Покрай разразилите се страсти от неделния протест, с прискърбие установявам, че още бая вода трябва да изтече и още много време да мине, докато обществото узрее за истинска промяна, а още повече - докато поиска тя да се случи.

Изчетох от мъдри до откровено тъпи и фантасмагорични разсъждения. В кратко резюме - с констатациите, че при Борисов държавата се управлява зле (тя 30 г. се управлява така и нюанса е кой е управлявал по-зле), че доходите са мизерни, икономиката е със затихващи функции, демографската катастрофа е жестока, правосъдието е лошо, образованието е лошо, здравеопазването е лошо, съм напълно съгласен.
И оттам насетне почва веселбата и нещата отиват на принципа "орел, рак и щука".
И закономерно визията и предлаганите решения (доколкото изобщо ги има, защото един от основните рефрени е "дай сега да махнем Борисов, пък после ще му мислим") са на същия принцип. Ирационални идеи с още по-ирационални очаквания.

Лично за мен се открояват три главни групи.

Първата е на втренчените в миналото. Техните разсъждения са "абе да махнем Борисов и да сложим Нинова (Костов, Кънев, Волен или там още, който се сетите, сега фешън е и да е Радев или Трифонов) и те ще оправят нещата. Кои баш неща ще оправят и що не са ги оправили, когато са можели, остава мистерия. Не е нужно да си гений, за да схванеш, че с месия, а още повече изваден от нафталина, посочените проблеми няма да се решат, още по-малко пък утре.

Втората открояваща се група е на иноваторите и народните трибуни. Те говорят от името на народа и искат народа да решава всичко сам. Като една Древна Атина - всички да кюкваме на площада и всеки да си каже болката. В кратце, как са се развили нещата с атинската демокрация, го виждаме и сега - от многото празно говорене умните и работливите са почнали да кръшкат, че да си вършат работата, като са делегирали правата си на тъпите и мързеливите, които от своя страна и до днес не искат да им ги върнат. Отделно самата Атина не след дълго е завладяна от комшиите си от Спарта. 

Демокрацията е хубаво нещо, обаче, едно е народът да се произнесе - дали иска или не, например, атомна централа, и съвсем друго - да каже как да се направи и какъв реактор да се монтира. Отделно, и аз искам високи доходи за всички, ама проблемът е, че междувременно някой трябва да ги изработи.

Третата група е на бъдещите министри и най-вече министър-председатели. Те знаят всичко, разбират от всичко, имат решенията за всичко, но ще ни ги кажат като им дадем управлението.

Разбира се има и хора, които разбират проблемите, имат решения по конкретен проблем, но се фиксират върху него, а поради наличието на много проблеми това се размива в пространството и практически дори няма кой да ги чуе, още по-малко пък да ги разбере.

Оф, гледам, че много се разписах. А преди сто и кусур години Иречека го е казал бая по синтезирано:

"Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдещността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни."

Та тъй, продължаваме да седим, чакаме и зреем, че да минем първата стъпка - да се избавим от глупостта и наивността и като дойдат избори да мислим рационално. Второто е - да запретнем ръкави и да спрем да викаме неволята. После след има-няма двадесет-трийсет години нещата вече ще може и да са други. Тези дето ви казват, че може да ви оправят от днес за утре, ги видяхме.

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.