25 адвокатски колегии обявиха протест пред съдебните палати. 25-и октомври е особено подходящ ден за протест, тъй като тогава се отбеляза Денят на европейския адвокат и европейските правни общества, а тази година темата е независимостта и самоуправлението на адвокатурата и приносът ѝ за по-силни демокрации, пишат адвокатите.
Разраства се бунтът на адвокатурата срещу процедурата за избор на главен прокурор, която провежда в момента Висшият съдебен съвет въпреки изтеклия си мандат. Единственият кандидат за титуляр на поста е Борислав Сарафов, който от уволнението на Иван Гешев, вече повече от година, е изпълняващ функциите главен прокурор. 25 адвокатски колегии сега го призовават "да оттегли номинацията си и участието си в процедура, която е предрешена, лишена от легитимност и е на път окончателно да разруши институционалния авторитет на прокуратурата, на съдебната система, а и на държавността като цяло".
Адвокатите призовават всички колеги адвокати и всички граждани да излязат на мирен протест на 25 октомври 2024 г., от 12.30 ч., пред сградата на Съдебната палата в София или пред съдебните палати в своя град, "с което заедно да изразим несъгласието си с продължаващата нелегитимна процедура по избор на главен прокурор, с продължаващата конституционна, политическа и институционална криза, която руши устоите на демокрацията и правовата държава".
Обръщението е прието от Софийския адвокатски съвет и е подкрепено от колегиите в Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Стара Загора, Търговище, Хасково и Ямбол. Пловдивската колегия първа се разбунтува срещу избора. Вчера и Съюзът на съдиите излезе с позиция против.
В него се припомня, че въпреки обществените и професионални призиви към членовете на Висшия съдебен съвет да спрат процедурата по избор на нов главен прокурор, която е лишена от легитимност и обществено доверие, беше издигната кандидатурата на Сарафов. "Издигането на една кандидатура, която не се ползва с безспорен професионален авторитет и с доверие в обществото, създава усещането за нагласеност на процедурата и предрешен избор", пишат адвокатите. И продължават: "Това, обаче, вече сме го виждали и знаем какъв е резултатът. Примерът с "избора" и "освобождаването" от длъжност на последния главен прокурор е достатъчно показателен защо нито един избор и нито една процедура не трябва да се провежда по този начин. Когато нито номинацията, нито изборът са съобразени с принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост, винаги ще има съмнения къде и как са взети решенията за конкретния избор и доколко именно легитимният орган ги е приел".
Според тях винаги ще има съмнение и когато изборът се провежда от орган, чиято независимост и безпристрастност не е гарантирана – дори само защото Висшият съдебен съвет е с отдавна изтекъл мандат.
Адвокатите говорят и за "дълбоката конституционна, политическа, институционална и обществена криза, в която се намираме". Според тях всеки от органите в държавата на практика не изпълнява задълженията, вменени му от Конституцията и законите, и си прехвърлят отговорността. Не само ВСС и Инспекторатът към ВСС действат в условията на изтекъл мандат, което създава усещането за липса на държавност, за узурпиране на властта и упражняването ѝ "безсрочно" и безконтролно.
Юристите настояват да бъдат открити процедурите за избор на нов Висш съдебен съвет. Това трябва да направят парламентът, върховните съдилища и главният прокурор. Според тях действащият Висш съдебен съвет трябва да прекрати процедура по избор както на главен прокурор, така и на председател на Върховен административен съд до сформирането на нов Висш съдебен съвет, за да осигури възможност новоизбраният съвет да започне нова процедура и да направи легитимен избор на най-важните органи в съдебната система.
"Акт на правна съвест и морална доблест е да не се приеме номинация и предстоящ избор в процедура от орган с изтекъл мандат, когато липсва безспорно обществено доверие за единствения кандидат. Акт на правна съвест и морална доблест е Борислав Сарафов да удържи думата си, заявена във връзка с избора му за изпълняващ функциите на главен прокурор след отстраняването на последния главен прокурор Иван Гешев", пишат адвокатите и припомнят думите на Сарафов от 23 май 2023 г., когато е все още само директор на Националното следствие и зам.-главен прокурор: "Ceбe cи виждaм дa ocтaнa нa мяcтoтo, нa ĸoeтo cъм в мoмeнтa. И дa пpoдължa дa бъдa пoлeзeн нa ĸoлeгитe cи, зaщoтo имaм нyждa oт тяxнaтa пoдĸpeпa, нa ĸoлeгитe oт Haциoнaлнa cлeдcтвeнa cлyжбa, дa бъдa в пoмoщ и пoдĸpeпa нa тaзи cтpyĸтypa. Πo ниĸaĸъв нaчин, ако тoвa e въпpocът ви, нe жeлaя дa cтaвaм глaвeн пpoĸypop, нямa дa бъдa ĸaндидaт зa глaвeн пpoĸypop, нямa дa жeлaя и дa изпълнявaм тaзи длъжнocт, по никакъв начин".
НЕПУКИЗЪМ
Междувременно същият Висш съдебен съвет, когото адвокатите призовават за морал, откри процедура по избор на следващия председател на Върховния административен съд. Мандатът на настоящия - Георги Чолаков, изтича на 22 ноември. От следващата седмица четири поредни четвъртъка ще може да се издигат кандидатури. Изборът ще се проведе на 20 март догодина - два месеца след предвидения за 16 януари избор на главен прокурор.
Против откриването на процедурата се обявиха същите членове на съвета, които бяха и срещу възобновяването на избора на главен прокурор - шефката на Върховния касационен съд Галина Захарова, Олга Керелска и Атанаска Дишева.
Освен това мнозинството прокара и декларация, в която се обяснява, че те изпълняват закона с процедурите, че не са виновни, че са оставени да работят трета година с изтекъл мандат и че тези, които възразяват, рушат демокрацията и ги призовават към правен нихилизъм. "Призивите на останалите власти и на Неправителствени организации да не се провежда избор или да бъдат спрени процедурите по същество са искания да нарушим пряко Конституцията и правен волунтаризъм", гласи позицията на съвета.
Декларацията беше изчетена от Боян Магдалинчев в началото на заседанието и така не стана ясно кой ѝ е автор, кога е работено по нея и защо се вкарва в последния момент в материалите за заседанието, без да са информирани всички членове на съвета. Тя беше приета с гласовете на 14 членове на ВСС. Против гласуваха Захарова, Керелска и Дишева.
