власт, в която главният прокурор се явява един от "тримата големи". На ход отново ще е бетонното мнозинство във Висшия съдебен съвет - питам се ще предприеме ли нещо по въпроса или ще се примири с този срам в името на поредната порция тлъсти бонуси и гарантирано кариерно развитие?" - коментира адвокат Емил Георгиев.
DeFacto:

Единодушно, Конституционният взе решение по Дело 1 от 2020 г. Конституционните съдии са категорични – докато са на постовете си, спрямо президента и вицепрезидента не могат да се извършват извънпроцесуални и процесуални действия, свързани с реализиране на наказателна репресия. Те не могат да са обект на проверки и разследвания, не могат да им се повдигат обвинения, не могат да бъдат подслушвани, следени и изобщо да се прилагат специални разузванателни средства спрямо тях.

Дело 1 е по искането на главния прокурор Иван Гешев за тълкуване на чл. 103 от основния закон, свързан с имунитета на президента и на вицепрезидента. Питанията бяха отправени в началото на годината, когато прокурорският пресцентър вече пускаше записи от СРС с „предполагаемото участие“ на президента Румен Радев.

Дойде и насред започнатите от държавния глава консултации за конституционни промени, включително за прокуратурата.

Делото бе допуснато до разглеждане през март,  след като по покана на докладчика Мариана Карагьозова-Финкова Гешев отстрани „недостатъците“ в питанията си. Трима конституционни съдии тогава останаха на „особено мнение“ и обявиха за недопустимо  абстрактно тълкуване на основния закон без конкретен повод и разумен въпрос. Още повече, че прокуратурата не е страна в процедурата за импийчмънт на президента и вицепрезидента. Мнозинството обаче прецени друго.

Текстът на Конституцията, чието разясняване иска Иван Гешев, гласи:

Чл. 103.
(1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.
(2) Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това.
(3) Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват.
(4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване. 

Въпросът за неотговорността на държавния глава и на вицепрезидента, включително и по граждански претенции срещу тях, вече е обсъждан през годините, а КС е бил категоричен – докато са на поста, тя е абсолютна. Казус бе възникнал с вицепремиера Тодор Кавалджиев, от когото бе направен опит да се търси отговорност за обида и клевета.

Но питането на Иван Гешев бе далеч по-амбициозно – главният прокурор се интересуваше включително дали може да образува и „държи на трупчета“ дела срещу президента, до изтичането на мандата. Една позната схема.

Въпросите на Иван Гешев след „писменото уточнение“

В последния си вариант въпросите на главния прокурор звучат така:

  1. Припокрива ли се по съдържание понятието „държавна измяна“, използвано в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, с престъпленията, визирани в Глава първа „Престъпления против Републиката“, Раздел I „Измяна“ от Особената част на Наказателния кодекс ?
  2. Каква е разликата между използваните в чл. 103, ал. 1 от Конституцията понятия „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“ като основания за ангажиране на отговорността на президента и вицепрезидента за действия, извършени при изпълнение на техните функции ?
  3. Понятията „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“, използвани в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, включват ли в съдържанието си и извършване на престъпления извън съставите на Глава първа „Престъпления против Републиката „от Наказателния кодекс ?
  4. Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, ограничава ли се само до действия с процесуален характер ?
  5. Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, включва ли забрана да бъде образувано наказателно производство, когато се открият данни за евентуална престъпна дейност на президента и вицепрезидента?
  6. Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, означава ли забрана за извършване на действия с процесуален характер по вече образувано наказателно производство, по което се разкрият данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента?

Отговорите на Конституционния съд

По наша предварителна информация 12-те съдии заявяват, че понятието „държавна измяна“ – едно от основанията за стартиране на импиймчмънта, винаги е свързано с престъпление, като става дума за престъпление срещу републиката по НК, а не само за раздела за „измяна“. Докато „нарушението на Конституцията“ може да е престъпление, но може и да не е. Примерно в този обхват би попаднал и отказ на държавния глава да пусне за обнародване закон, върху който той е налагал вето, незачетено от парламента.

Във всички случаи обаче процедурата за търсене на отговорност на президента, която тръгва от Народното събрание и приключва в Конституционния съд не е наказателна, а има политически характер. Едва ако КС прецени, че повдигнатите от 160 депутати обвинения са основателни и иде реч за „държавна измяна“, той вече изпраща материалите на главния прокурор (както предвижда Законът за КС).

По особено интересуващите главния прокурор Гешев въпроси за забраната за възбуждане на наказателно преследване срещу държавния глава и конкретните й измерения, най-общо, според предварителната информация, конституционните съдии му поясняват следното.

Забраната се свежда както до процесуални (по НПК), така и до извънпроцесуални действия – като проверка по Закона за съдебната власт, използване на специални разузнавателни средства от службите за защита на сигурността и прочее. В тази връзка президентът и вицепрезидентът не могат да са обект на каквито и да е посегателства срещу тяхната лична сфера, включително да бъдат проверявани, подслушвани, следени, разследвани, разбира се, и обвинявани. От питането на главния прокурор се разбираше, че той е привърженик на тезата, че забраната е само за повдигане на обвинение срещу държавния глава.

Разбира се, разяснява КС, при налични данни за извършено престъпление, разследване може да бъде образувано, но стигне ли по какъвто и да е начин до президента и вицепрезидента, то стопира. Класически пример е пътно-транспортно произшествие, довело до смърт или тежки наранявания, когато наличието на престъпление е очевидно и разследването му изисква незабавни действия.

Тълкуването на основния закон в този му аспект е полезно и необходимо, за да няма оправдания за неясноти, спорни въпроси и прочее за имунитета на държавния глава, както и конфузни ситуации с опити той да бъде „преодолян“, смятат правници.

Диспозитивът на решението – едно към едно

1. По въпрос първи от тълкувателното питане – Припокрива ли се по съдържание понятието „държавна измяна“, използвано в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, с престъпленията, визирани в Глава първа „Престъпления против Републиката“, Раздел I „Измяна“ от Особената част на Наказателния кодекс ?

Съдържанието на понятието „държавна измяна“ по чл. 103, ал. 1 от Конституцията не е тъждествено със съдържанието на понятието „измяна“ по смисъла на Раздел I, Глава първа от Особената част на Наказателния кодекс. Като „държавна измяна“ следва да бъдат разбирани и други престъпления против Републиката, които държавният глава би могъл да осъществи при изпълнение на конституционно възложените му функции.

2. По втори въпрос от тълкувателното питане – Каква е разликата между използваните в чл. 103, ал. 1 от Конституцията понятия „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“ като основания за ангажиране на отговорността на президента и вицепрезидента за действия, извършени при изпълнение на техните функции ?

Понятието „държавна измяна“ винаги изисква осъществяването на съставомерна престъпна дейност против Републиката.

Понятието „нарушение на Конституцията“ обхваща нарушения при изпълнение на функциите на президента или вицепрезидента, които нямат престъпен характер, както и такива, които са съставомерни деяния.     

Конкретната преценка, дали „държавна измяна“ или „нарушение на Конституцията“ обосновават отговорност на президента или вицепрезидента се прави единствено от Народното събрание, което  само̀  решава дали да повдигне обвинение и след това – от Конституционния съд, когато упражнява правомощието си по чл.103, ал.3 от Конституцията.

3. По трети въпрос от тълкувателното питане – Понятията „държавна измяна“ и „нарушение на Конституцията“, използвани в чл. 103, ал. 1 от Конституцията, включват ли в съдържанието си и извършване на престъпления извън съставите на Глава първа „Престъпления против Републиката “ от Наказателния кодекс ?

Понятието „държавна измяна“ не включва в съдържанието си извършване на престъпление извън съставите на престъпленията против Републиката.

Понятието „нарушение на Конституцията“ може да включва в съдържанието си и извършване на нарушения, които са престъпления, но различни от престъпленията против Републиката.

4. По четвърти въпрос от тълкувателното питане  –  Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, ограничава ли се само до действия с процесуален характер?

Възбуждането на наказателно преследване е дейност на органите на досъдебното производство по формулиране на твърдение срещу конкретно лице, че е извършило конкретно престъпление.

Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията означава, че срещу президента и вицепрезидента не могат да бъдат извършвани действия с процесуален и извънпроцесуален характер, които могат да доведат до реализиране на наказателна отговорност и които пряко засягат техните лични права и свободи.

5. По въпрос пети от тълкувателното питане – Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, включва ли забрана да бъде образувано наказателно производство, когато се открият данни за евентуална престъпна дейност на президента и вицепрезидента ?

При откриване на данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента забраната да бъде възбудено наказателно преследване не препятства започването на наказателно производство.

Но категорично препятства каквато и да е репресия или посегателство срещу двамата, включително извършването на обиски, претърсвания, изземвания, викане на разпит и т.н., подчертаха конституционни съдии.

6. По шести въпрос от тълкувателното питане –  Изразът „не може да бъде възбудено наказателно преследване“, използван в чл. 103, ал. 4 от Конституцията, означава ли забрана за извършване на действия с процесуален характер по вече образувано наказателно производство, по което се разкрият данни за престъпна дейност на президента или вицепрезидента ?

По вече образувано наказателно производство имунитетът на президента и на вицепрезидента изключва извършването на такива процесуални действия, които са насочени срещу тях  и пряко засягат техни лични права и свободи.

Други действия по разследването могат да бъдат извършвани без ограничение.

 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.