Решението на Конституционния съд за болничните лимити сложи точка на дългогодишен спор. Няма надлимитна дейност, след като има пациенти, потърсили помощ, и тя е осигурена
Забавяне на преструктуриране на болниците е заради страх в политическата класа. Защото това е драстична промяна и ще доведе до преподреждане на пазара на болничните услуги. Това заяви в интервю пред БНР д-р Пламен Цеков, бивш шеф на НЗДК, сега директор на болницата в Севлиево.
„И ще се окаже, че много от най-добрите лечебни заведения трябва да преструктурират дейността си, защото няма да съответства на изискванията“, допълни д-р Цеков.
"Решението на Конституционния съд за отмяна на болничните лимити сложи точка на дългогодишен спор между изпълнителите – лечебните заведения и НЗОК, и най-вече за надработени, надлимитни дейности“, заяви той в предаването "Хоризонт за вас".
Д-р Цеков е категоричен:
"Стана ясно, че няма надлимитна дейност, след като има пациенти, потърсили помощ, и тя е осигурена, защото Конституцията им гарантира здравни услуги на здравноосигурените."
Той припомни, че често са завеждани такива дела в административните съдилища и и те отдавна са се произнесли в полза на лечебните заведения.
Като директор на НЗОК „съм разсъждавал, че лечебните заведения трябва да получат заработените си средства. И смята, че НЗОК е най-хубавото нещо в българската здравна система в последните 20 години."
„Има разпоредби, по които работи Касата и се изпълняват, а НЗОК да разработва такива механизми, че да защити интереса и на двете страни – болници и пациенти“, каза д-р Цеков.
Той съобщи, че материалната база на болницата в Севлиево е стабилизирана, но големият проблем е липса на кадри – медицински сестри и лекари. Към момента в управляваната от него болница има нужда от 15 медицински сестри и млади лекари.
Д-р Цеков обясни, че в момента се работи „по клинични пътеки, но те не са пазарен инструмент“.
„Касата в момента заплаща насляпо, купуваме услуга, но не пита болницата, колко им струва. Има наложена една цена и Касата не знаят стойността. Ако имахме прецизиране на продукт, диагноза, щеше да е по-лесно структурирането на бюджета и здравноосигурените лица щяха да знаят колко им струва, колко доплащат и защо“, обясни д-р Цеков.
