Най-старите флашки са отпреди 5 години – първите по-масови избори с машини. Останалите са на около 3 години и половина. Започва да минава гаранционният срок и нормалният срок, след който този тип памети започват вече да не са много надеждни. За целите на машинното гласуване те трябва да са в много добро състояние, поясни Веселин Тодоров
Ако парламентарните и европейските избори не са 2 в 1 и бъдат насрочени за две последователни седмици, ще бъде доста трудно.
Това мнение изрази пред БНР Веселин Тодоров, изпълнителен директор на "Сиела Норма" – фирмата, която обезпечава машинното гласуване.
"Винаги сме пледирали изборите да са през 2 седмици, но не се чува това. Приемаме, че обществото иска по-бързо да стават нещата. Ще се справим, но ще е доста напрегнато", обясни той за зареждането на новите бюлетини между понеделник след първия вот и петък, когато машините трябва да бъдат върнати обратно за следващото гласуване. Според Тодоров вариант е двете дати да бъдат 9 и 23 юни.
Той не изключва ЦИК да им възложи допълнителна софтуерна работа, например върху допълнителен екран, който да улесни комуникацията с избирателя.
Най-старите флашки са отпреди 5 години – първите по-масови избори с машини. Останалите са на около 3 години и половина. Започва да минава гаранционният срок и нормалният срок, след който този тип памети започват вече да не са много надеждни. За целите на машинното гласуване те трябва да са в много добро състояние, поясни Тодоров.
ЦИК подготвя осигуряването на нови флаш памети, има запитване към производителя, уточни той. "Става въпрос за 24-25 000 флаш памети, ако се закупят за абсолютно всички машини."
Хартиеният вот е доста по-ненадежден от машинния, но българският избирател иска да има хартиен вот, отчита Веселин Тодоров. По думите му, "независимо какво казват политиците или хора, които пледират, че животът трябва да се развива, много българи предпочитат този традиционен начин".
