"Журналистическата професия е сравнима по значимост с лекарската и учителската", споделя топ журналистката Анна Заркова
„Свободни в словото“  е посветена на разследващата журналистика. В нея са направени портрети на седем известни представители на този жанр в журналистиката от миналото и днес – покойния Георги Тамбуев, известен с разследванията си на тема корупция още преди 1989 г.; създателя на „Биволъ“ Асен Йорданов; на сайта „Фрог нюз“ – Огнян Стефанов; автора на разследванията за Корпоративна търговска банка и Осемте джуджета Николай Стайков; популярните телевизионни лица Миролюба Бенатова, Валя Ахчиева, Генка Шикерова.
Книгата представя всички тях, както с най-известните им разследвания, така и като личности с техните персонални истории. Животът на  всеки от журналистите е не по-малко  интересен от трудните теми, с които се занимават и показва как са се формирали характерите им такива, каквито са, за да им позволят да се занимават с този труден занаят.

Интервю на Стоян Тончев

-    Г-жо Заркова, как бихте представила накратко съдържанието на новата Ви книга, която е посветена на журналистиката? Заглавието й „Свободни в словото" е многозначително… 

-    В тази  книга всички събития са действителни, а хората говорят със своя глас и на своя език. Тези хора са журналисти. Те са забележителни телевизионни водещи, репортери и редактори – но най-забележителното в тях е това, което не са. Те не са послушни наемни работници в телевизии, вестници и сайтове. Не са придворни писари и глашатаи, нито шутове, съветници и метреси в двора на този или онзи владетел. Тази книга е галерия с техни портрети. И с картини, нарисувани от тях - на корумпираната власт, на криминалния поминък, на необяснимите богатства, на купените медии и кривите им огледала.
Ако е в ръцете Ви сега, Вие, струва ми се, държите едно доказателство, че има журналисти, които не се предават.

-    Да, държа я в ръцете си, докато говорим по телефона. И виждам, че тя представя живота и работата на седем журналисти – Ваши и мои колеги – Асен Йорданов, Огнян Стефанов, Валя Ахчиева, Миролюба Бенатова, Генка Шикерова, Николай Стайков и Георги Тамбуев, светла му памет. Защо точно седем? Дали защото това е библейско число? 

-    Не, не съм търсила символика в числото. Не числото е важно, а хората. Избрах Асен, Огнян, Валя, Миролюба, Ники, Генка и Георги измежду десетки други достойни колеги с дарби, умения и кураж  - избрах ги, защото са колкото ярки, толкова и различни представители на разследващата журналистика. Различни са един от друг по семеен произход, възраст, външност, темперамент и характер. Но са еднакви в сериозното и отговорно отношение към това, което правят за зрителите и читателите.
 
-    Споделихте тия дни, че сте написала книгата от обич към занаята и към тези, които му се отдават.  Но журналистиката напоследък май не е от най-уважаваните професии? 

-    За съжаление, сте прав. Аз се заех да пиша тази книга и от обич, но и от тревога. Тревогата ми е, че журналистическата професия, която е сравнима по значимост с лекарската и учителската, в последно време губи от своята привлекателност, смисленост и престиж.  
Това е загуба за всички ни. Загуба на възможности, които журналистиката ни дава. Загуба на  възможността да бъдем чути, когато поискаме да кажем нещо значимо и думата ни да тежи. Загуба на възможността да се изправим с цялата си дързост срещу някое предизвикателство и да постигнем резултат, желан от цялата ни общност – от сънародници, съграждани, познати.  И на възможността да се чувстваме живи – още повече в обкръжението на мъртви души…
Предполагам, че и Вие самият, а и много други хора се питат: защо журналистическата професия, която традиционно би трябвало да събира хора с високо образование, с обществена отговорност, с гражданска смелост, с авторитет и талант – защо тя напоследък толкова осезаемо взе да се пълни със самозванци? Откъде се навъдиха в медиите толкова самонарекли се „водещи” и „разследващи”, които говорят без да слушат, пишат без да четат,  преразказват и преписват без да мислят?  

-    Какъв е Вашият отговор?  

-    Мен ако питате, те всички се размножават върху нашата търпимост към тях. Размножават се, качват се на главите ни, гъделичкат тщестлавието на некадърните ни управници, улесняват тяхната безнаказаност, разнасят заразата на глупостта, на робската търпимост, на примирението с лъжата… Правят го - да. Но това не е причина да презираме занаята, който те посрамват и лигавят. Убедена съм в това.
Написах тази книга за доказателство.  Тази книга не е за самозваните журналисти. Тя е за другите -  за журналистите с дарби, умения, знания и най-вече кураж – за тези, които не се предават.

-    Дали книгата може да бъде учебник за начинаещи репортери? 

-    Начинаещите репортери едва ли биха могли да намерят в нея  рецепти за звездна кариера. Но пък ще открият в разказите на успелите им колеги обяснение за някои от техните провали и успехи. 

 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.