Кръгът „Мисъл“ е първият мощен и успешен опит България и нейната култура да се европеизират. Това заяви в интервю пред БГНЕС историкът и дипломат проф. Кирил Топалов след официалното откриване на изложбата „130 години от създаването на списание „Мисъл“.
Проф. Топалов припомни, че в първите десетилетия след Освобождението българската литература започва да се европеизира, защото много от българските интелектуалци по онова време са учили на Запад във Франция, Германия и Англия. Те се завръщат в България с една европейска култура. Повечето стават учители, някои – политици, но една част от тях се посвещават на литуратурата и перото. Между тези писатели са и създателите на кръга „Мисъл“ – Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров и Кръстьо Кръстев.
„Това са хора с европейска култура, хора с огромен талант и огромно родолюбие. Те залагат целия си живот, цялото си съществуване на това да европеизират българската култура, да й дадат едно ново лице, един нов път и те дават този път", подчерта проф. Топалов и добави, че в недългото съществуване на кръга „Мисъл“ и списание „Мисъл“ именно тези писатели извършват едно огромно дело. „Достатъчно е и само това, че откриват Пейо Яворов, който самият Пенчо Славейков определя като голям талант“, заяви литературният историк.
Въпреки че срещу тях е имало съпротива от консервативно мислещи културни среди, каквото навсякъде има, въпреки ревността и писанията срещу тях, писателите от кръга „Мисъл“ стоически са защитили своята позиция, защитили са необходимостта българската култура, не само литературата да се европеизира и са го направили.
„Цялата българска литература след кръга „Мисъл“ вече идва, носейки енергиите на модерното европейско мислене и модерното вече българско мислене в литературата. Те имат огромно влияние върху цялото следващо развитие на българската култура“, подчерта проф. Топалов.
Той отбеляза, че благодарение на кръга „Мисъл“ българската култура успява да се модернизира, а родната литература свободно може да се мери със световната. „Този кръг изиграва ролята на един естетически мотор, на една сила и енергия, която променя качествено на българската литература и култура“, категоричен е проф. Топалов.
Доц. Елка Трайкова, директор на Института за литература и ръководител на секция „Нова и съвременна българска литература“, разказа малко повече за изложбата, която бе открита в БАН.
„Тази изложба е много богата, защото наистина показва цялата история на този толкова важен за българската литература кръг „Мисъл“, за който се смята, че се знае почти всичко, но всъщност има наистина още какво да научим“, каза тя и добави, че изложбата ни припомня нещо важно, а именно списанието около, което се създава този кръг.
„То има важна роля в съграждането на българската култура в началото на новия тогава ХХ век и е изключително рядко се случва едно периодично издание да остане като стожер в една национална история“, отбеляза доц. Трайкова.
Тя посочи, че изложбата представя редки и ценни издания на книгите на участниците в кръга „Мисъл“, които рядко бихме могли да видим. „За да се запазят за следващите поколения наистина рядко се изнасят, изложбата показва и много критически оценки за техните произведения, както и разказва спомени за писателите подбрани прецизно, така че да заинтригуват зрители и читатели от различни социални и интелектуални кръгове“, обобщи доц. Трайкова.
„Мисъл“ е първата литературна група в България, която е създадена около издаваното от 1892 до 1907 г. списание „Мисъл“. В групата влизат Пенчо Славейков, д-р Кръстьо Кръстев и Петко Ю. Тодоров, към тях е привлечен по-късно и Пейо Яворов. Те се противопоставят на принизения битов реализъм и не приемат творчеството на Елин Пелин, Иван Вазов и др.
