69 процента от пациентите с онкологични заболявания е трябвало да доплащат средно по около 1 500 лева за лечението си. 26 процента от тях са получавали ограничени здравни грижи, показват резултатите от национално проучване на инициативата „Индекс на болниците“, извършено сред 417 пациенти и техни близки.
40 процента от онкоболните, които е консултирал доцент Димитър Калев са предпочели да се лекуват в съседна Турция.
Разходите за лечение на пациентите с онкологични заболявания не са покрити изцяло от Националната здравно осигурителна каса, Министерството на здравеопазването или общините. Това е причината онкоболните да търсят лечение в чужбина, например в Турция, казва доцент Димитър Калев – председател на управителния съвет на съвместната онкологична национална мрежа.
"Липсата на организация за онколечение е причина за тези доплащания", казва той.
Доцент Калев дава пример с най-честият рак при жените – ракът на гърдата. Според него в България мамографски скрининг не съществува, също и т.нар. сентинелна биопсия, която не се плаща от Касата и не се прави. Прави се само, ако пациентката я плати.
Единственият изход от ситуацията според доцент Димитър Калев е в така наречения анти-раков план, създаден през 2022 година, като до тази година няма нито една активност по него. В него е залегнало изискване за създаване на сертифицирани, всеобхватни ракови центрове. Това би решило до голяма степен проблемите на българската онкологията, казва доцент Калев и признава, че грижата за онкоболните у нас не е добра. До тогава повече пациенти търсят онкологична грижа в чужбина. 40 процента от пациентите, които доцент Калев консултира, заминават за лечение в Турция.
През 34 специалисти преминава един онкоболен у нас, казва доцент Калев.
