Министър Петкова съзря "провокации" и увери, че НАП и митниците ще напълнят хазната
Данните за изпълнението на бюджета за първите пет месеца на годината, които МФ публикува с голямо закъснение на 30 юни, предизвикаха остри коментари на безпокойство сред финансови и икономически експерти. Според тези данни в края на май бюджетният дефицит вече е нараснал на 2.606 млрд. лв., което е 1.2% от БВП.
Министърът на финансите Теменужка Петкова нарече критиките "Провокации". На извънреден брифинг тя обясни защо не се притеснява за изпълнението на бюджета въпреки тревожната картика в момента.
Някои експерти смятат, че само до два-три месеца недостигът в хазната ще достигне планираните за цялата година 6.4 млрд. лв., или "тавана" от 3% от БВП, след което ще се наложи актуализация на бюджета. "Този бюджет бе направен да оцелее до 8 юли", са част от коментарите, които визират датата, в която Съветът на ЕС ще ни покани официално страната ни да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2026 г.
"Лъсна истината, че има драматично неизпълнение на приходната част", първи реагира бившият финансов министър Асен Василев. В профила си във Фейсбук той посочи, че от заложени в бюджета 18,3 млрд. лв. повече приходи през 2025 г. спрямо 2024 г., за първите 5 месеца на годината увеличението е едва 3,2 млрд. лв. А от предвиден ръст на приходите от ДДС от 6,2 млрд. лв., за първите 5 месеца на годината са събрани само 1 млрд. лв. повече.
"Към момента това прави дефицит от 2,6 млрд. лв. За сравнение, миналата година по това време бюджетът беше на излишък със 146 млн. лв., а сега е на минус 2,6 млрд. лв.", припомня Василев.
"Очаквано песимистично изпълнение на бюджета!" Така коментира друг бивш финансов министър - Милен Велчев. "За никого не беше тайна, че приходите бяха писани прекалено амбициозни. Проблемът обаче е и в разходната част, която бе с прекалено завишени заплати в МВР и други бюджетни сфери. Трябваше да има контрол върху по-умерен ръст на разходите", каза Велчев пред бТВ.
Според него в момента единствено значимо решение за удържане на бюджетния дефицит в рамките на 3% е сериозно да се орежат планираните капиталови разходи. "Те и без това са планирани в прекалено големи размери, така че и без да се налага да се свива дефицита, голяма част от тези капиталови разходи ще отпаднат от само себе си", каза Велчев.
"Самото Министерство на финансите са знаели, че бюджетът няма да бъде изпълнен, затова бе заложено поемането на нов дълг от 19 млрд. лв. - многократно по-голям от това, което е необходимо за покриване на дефицита", коментира пред БНТ икономистът Спас Панчев. Според него бюджетът е направен да издържи не до 8 юли, а до 4 юни, когато бяха обявени докладите на ЕК и ЕЦБ за готовността на България да приеме еврото.
"Може и да не се минава през актуализация на бюджета. Както и друг път, в края на годината ще се окаже, че сериозно е орязана капиталовата програма. Затова е пътищата и водната инфраструктура са в това окаяно състояние", каза Панчев.
Според него при съставянето на бюджета за 2026 г. сериозно на масата ще бъде сложена темата за повишение на данъците.
"Разминаването между заложеното в бюджета и това, което се изпълнява, е толкова голямо, че все едно нямаме бюджет. В първите пет месеца на годината се изпълнява 1/6 от заложеното - при планиран ръст на приходи от ДДС за 18 млрд. лв., имаме събрани 3 млрд.", коментира икономистът Михаил Кръстев. Той смята, че това изоставане не може да бъде компенсирано до края на годината, защото икономиката ни не расте толкова бързо.
Обратно мнение
Икономистът Щерьо Ножаров обаче е на мнение, че нищо толкова драматично не се случва, защото бюджетният дефицит в момента е доста под заложените 3%. "В средата на годината имаме дефицит, който е 40% от очаквания в края на годината. Това е напълно нормално", каза той пред бТВ.
Той напомни, че освен това имаме сезонна цикличност, при която до края май събираемостта на приходите традиционно е по-ниска, след което се засилва. Например през лятото винаги има ръст на приходите от ДДС. Освен това тепърва ще се усеща ефектът от повишените осигурителни прагове от 1 април върху приходите от осигуровки, както и новите мерки за завишен контрол върху стоките с висок фискален риск, въведени от 1 май. През втората половина на годината очакваме и постъпления от Плана за възстановяване и устойчивост в размер на 2.1 млрд. лв., както и постъпления по други европрограми, каза икономистът.
Оптимизмът на финансовия министър
Министър Теменужка Петкова припомни, че тазгодишният бюджет бе гласуван с голямо закъснение, постановлението за изпълнението му бе прието през април, а от 1 май са в сила мерките за подобряване на приходната част. Не очаквайте чудеса само за 1 месец, разчетите на НАП и митниците показват, че осезаемите резултати от набелязаните мерки ще дойдат през второто полугодие, обясни Петкова. Тя изтъкна, че данните към 31 май показват ръст на постъпленията с 11.5% спрямо миналата година. И подчерта, че увеличението на разходите - с 16.4 процента, се дължи най-вече на "наследството" от Асен Василев, който сега критикува. Става дума за социални плащания, пенсии, заплати за администрацията, субсидии, капиталови разходи, които са гласувани в закони и не могат да се отменят или намаляват от правителството, обясни финансовият министър. И напомни, че "дупката" в хазната към края на май е 1.2% от БВП - далече от заложените 3% в края на годината. Според Петкова с набелязаните мерки за увеличаване на приходите държавната каса ще се вмести в 3-процентния таван.
