„Имаме клептокрация с нюанси на деспотизъм!
Когато има диктатура, историята знае само един начин, по който може да бъде премахната - борба!“
                                                         

Магистър по право, завършила ПУ „П. Хилендарски“, с десетгодишен стаж в Община Пловдив в дирекции „Общинска собственост“ и „Правно-нормативно обслужване“, в момента тя е адвокат в областта на вещно, търговско, трудово и административно право, както и на облигационно право. Зад СV-то й се крие една личност с ярко изявена гражданска позиция и непримиримост към злините и престъпленията на настоящото управление. Елена Гунчева е от новите будители, със силно чувство на нетърпимост към неправдите, смелост, мисъл, дълбок патриотизъм и обич към народа.

-    Госпожо Гунчева, като юрист сте сред редките случаи на човек, който активно присъства в интернет пространството с активна позиция. Наричат Ви „смела“, дори Ви съветват да се пазите с оглед на критиката към управлението. Смел човек ли сте наистина?

-    Всеки човек изпитва определени страхове и е много глупаво някой да не се страхува изобщо. За да започна нещо означава, че аз зная какви ще са последствията от него и, освен това, нека Ви опровергая за юристите. Има много от тях, които изразяват активна гражданска позиция и за съжаление са доста притискани от управляващите. Всички знаем за съдията Лозан Панов и за редица адвокати. Така че юристите не си мълчат, защото ние сме много добре запознати и със законите, имаме и досег с различни хора във връзка с работата ни. Ние най-добре виждаме какво става в обществото в момента. И точно това нарушаване на законите на принципите на законодателството най-ярко се вижда от нас. Колкото до смелостта, мисля, че при повечето хора страхът е само в умовете им. Какво по-страшно може да ни се случи от това, което вече ни се случва? Има хора, които са пребивани в домовете си за пет лева. Повечето не смеят да се прибират вечер по неосветените улици, много българи са в чужбина и години наред виждат децата си само по "Скайп". Какво по-страшно от това? Страхът е нещо, което ни го втълпяват, защото той е тяхното оръжие. Внушавайки ни, че трябва да се страхуваме, ние не смеем да направим нищо. Какво могат да ни направят като сме много?

-    Голяма част от интелигенцията мълчи за случващото се, а друга част припява дитирамби в хора на управляващите. Само страхът от глад ли кара тези хора да повтарят думите от известна карикатура: „не знам“, „не чух“, „не видях“?

-    Аз много пъти съм мислила и сме разсъждавали с мои познати точно по този въпрос. Смятам, че можем да разделим на две интелигенцията. Едната е вип-интелигенция и е известна с това, че е известна. Виждаме едни и същи хора, набедени, че са известни, да дефилират постоянно по медии, да се изказват и назидават. За съжаление, през последните години част от интелигенцията стана обслужващ персонал на управляващите. За някой апартамент, за спонсорство, за книги, за изложби – трудно се оцелява ако не си способен без държавна помощ. Но има и интелигенция, от която никой не взема интервюта – лекари, учители, икономисти, юристи – хора, които ежедневно работят и то високоинтелектуален труд. И те категорично не са съгласни със ставащото, но за съжаление никога няма да ги поканят в медия да си кажат мнението. Разчитам, че точно тази интелигенция не само ще говори, но и в един момент ще се превърне във водач на хората.

-    През седмицата президентът Радев наложи вето върху закона за личните данни, а председателят на правната комисия в парламента Данаил Кирилов се закани ветото да падне. В социалната мрежа Иво Христов, завеждаш президентския кабинет, определи журналистическото мълчание по проблема като оправдание за безхаберието и пасивността им. Защо не се чуха мощни гласове от тази гилдия, според Вас?

-    Отговорът е ясен - защото почти не останаха истински журналисти. Защото в официалните медии присъстват само удобните на властта, които никога не биха посмели да изразят някаква позиция. Другата причина е, че повечето журналисти наистина си пазят хляба, защото в България професията е свързана със спонсорство и реклами и едно противопоставяне просто ще ги лиши от работа. Много от пишещите дори не осъзнават какви са последствията. Много пъти съм била свидетел как се явяват журналисти, абсолютно неподготвени за онова, което питат, и се чуват някакви безумия, като например, че двама души са били осъдени на общо десет години и подобни неща, показващи липса на всякаква компетентност. А журналистите са просветители, посредници между властта и народа. Жалко е, че повечето са се насочили към жълтата журналистика. В по-сериозни издания виждаме неща, които преди двадесет години можеха да се срещнат само в жълти източници. Нещо, което е пълно падение за професията. Искам да кажа нещо и за самия закон за личните данни, който за мен е пълен правен абсурд. Той е далеч от реалния живот и няма как такава защита на личните данни да бъде формулирана. Тя само ще пречи на хората и ще защитава управляващите. Нищо друго. В един момент престъпниците са защитени, а ти нямаш право да се защитиш. Всички тези промени са приети с оглед цензура върху медиите, за да не закача никой от политиците и да не им задава въпроси. Напоследък има много дела срещу медии точно за истината, която показват. И съм напълно съгласна с Иво Христов за това, че за повечето журналисти е удобна позиция за прикриване на мълчанието.

-    В предварителния разговор пожелахте да няма лични въпроси, но не мога да не питам: Кой Ви е учил да казвате винаги истината, или: каква е цената на достойнството?

-    Да започна от втория въпрос. Ако се определи цена на достойнството, значи се продаваш. Или го имаш, или го нямаш. Аз точно за това винаги казвам, че с  политиката, понеже е мръсна работа, трябва да се занимават чисти и достойни хора. Винаги можеш да се продадеш, да си угоден, да си уредиш живота, но пък колко е хубаво сутрин като станеш да се погледнеш без срам в огледалото.

-    Много често разбивате на пух и прах политическия кич. Ако трябва правно да облечете това управление, как ще изглежда фразата?

-    Много пъти съм го казвала, че в момента имаме клептокрация с нюанси на деспотизъм. Всички решения на политиците и държавните органи са мотивирани главно от материалните им интереси. Това е свързано с корупция, с лобизъм, с пране на пари – всичко, което тече в момента. Както и назначаване на близки, роднини. Един демократ беше казал преди време, че всички сме баджанаци в тази държава. За съжаление, тези го надминаха.

-    Кое държи по-силно ГЕРБ на власт – собственото ни овчедушие или трансграничните интереси, като имам предвид и последните събития с признаването на Хуан Гуайдо за президент на Венецуела?

-    За мен нещата са свързани. В началото на демокрацията аз бях студентка, когато фондациите на Сорос навлязоха в България и започнаха просто едно промиване на съзнанието на българите – как трябва да задгърбим национализма, патриотизма, традициите, българските ценности, как всички сме едно голямо семейство. Започна натрапването на мултикултурализма до момент, в който виждаме как Цветан Цветанов поставя на първо място евроатлантическите ценности, което за мен е знак на национално предателство, което много пъти съм казвала. Ако забравим кои сме като народ, ние наистина ще се превърнем в стадо. Аз винаги поставям на първо място България, защото тя още от 13 века е участвала в различни съюзи - и политически, и военни, но никога не е губила себе си, както в момента.

-    Много находчиво питате във фейсбук за евроатлантическите ценности. Представяте ли си, ако този въпрос се зададе на някой от управляващете, какъв би бил отговорът?

-    Предполагам, че ще им трябва доста време да помислят, защото те това го повтарят като мантра, но никой не казва какви точно са тези „ценности“? Ако питате и за думата демокрация, всеки втори човек няма да може да ви даде определение.

-    Може ли да се избавим от статуквото, след като този парламент не желае да промени изборния закон към по-добро и не сменя ЦИК, въпреки че мандатът й изтича, както и не въведе повсеместно машинно гласуване? Какво се случва с демокрацията?

-    А защо трабва да променят изборния закон към по-добър? В края на краищата, именно от тези манипулации печелят точно политиците и то управляващете. Никой не си реже сам клона, на който стои, докато не го принудят. Ето, вижте какво стана във Франция. Не им харесват законите, не им харесват проектопредложенията, излизат на улицата, докато не принудят управляващете да се съобразят с тях. За това не разбирам - как стоим по диваните и казваме: “Ама те защо не го направят?“
Докато не излезем, няма да го направят.

-    Имаме ли действаща рецепта за избавление от „клептокрацията с нюанси на деспотизъм?“

-    Рецептата е исторически доказана. Ще отговоря с това - как не можем да се избавим. Не става с вечерни разходки пред Министерски съвет, с блокиране на магистралите и "Петолъчката", без значение със знамена или без. Когато има диктатура, историята знае само един  начин, по който може да бъде премахната. Борба! Друг начин няма.

-    Тоест, народът носи по-голямата вина за положението си, отколкото прокълнатият кръстопът, на който предците са ни посяли?

-    Не искам да влизам в ценностната система на Бойко Борисов и да обвинявам хан Аспарух, че ни е довел до този кръстопът.

-    А трябва, понеже тогава не е живял Орешарски, нито левицата!

-    /Смее се/...И Путин!
 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.