„Който политик успее да намери златната среда между това да говори на гражданите как ще се решат техните проблеми, достойно през ЕС и всички външни организации, това много повече ще допринесе в полза на политиците, отколкото компромисното говорене. В момента наблюдаваме как политиците се лутат отколкото да намират правилния път на комуникация“. Това заяви в интервю за БГНЕС политическият психолог доц. д-р Антоанета Христова.

„Преди две години се очакваше, че промяната на управлението ще донесе нещо по-добро за държавата. За две години много митове се развенчаха, а за мен българските граждани станаха по-зрели, те вървят по пътя на узряване що е то демокрация и накъде вървим“, заяви още тя.

А развенчаните митове са няколко: един от тях е, че когато един човек идва отвън, то това не го прави опитен политик. Мит е, че когато си минал леко през прехода от социализъм към демокрация, то това не се връща, тоест - че ще вървим прогресивно напред и няма да се върнем назад – в момента това старо се връща в пълна сила. Мит е, че можем да постигнем такова състояние на демокрацията, че винаги всеки ще бъде доволен. „Тоест, ние се учим в момента какво е демокрация, и е съвсем нормално да бъдем уморени по този път, много хора да се отчайват и да не отиват да гласуват, защото мислят, че няма смисъл“, коментира още Христова.

„Преди две години имаше надежда, но новите политически субекти разбиха тази надежда, заличаха митовете, за които говорим, и в момента има голяма част от избирателите, които ще решат, че всичко е загубено, и ще си останат вкъщи на изборите през април. В момента я няма енергията да излезеш на улицата, в протестите, на които ставаме свидетели, не се събират хора, няма и да се събират, защото не им се предлага нищо ново“, поясни още политическият психолог.

Относно психологическите ефекти върху политиците и каква е тяхната настройка в момента, експертът уточни, че те са много объркани. „Политиците се чувстват в много голяма степен подобно на гражданите. От една страна искат да задържат властта, защото това е част от играта, те са част от малцинството управляващи. Другата част политици – т.н. „мнозинство“, искат да променят управляващите. В тази система малцинство - мнозинство е важно кой води по-добрата комуникация, кой ще докаже, че е разбрал случващото се през последните месеци и има адекватна обратна връзка към избирателите. От тази гледна точка прави впечатление, че през последните месеци водещи фактори на дискусия са външните такива, спекулират се темите за американско, руско посолство, ЕС, а сякаш политиците не разбират от какво имат нужда гражданите и по какъв начин това рефлектира върху тях“, заяви още доц. Христова, след което уточни, че тази тема не се изговаря твърде обективно, разказът е повече върху това какво искат и какво вършат американците, руснаците, ЕС, с кой да се групираме и кой не, а в момента играта в държавата е да мотивираш българските граждани. „За тази цел обаче трябва да знаеш какво вълнува именно българското население, а в момента то не харесва никой от външните фактори. Те се интересуват затова как те да оцелеят и голямото благоволение на вън не допада на психологията на българите днес“, поясни още психологът.

„Мисля си, че който успее да намери златната среда между това да говори на гражданите как ще се решат техните проблеми, достойно през ЕС и всички външни организации, това много повече ще допринесе в полза на политиците, отколкото компромисното говорене, нека да видим дали някой ще помъдрее за това“, допълни още политическият психолог Антоанета Христова.

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.