Конституционната реформа ограничи правомощията на главния прокурор и по този начин отговори на дългогодишни опасения. Тя напълно отговори и на препоръката за състава на Висшия съдебен съвет и ограничаване на влиянието на обвинител №1 в него.
Това заявява Европейската комисия в доклада си за върховенството на правото (пълния му текст виж тук). Той излиза, докато се очаква решението на Конституционния съд по измененията в основния закон, за което нарастват спекулациите в медийното пространство, че ще „отмени“ тези промени, тъй като ще приеме, че са в правомощията на Велико народно събрание.
„Винаги, когато препоръчваме конституционни промени, това се дължи на трайни проблеми в съответната страна“, заяви зам.-председателят на Европейската комисия Вера Йоурова и допълни, че държавите в ЕС сами определят какво да се промени в техните конституции. „В България наблюдаваме доста неустойчива обстановка, затова приканихме да се обмисли промяна в Конституцията“, заяви тя.
„Както беше споменато в предишни доклади за върховенството на закона, комбинацията от правомощията и позицията му позволяват на главния прокурор да упражнява значително влияние върху прокуратурата и съдебната власт като цяло. Конституционните промени отговарят на тези опасения“, пише ЕК в доклада си. И продължава: „Главният прокурор вече не е йерархичен началник на всички административни ръководители и прокурори. С конституционната реформа той е единствено началник на Върховната прокуратура и неин административен ръководител“.
Комисията отчита съдебния контрол над методическите указания към прокурорите, които се предвиди да се изготвят от Върховната прокуратура. „Това развитие се приветства от заинтересованите страни, които твърдяха, че методическото ръководство се използва за оказване на влияние върху прокурорите“, пише ЕК.
Тя отчита и ограничаването на надзора за законност и на правомощието на обвинител №1 да сезира Конституционния съд. „Всички тези разпоредби са допълнително уточнени и развити в проекта за нов Закон за съдебната власт“, констатира комисията.
В доклада се отбелязва, че КС още не се е произнесъл по механизма за разследване на главния прокурор и че той беше регламентиран на конституционно ниво.
В доклада се дават следните препоръки към България:
- Предприемане на стъпки за адаптиране на съответната законодателна рамка, за да се избегне дългосрочното командироване на съдии за заемане на вакантни длъжности, така че да бъде съобразена с европейските стандарти за командироване на съдиите.
- Придвижване на законопроекта с промени, насочени към подобряване на функционирането на Инспектората към Висшия съдебен съвет и избягване на риска от политическо влияние, по-специално чрез включване на съдебните органи в избора на неговите членове.
- Да се продължат плановете за приемане на механизъм за въвеждане на предпазни мерки в процедура за избор от парламента на членове на Висшия прокурорски съвет, като се гарантира тяхната независимост и се вземат предвид европейските стандарти, особено с оглед на ролята на съвета при назначаването и освобождаването на главния прокурор.
- Да се осигурят солидни резултати от разследвания и окончателни присъди по дела за корупция по високите етажи на властта и ефективна работа на Комисията за противодействие на корупцията.
- Подобряване на почтеността на заемащите висши длъжности в изпълнителната власт и в правителството, чрез гарантиране на ясни стандарти за почтеност и подходящ механизъм за санкциониране.
- Допълнителен напредък в работата по подобряване на прозрачността при разпределението на държавата реклама, по-специално по отношение на тази, договорена чрез посредници, като медийните агенции.
Както стана ясно, Брюксел приема, че препоръката му за състава на Висшия съдебен съвет е изпълнена изцяло. „На опасенията, повдигнати от предишната уредба, по отношение на потенциалното влияние на главния прокурор и факта, че съдиите, избрани от колегите си, не формират мнозинство във ВСС, беше отговорено с конституционната реформа от 20 декември 2023 г.“, заявява комисията. И отбелява създаването на два отделни съвета – за съдиите и за прокурорите и следователите, както и конкретното разпределение на магистратската и парламентарната квота в тях.
В доклада се посочва още, че в проекта за изцяло нов Закон за съдебната власт се предлагат нови по-сигурни варианти за гласуване при изборите за двата съвета.
Приветства се промяната председателите на двете върховни съдилища да бъдат избирани от ВСС с мнозинство от съдии, избрани от съдии и без участието на прокурорите, тъй като се гарантира по-голяма независимост.
„Изключителното правомощие на ВПС да предлага назначаване на главен прокурор (на президента – бел.ред.) обаче предизвика загриженост сред заинтересованите страни“, пише ЕК.
И сочи, че причината за това е по-големият брой на избраните от парламента членове на ВПС и че Народното събрание няма да може да избира прокурори и следователи. „Тези правила могат да позволят на парламента непряко да избира главния прокурор чрез своята квота във ВПС“, се посочва в доклада. В него се коментира предложението в проекта за нов ЗСВ номинации за членове на парламентарната квота да могат да правят Висшият адвокатски съвет, юридическите факултети и граждански организации, както и създаването на комитет по номинациите. Това се оценява като добра, но недостатъчна стъпка.
Като напредък в преодоляване на политическото влияние в Инспектората към ВСС се оценява идеята в проекта за нов ЗСВ номинации за инспектори да се правят от общото събрание на ВКС и ВАС, както и от общите събрания на прокурорите от Върховната прокуратура и на следователите на НСлС.
Според комисията законопроектът ще реши проблема с дългосрочното командироване чрез премахване на възможността за командироване на съдия на свободна длъжност за повече от 12 месеца, новите правила за атестирането и залагането на срокове за регулярно провеждане на конкурси за повишаване.
„Тази реформата ще отговори на повдигнатите опасения, но процесът все още продължава“, заключава ЕК.
