„В България можеш да живееш един пълноценен живот с децата, семейството, къщата, природата. Прекалената уреденост, като в Холандия, е вид тор за обществото и при малки дози има голям ефект и растенията стигат до небето. Но когато е прекалена, населението просто умствено умира. Или ни превръщат в мравки.
Ужасните търкания на чуждите интереси намират прекрасните български политици, които се продават за жълти стотинки.
Най-важната задача е всички да започнем да мислим как ще излезем от този порочен кръг. Ако има един стремеж, България нямаше да стане най-посредствената страна в Европа. Това за мен е по-плашещо от онова - да си мутренска държава.
Шокът не е от ГЕРБ, а е по-скоро от ПП-ДБ. За Борисов никой не е гласувал, без да има финансова изгода. Но за ПП_ДБ нещата бяха други - поне едни 300-400 000 човека гласуваха с надежди и тяхното предателство е за мен непростимо.
Един ден Българяия ще бъде духовен център на света.“
Той е тук от 15 години. Идва по бизнес, а среща любовта на живота си и се жени. Докато живее в родната Холандия се занимава с шивашки бизнес, но пътуванията са изморителни - Холандия, Германия, Италия. Решава да приключи с „първобитния начин да си изкараш парите“ с многото хамалогия, пътуване и отговорности за 250 човека персонал и навлизането на Китай на този пазар. Излизайки извън София наблюдава ширнатите зелени ниви и недоумява - защо хората си дават парите за душните апартаменти. Продава бизнеса си и с парите започва да купува земи и да строи къщи около София.
Разговаряме с холандския бизнесмен, когото не можеш да заподозреш, че е чужденец. Перфектният български, откритата гражданска позиция, разумните мисли и трезв поглед върху живота ни накараха да потърсим Патрик Смитьойс в един интригуващ разговор.
Патрик Смитьойс пред LIBERTA.BG
- Господин Смитьойс, как един холандец оставя уредената си държава и избира да живее в България, в която даже мигрантите не остават, а преминават транзит?
- Да, така е. Как да Ви го кажа?! Ние по принцип със съпругата ми сме малко по-хард, не ни плаши закона на джунглата. Ако имаш тези качества, в България може да бъдеш истински свободен. Като казвам свобода, нямам предвид, че можеш да изхвърлиш боклука, където ти хрумне, да пребиеш всеки един човек, който ти пречи, както тук някои разбират свободията. По-скоро имам предвид, че тук все още можеш да живееш един пълноценен живот, какъвто човек наистина би трябвало да живее - със семейството, с децата... Това винаги много ме е привличало в България - да имаш свой дом, своя градина, връзка с природата. Понеже употребихте във въпроса думата "уредено" за Холандия, искам да вметна, че тази уреденост е вид тор за обществото и при малки дози има голям ефект и растенията стигат до небето. Но когато тя е прекалена, населението просто умствено умира. Или ни превръщат в мравки. Вярвам, че ме разбирате.
- Казвате в едно интервю, че сте дошли тук по бизнес, а сте останали по любов. Като Ви слушам литературния български изказ си мисля, че тази любов не може да не се е пренесла и към страната ни. Дали греша?
Не, не грешите! Да, България е изумително красива. Не може да се каже, че цари само дивата природа. Има човешка намеса, разбира се, и от време навреме действително ми липсва този финес, или една капка изтънченост, която има в Италия, или Франция. Но от друга страна в България има пряка връзка...как да Ви го кажа...с отвъдното. Винаги съм усещал, че България някой ден ще стане духовен център на света. Не знам кога, но съм убеден, че така ще стане. Това не е тема за всеки, но все пак реших да Ви го споделя.
- Само да вметна, че по времето на траките, живели по нашата земя, тя е била наричана „етерна страна“. Обяснението било, че граничната линия между Духа и Материята е много фина и лесно се пресича. Много векове по-късно, руският академик Дмитрий Лихачов го усети и формулира като Държава на Духа. Така че, вашият усет е правилен!
- Да не изтънчим много тези неща?!
- Няма страшно, продължаваме с въпросите! Заради често изразяваната Ви открита и честна гражданска позиция, Ви питам – как изглеждат днешните политически боричкания и съдебни войни през очите ви?
- Според мен всичко се свежда до три неща. Първото е ужасните търкания на чуждите интереси в България и тези интереси намират "прекрасните" български политици, които се продават за жълти стотинки. Заради тези две неща, честните хора бягат от политиката и управлението, вместо да се заемат да оправят държавата, защото знаят, че ще бъдат предадени още на първия час.
Най-важната ни задача е всички да започнем да мислим как ще излезем от този порочен кръг. Десет години, откакто се занимавам с различни каузи, аз съм си „счупил мозъка“, както се казва на холандски, и още не съм могъл да измисля механизма, по който това трябва да стане.
- Има ли събития, случки и ситуации, в които сте бил участник, или наблюдател и за които бихте употребил думата „отвратително"?
- Този въпрос е малко риторичен. Всички знаем, че списъкът с отвратителните неща в България е много дълъг, но щом сте чели моите интервюта знаете, че аз никога не наблягам на отрицателните неща. В тази връзка да спомена, че миналия уикенд бях на концерт на моя много добър приятел - световноизвестния музикант Йордан Камджалов. Отдавна сме приятели и много често говорим с него за каузата "България". Важното, което искам да Ви кажа, че ние бяхме на концерта му в дворец „Враня“, а надсловът му беше „Стремеж". И, докато слушах тези прекрасни млади артисти, тази думичка "стремеж" се въртеше в главата ми. В един момент усетих, че това липсва в България – стремеж. Ако имаше един стремеж, тази страна нямаше да се превърне в най-посредствената в Европейския континент. Това за мен е по-плашещо и от онова - да си мутренска държава. И вървя из двора и си мисля, как това е станало? Как се превърнахме в най-посредствената страна в ЕС? Още мисля по въпроса, но това не помага.
Вашите талантливи деца работят тук в чуждите фирми, те са изпълнители и консуматори. Тези деца влизат в капан. Собствениците им осигуряват някакви що-годе добри условия, заплати, офиси, колектив, колеги, понякога обяд, внимание и те си мислят, че са в предверието на рая. Това убива всеки един стремеж в държавата ни.
- Челен е сблъсъкът Ви с адмнистрацията, в качеството си на бизнесмен, който е искал да осъществи еко проект около язовир Искър, но не се е случило, за което не бих искала да говорим сега. Имате ли, обаче, отговор - какво ни липсва като народ, че търпим недорасли и некадърни властници?
- Ако говорим за държавната администрация, има два възможни подхода. Първият подход, който се практикува в Западна Европа е, че държавните служители са готови да подкрепят съответни идеи и ентусиазъм от страна на предприемачите, в името на общото благо. А другият подход е българският - всяка нова идея е опасна, всеки нов човек е враг, всяко ново пате, да се удави в езерото. От страна на държавната администрация хубаво не съм видял. Макар че, откогато аз се занимавам с проекти, усещам, че хората ме познават и от малкия човек в държавната администрация понякога имаш неограничена подкрепа.
- Господин Смитьойс, ребром ще Ви задам следващия въпрос, като на точен и откровен човек. Държавата ни е заложник на един човек - Бойко Борисов, който за пореден път държи властта , а с нея и съдебната система. Тя го пази, а неговата партия ГЕРБ пресича всяка възможност за реформи в правосъдната система, с което блокира пътя на страната напред. Изглежда сюрреалистично за повечето от нас. Как го приемате Вие?
- Аз не знам колко още трябва да се говори за Бойко Борисов, защото от него и ГЕРБ едва ли някой може да е в шок. От тях и техния валяк, минал през нас вече 15 години, видяхме корупция от магистрали, кражба на фирми и какво ли още не, което не знаем с точност. За мен шокът е по-скоро в другите, които без да им мигне окото се присъединиха към Борисов. В публичността си съм твърдял, че Борисов успя да убие всичко българско, защото с него надеждите свършиха. След това мислех, че Слави Трифонов пое тази роля, но и той беше голямо разочарование за всички. Но излиза, че най-голямото разочарование до този момент е на ПП-ДБ. За Борисов никой не е гласувал, без да има финансова изгода. Дали ще е за тези сто лева в изборния ден, или за изгодата на държавната администрация, поръчки, приятели... Дори мисля, че няма и сто човека в държавата, които са гласували доброволно и по убеждения за него. Но за ПП нещата бяха други. Поне едни 300-400 000 човека гласуваха с надежди и тяхното предателство е за мен непростимо.
- Виждате ли вината на ЕС, на ЕНП, която, въпреки всичко, продължава да го крепи и толерира? Вече е член на парламентарната комисия по външна политика, изпран, излъскан, чисто нов?
- Разбира се, че вината е тяхна и на САЩ. Но решението е ваше, вие го приемате и такъв. Никой не е отишъл в Брюксел да вдига скандал. Откога знаем, че чуждите посолства ръководят България и коалицията е чужда поръчка. Това е ясно. По-плашещо е, че при положение, че този брак между ГЕРБ и ПП-ДБ е изцяло външна поръчка и нашите надежди са, че след 3-4 месеца това чудо ще гръмне, аз не съм толкова сигурен. Гледайте последното интервю на тази Габриел. Тя бърбори 20-30 минути и нищо не е казала. Това е голяма дарба на тези хора - да говорят много, без да казват нищо. Но поне 20 пъти спомена евроатлантическите ценности. При положение, че на тези хора целите са екстремно дългосрочни, нищо чудно да сме се нахендрили още 4 години на управлението им.
