Служебният премиер Димитър Главчев прие символично властта от Николай Денков и на свой ред се захвана с отделни смени в бордовете на държавни дружества. Съдилищата не откриват правен интерес при делата срещу смени в бордовете
Постоянното кадруване в бордовете на държавните фирми напук на изискването за конкурси се оказа практически необжалваемо. Заради липсата на изрични текстове кой има правен интерес и по какъв ред могат да се оспорват тези решения, в съдебната практика се трупат противоречиви решения. Наред с това законът е дописан недопустимо с въвеждане на извънреден ред за временно назначаване на членове на бордовете без конкурс, който на практика обезсмисля процедурите.
Това показва анализ на правната рамка на публичните предприятия, представен от екипа на списание "Юридически барометър". Темата за публичните предприятия се поставя на дневен ред на фона на поредна смяна във властта и нов кадрил в ръководните органи на част от публичните предприятия.
"Немалка част от административните състави приемат, че отношенията по повод назначаването, респективно освобождаването на член на орган за управление и контрол на публично предприятие са гражданскоправни, а не административни. На това основание административните съдилища оставят без разглеждане постъпилите пред тях жалби", се изтъква в анализа на юристите. В същото време гражданските съдилища на свой ред също отказват да признават правен интерес при такива дела. "Гражданските съдилища отричат правния интерес, съответно активна процесуална легитимация на членовете на органите за управление и контрол на публично предприятие, като черпят аргументи от общите правила на Търговския закон. На това основание те приемат, че легитимиран да оспорва относно тяхната законосъобразност решения на едноличния собственик на публично предприятие е само съдружник/акционер", се изтъква в анализа. Така на практика спазването на правилата на Закона за публичните предприятия и правилника за прилагането му остава без съдебен контрол, което го прави неефективен и в крайна сметка може да го доведе до пълно обезсмисляне.
Повече яснота какъв е видът на тези отношения и кой и как може да обжалва се очаква след образувано тълкувателно дело от Върховния административен съд по искане на външно министерство. От ВАС се очаква да отговори дали актовете по назначаване на нови членове на бордовете са административни и дали те подлежат на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според авторите на анализа по-правилният подход е тези дела да се гледат като административни, а не граждански.
Наред с това следва да бъде отменена и включената през 2023 г. в правилника за прилагане на закона за публичните предприятия разпоредба, която дава възможност за временно назначаване на нови членове в бордовете без конкурс. Законът не предвижда такова изключение, било то временно за 6 месеца, до провеждане на конкурс. Включването на такъв текст в правилника за прилагане на закона от Министерски съвет е незаконосъобразно, защото го дописва, се изтъква още в анализа. Юристите предупреждават и за честото заобикаляне на правилата за държавните помощи и преките намеси на държавата в работата на държавните дружества. Освен неспазването на правилата за държавните помощи, този подход има недисциплиниращо действие, защото по този начин държавата споделя отговорността и отнема стимулите, които иначе заплахата от финансови загуби създава, се казва още в анализа.
АКТИВИ
По последни обобщени данни към края на 2023 г. държавата е собственик в 266 публични предприятия, 50 от които имат статут на големи (в тази статистика не са включени общинските предприятия). Общата стойност на собствения им капитал към края на 2021 г. е 26,8 млрд. лв., а общата балансова стойност на активите им надхвърля 50 млрд. лв. Броят на заетите лица е около 122 000 души.
