Защо въпреки очаквания и прогнози Съветът по правосъдие и вътрешни работи на заседанието си от 4 и 5 декември изхвърли от дневния ред точката за разглеждането на кандидатурите за пълноправно членство на България и Румъния? Наш гост е Емил Радев, зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент. Добре дошъл в Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“, г-н Радев.
Здравейте.
Независимо от заявяваната през годините подкрепа Шенгенското ни членство все не се получава. Защо?
Основно нещата вече десета година стоят в тихо очакване да бъдем приети в Шенгенското пространство, въпреки че сме изпълнили и ние, и Румъния всички критерии да бъдем пълноправни членове, даже прилагаме цялото шенгенско законодателство, включени съм във визовата информационна система, Шенгенската информационна система. Дори след приетото съвсем скоро досие за дигиталните визи България и Румъния ще могат след влизането в сила на този регламент и да издават шенгенски визи. Така че виждаме, че ние на практика прилагаме всички мерки за охрана на границите, за опазване на Шенгенската зона, но благодарение на вътрешнополитически причини България и Румъния не могат да станат пълноправни членове на Шенгенското пространство, вече казах, над 10 години. И този път отново се сблъскахме с отказа на Нидерландия и на Австрия, и то обвързан само и само с вътрешнополитическа причина. В Нидерландия изборите бяха преди малко повече от десетина дни, видяхме, че крайнодясната "Партия на свободата“ имаше широк успех. Днес е първото заседание на нидерландския парламент, виждаме, че все още няма мнозинство. Но така или иначе ситуацията се усложнява за България и Румъния, защото знаете, че крайнодесните са крайно не добре настроени за разширяването на Шенгенското пространство. В Австрия ситуацията е същата – предстоят на пролет избори и за съжаление крайнодесните и там набират голяма скорост. И именно поради това е втвърдяването на позицията на управляващите в момента в Австрия, като темата за миграцията се е вдигнала като една от водещите във вътрешно политическия дебат и те смятат, че с това ще спечелят повече привърженици. Но за съжаление България и Румъния стават заложници на тези вътрешнопартийни битки на две страни. И разбира се, и на заседанието вчера видяхме, че точката беше в дневния ред, но нямаше гласуване.
Защо? Каква е логиката, обяснете ни, каква е тази процедура: хем точката е в дневния ред, хем пък няма гласуване по нея?
И по-добре, че няма гласуване, защото гласуването ако беше се провело вчера, щеше да бъде нов отказ за приемането на България и Румъния в "Шенген“. Гласуване трябва да има едва тогава, когато сме сигурни, че ще имаме пълно мнозинство така, както се изисква от регламента за приемане на нови държави членки в Шенгенското пространство. Именно затова и Испанското председателство не постави на гласуване вчера тази точка. Изслуша се доклада на Европейската комисия за съвместната проверка, която тя направи заедно с държавите членки за охраната на границите в България и Румъния, този доклад е много позитивен. Това е поредната проверка, която потвърди, че ние нямаме проблем с охраните на външните европейски граници и не сме заплаха едва ли не за увеличаване на мигрантския натиск за Шенгенското пространство, ако бъдем приети, напротив. И България, и Румъния пазят много добре, а ние пазим най-трудната европейска граница – тази с Турция, и се справяме много добре. Между впрочем аз направих ноември месец една конференция в Брюксел за "Шенген“ и тук бяха и ръководството на МВР в лицето и на началника на "Националната полиция“, и началника на "Гранична полиция“, зам.-министъра, прокуратурата. И те всички много добре запознаха и моите колеги, и представители на Европейската комисия, какво правят, и че наистина се справят много добре. И оценката между впрочем и на Австрийското вътрешно министерство е, че нямат някакви забележки, че се справяме добре, но всичко това е политически проблем. Виждате, Нидерландия какво казва: "Да, добре, но отново обвързваме с върховенството на закона и опазване на правата на европейските граждани“ – нещо, което въобще не е включено в критериите за приемане в Шенгенското пространство. И въпреки това ние се справихме и там – свали се Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния в областта на правосъдието и вътрешните работи, Европейската комисия ясно даде оценка с този си акт, че ние нямаме проблеми в това отношение, така и показват и хоризонталните доклади за върховенство на закона, които вече правят мониторинг на всички държави членки. И това са изкуствени изисквания, които просто целят да отложат това решение, за да не породят вътрешнополитически кризи и в Нидерландия в случая, защото виждаме, че крайнодесните набират скорост там. Но да говорим тук, ние сме си осигурили подкрепата и на Европейската комисия. Комисар Йохансон на вчерашното заседание на Съвета отново декларира пълната решимост на Комисията да доведе до края и приемането на България и Румъния, и пълната им подкрепа. Такава пълна подкрепа имаме и в Европейския парламент, и с приетите резолюции с огромно мнозинство в Парламента, и с позицията на председателя на Европейския парламент г-жа Мацола. Така че остава да си свършим работата в Съвета, и това е работа на правителството, но виждаме, че то за съжаление не се справя добре с тази задача, и виждаме, че се правят много недалновидни стъпки. Да поискаш оставката на вътрешния министър няколко седмици преди такова важно гласуване, където той ще участва в Съвета за вътрешни работи, това е абсолютно и недалновидно решение, след като толкова години се борим и сами си разклащаме на практика почвата, на която да стъпим. И виждаме, заигра се правителството и с опозицията в Австрия – тука трябваше да бъдат насочени усилията главно към управляващите, защото управляващите в момента ще вземат това решение. Виждаме как Кирил Петков като министър-председател разправяше в предния си мандат как България е адски корумпирана държава, как не може да се разчита на нея – ами това от устата на един министър-председател към друг министър-председател наистина е много сериозно. Слушаха как Рюте разправя, че срещу 50 евро може да се мине безпрепятствено границата на България, и никой не реагира на това. И сега от същите тези хора ние искаме подкрепа. Трябва да си свърши работата правителството, и разбира се, да довърши докрай и това, което вече 11-12-та година се опитваме по всякакъв начин да постигнем, а именно пълноправното членство в "Шенген“. В момента имаме невероятна подкрепа от Испанското председателство, което за съжаление приключва до Нова година, и ако не успеем до Нова година да постигнем някакви резултати, по-нататък ще ни бъде още по-трудно.
Г-н Радев, какво трябва да направи българското правителство? Надявам се, че повече няма да има неблагоразумието да иска оставки на ключови министри точно в системата на сигурността.
Българското правителство освен да се моли и да се поставя премиерът в унизително положение, май друго не прави. След като при посещението му в Австрия австрийският канцлер явно каза, че няма решение, и той е болен и го помоли да отложи срещата, но въпреки това Денков настояваше и получи отказ. Трябва да се работи наистина много по-решително и не трябва само да се молим, както правим досега, а трябва и да предприемаме ефективни мерки, каквито заплаши да предприеме румънското правителство, и те ги предприеха – наложиха вето на приемането на двама офицери в НАТО от Австрия, заплашиха и с други мерки. И ние виждаме, че само като се молим няма да постигнем това, което искаме, защото между впрочем ние не искаме нещо, което не ни се полага. Аз казах, изпълнили сме всички критерии, отговаряме на тях, това е наше задължение, което сме поели с членството си в Европейския съюз, да влезем в "Шенген“ и в Еврозоната. Така че ние трябва малко да втвърдим тона, и оттам нататък да използваме всички механизми, които използвахме при кандидат-членството на Република Северна Македония. Тогава наложихме вето, и това е един от механизмите. Ето, например европейският бюджет се приема с единодушие. Трябва да използваме всички тези механизми, и пак казвам, да не се поставяме в унизителното положение само да молим, ами напротив. Оттам нататък да се водят такива преговори, които ясно да покажат, че ние сме решени с всякакви средства на постигнем това, което ни се полага.
Една идея, ако приемете: вече се чу за възможен сценарий, и то се чу от румънска страна между другото: Марк Рюте има очаквания да бъде посочен и избран за приемник на Йенс Столтенберг, т.е. за генерален секретар на НАТО. Възможно ли е тук в този случай България да заяви: ние ще подкрепим такава кандидатура, но моля ви очакваме подкрепа и от ваша страна? Отстрани би изглеждало грозно това, но в крайна сметка след като дотам сме предизвикани, ние би трябвало да го използваме, струва ми се.
Разбира се, че има такива механизми и те трябва да се използват, защото виждаме, че благодарение и на Марк Рюте ние в момента не сме в "Шенген“. Защото едно е да остане една държава членка, и тогава натискът към нея ще бъде много по-голям от самите други държави членки за приемането на двете страни в "Шенген“, но така като има две държави, вече натискът става много по-труден в Съвета. Така че ние трябва, пак казвам, да използваме всички механизми, които ни дават право да налагаме и ние вето. И това трябва да е ясно, а не по всякакъв начин да бягаме от използването на тези механизми, за да не ядосаме този или онзи. Нещата така са сложени, че тази наша цел е много важна, тя е важна за българските граждани, важна е за българския бизнес, за туризма, за транспорта. И губим огромни средства, губим конкурентни позиции както за нашите транспортни фирми, така и за туризма ни, така и за пристанищата ни, и всичко това докарва до милиарди загуби на година, само и само защото не сме членове на Шенгенското пространство. И това дава и на чуждия бизнеса големи преимущества, защото когато няма проверки по шенгенските граници, за тях това е много по-евтино. Виждаме, камионите стоят с дни по границата ни с Румъния, виждаме лятото какво става и на границата ни с Гърция, и на Русе на Дунав мост. Всичко това са огромни загуби и на време, и на ресурси, и на средства за българските граждани и българския бизнес. Така че ние трябва да използваме всички възможни мерки да постигнем тази наша цел.
Трудно мога да приема за обнадеждаващи думите на вътрешния министър на Нидерландия Ерик ван дер Бург след заседанието на Съвета на Европейския съюз по правосъдие и вътрешни работи, а именно, че те ще видят след като прегледат цялата информация на Европейската комисия за България, и ако България е направила всичко необходимо, те ще решат, кога е моментът страната да бъде приета в "Шенген“. Извинявайте, но това ми прилича на хързулване от типа "татко ще ми купи колело, ама догодина“.
Все пак трябва да дадем шанс и малко време на парламента на Нидерландия да разгледа всичко това и да приеме решение, защото то не само трябва да се разгледа. Те бяха приели решение да не подкрепят България за "Шенген“, така че те трябва да изменят това свое решение. Но има все още малко време, защото до края на годината може и да се свика извънреден съвет, и цялата процедура може да мине като писана процедура. Така че трябва да използваме всички наши шансове това да се случи до края на годината, защото оттам нататък ние видяхме, как преди 6 месеца Шведското председателство също си беше поставило в целите да придвижи този въпрос, но те не предприеха 6 месеца абсолютно никакви стъпки за поставяне на този въпрос в Съвета. Оттук нататък аз не смятам, че това ще е приоритет и на Белгийското председателство, което застъпва от първи януари 2024-та година, и за съжаление, ако не успеем до Нова година, този въпрос отново почва да се отлага за неопределено време, което е крайно неблагоприятно и за нас, и за румънците.
Чува се информация, че бихме могли да бъдем приети частично в "Шенген“, т.е. най-напред по въздуха, след това за суша, вода и т.н. Доколко това не е капан, обаче?
Първо, това няма да е успехът, който търсим, защото за нас е най-важно да бъдем приети и по сухопътните граници, защото главно там са проблемите. Да, но това е вариант. Ако първо бъдем приети по въздух и има ясни срокове, кога ще влезем като пълноправни членове и по сухопътни и морски граници, и има ясен срок, това също е приемливо.
Ако няма срок?
Ако няма срок, ние ще продължим целия този цирк още доста дълго време.
По ваша инициатива, вие го казахте вече, в Европейския парламент бе проведена конференция за разширяването на Шенгенското пространство и ключовата роля на България по границите. Дали няма да е добре до организирате друго подобно събитие?
Няма време за момента, пак казах, сроковете, които гоним, са до края на тази година, защото пак казах: Испанското председателство наистина прави всичко възможно да постигне тази цел да се приемат България и Румъния в "Шенген“. Но разбира се, това не беше и първото събитие, което сме организирали в Европейския парламент. За последните 10 години сме организирали доста събития, организирали сме приемането на резолюции и т.н. И няма да спра и аз, и моите колеги, като тука искам да кажа, че цялата българска делегация от всички политически сили действа много единно по този въпрос, защото той е национален приоритет и ние тук имаме ясна обща позиция. Така че смятам, че и аз, и моите колеги, ще направим всичко възможно да поставяме винаги този въпрос до успешното ни приемане в Шенгенското пространство и ще упражняваме целия натиск, който ни дава статутът на членове на Европейския парламент, за да може във възможно най-кратки срокове България да бъде пълноправен член на "Шенген“.
Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш гост и за времето, което ни отделихте.
Благодаря и аз.
