Ако човекът е "социално животно", както е озаглавен трудът на Елиът Арънсън - "Човекът - "социално животно", то българинът е перманентно социално болно животно, при което инстинктите за нациоанлно самосъхранение и достойнство се свеждат единствено до изпитване на страх и робско подчиние пред "силните на деня'.

Това ми дойде наум в контекста на парламентарното орязване от ГЕРБ и ОП на първия болничен ден на служителя, който ще се обезпечава от работещите - плащащи социални и здравни осигуровки на държавата.
Повече от ясно е, че това е лобистка поправка в полза на едрия капитал у нас, но законодателят можеше да приеме този първи ден да бъде покриван от държавата, за да няма ощетени.

За избора на Гешев не ми се коментира. Само знам, че това назначение е животоспасяващо за статуквото в България, което има и чужди корени.

Представям си какво би станало, ако един ден за главен прокурор бъде избрана личност, притежаваща висок морал и професионализъм, етика, нравствени ценностни и добродетели, която в работата си изхожда само и единствено в изпълнение, защита и зачитане на закона, както и на правата и свободите на гражданите. Тази личност, вероятно, ще постави създаването на Четвъртата българска държава.
Само по делото за умишленото фалиране на банка КТБ, както и по осуетени дела от прокуратурата и МВР срещу овластени лица по други казуси, ще бъдат изправени пред съда като подсъдими над 90% от представителите на политико-олигархичния-мафиотски модел на управление в България.

Промени в България ще има. Неизбежни са. И ще бъде изписан ужас по лицата на сега властимащите престъпници!

Засега с пълна сила у нас тежи сентенцията на Шарл Монтескьо - "Всеки народ си заслужава съдбата", а българският не е изключение.

В България отдавна липсва здравият разум на колективно гражданско ниво. Индивидуалните проблясъци са неподкрепени от обществото, поради вродения страх и егоизъм на българина.

Българинът привидно иска промяна, но същевременно толерира беззаконието и се възползва от него, докато не стане жертва на системата. Тогава започва с цяло гърло да реве и да крещи, че трябва да има "смяна на модела".

Малко е плашещо, но си мисля, че едва ли не спасението на тази земя, държава, територия би било осъществимо само при смяна на народа. А народът - това са съставляващиге го граждани.

Едва ли е случайност, че сме първи по смъртност и най-бързо изчезващата нация в света - без наличието на войни на територията през последните десетилетия.

Ние се самоунищожаваме с все по-засилващи се темпове.

Откъс от книгата “Човекът - "социално животно” от Елиът Арансън... 

"Разсъжденията ми за психологията на агресивността бяха повлияни и обогатени от голям брой случайни разговори с доктор Ленард Бърковиц от Университета на Уисконсин, докато бяхме колеги в Изследователския център по науките за поведението (Center for Advanced Study in the Behavioral Sciences). С радост изразявам тук дълбоката си благодарност към доктор Бърковиц.

Преди няколко години в новините по телевизията Уолтър Кронкайт съобщи за американски самолет, който хвърлил напалм над едно село в Южен Виетнам, считано за крепост на Виетконг. Най-големият ми син, който тогава беше десетгодишен, ме попита живо: „Татко, какво е това напалм?”  „О — отговорих аз нехайно, — доколкото зная, това е химикал, който залепва и гори, така че ако падне върху кожата на човек, не може да се отстрани и причинява тежки изгаряния.” И продължих да слушам новините. Няколко минути по-късно погледнах случайно към сина си и видях, че по лицето му се стичат сълзи. Като го гледах, бях обзет от ужас и мъка, защото се замислих какво бе станало с мен. Толкова ли бях загрубял, че можех да отговоря на подобен въпрос така сухо и делово — сякаш синът ми бе попитал как се прави топка за бейзбол или как функционира листото? Толкова ли бях привикнал към човешката жестокост?
Ние живеем в епоха на неописуеми жестокости — в Биафра, Източен Пакистан, Ми Лай. Разбира се, подобни събития не са характерни само за 60-те години на нашия век. Един приятел веднъж ми показа тънка книжка — най-много 10—15 страници, — която имаше претенциите, че представя в синтезиран вид историята на света. Това бе хронологично изброяване на значителните събития в историята, за които съществуват писмени документи. Можете ли да се досетите какво имаше в нея? Естествено — война след война, от време на време прекъсвани от някои други събития, като раждането на Христос и изобретяването на печатарската преca.

Какво представлява човешкото същество, ако най-значителните събития в кратката му история са случаи, в които хората масово се избиват едни други?

Човекът е агресивно същество. С изключение на някои гризачи няма друго гръбначно животно, което да убива себеподобните си така последователно и безсмислено."

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.