Четири са степените на заплаха към национална сигурност според европейските стандарти. Това са: Зелено, Жълто, Оранжево и Червено. Код Жълто е в сила в момента в България. Това е второ от общо четирите нива в системата за сигурност според Закона за противодействие на тероризма. Рисковете е заплахите пред националната ни сигурност в контекста на актуалните международни и световни конфликти ще коментираме в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" с Тихомир Безлов, старши експерт в Програма "Сигурност“ в Центъра за изследване на демокрацията
До преди войната в Израел, България се намираше в Код Зелено. Оттогава обаче, се намираме в Код Жълто, който означава предупреждение. За какво трябва да бъдем нащрек?
Това е по-скоро в ситуацията на реакции спрямо близки съседи, в самата страна като че ли нямаме индикации, че ситуацията се променила. Случилото се с атаката на Израел, с много крайните, бих казал брутални действия на "Хамас“, така някак си напомнят "Ислямска държава“ от периода 2014, 2015, 2016 година. Така че бихме могли да очакваме, че е възможно да има разширяване на конфликта, засега обаче такива индикации няма. И евентуално ако имаме такъв конфликт, е възможно отново през България, заради мястото й, да има преминаване на ислямски бойци. Би могло да има също така засилена миграция от страна на Палестина и също с част от хората, които бягат от Палестина да са рискови за сигурността на страната. За момента по-скоро е усилие да се ориентираме в ситуацията, като повишаваме вниманието си към старата тема "Тероризъм“.
Старата тема "Тероризъм“. Очевидно наистина и властимащите, и президентът са разтревожени от всичко това, което се случва, защото знаете проведоха се срещи във веъзка с рисковете и заплахите пред националната сигурност в резултат на всички тези конфликти, които се случват. Г-н Безлов, какво според вас може да предприеме България в този случай?
Много неща не можем да направи. Това, което ние горе-долу имаме е добра реакция в това отношение, нали, да се опитаме да осигурим бързо завръщане на български граждани, които са в Израел.
Да, осъществиха се няколко полета с наши сънародници.
Да, така относително бърза реакция имахме. Някой се похвали, че едва ли не сме били първата страна, която е изпратила самолет, не знам дали е така, но безспорно има усилие да се помогна на нашата сънародници да се завърнат в страната. Оттук нататък нали ви казах кое ми изглежда като рисково – една евентуално допълнителна миграционна вълна, която ние имаме в момента, които се опитат да влязат в страната, преминават през стената. Вероятно е възможно да има и допълнителен поток палестински мигранти, бежанци. И преди събитията от събота имаше някакъв относително малък брой палестинци, които преминаваха незаконно през страната.
В такъв случай кои ще бъдат уязвимите места според вас и къде трябва да бъде засилен контролът, освен по границите?
Трябва да се види ситуацията с т.нар. "палестинска диаспора“. Очевидно представителите на "Хамас“ имат много брутално поведение или неприемливо от гледна точка на една европейска страна. Между другото "Хамас“ са обявени за терористична организация в Европейския съюз, така че едно от нещата, които би трябвало да правят нашите контраразузнавателни структури, е да се опитат да държат на радара тази общност и да се опитат да предотвратят радикални елементи в нея от някакви действия, някакви инциденти, които могат да предизвикат.
През годините назад България изпита тежестта на няколко бежански кризи, приемайки не малък за страната обем смесен миграционен поток, включващ в голямата си част хора търсещи закрила, но и имаше и такива нередовни мигранти. Тихомир Безлов е наш гост днес. Той работи по въпроси, свързани с престъпността в България, като старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията, авторът е на редица доклади и социологически изследвания . Г-н Безлов, ставаме ли все по-добри в разкриването и в работата си във връзка с престъпленията и корупционните практики у нас? Какво наблюдавате вие?
Не мисля че ставаме по-добри, по-скоро в някои отношения се губи капацитет, в някои отношения има някакви усилия, които са по-добри от преди. Като цяло за съжаление нямаме някакво положително развитие по отношение на сериозната корупция, която е свързана с администрация, с политика, с европейски фондове, вътрешни обществени поръчки. За съжаление в това отношения има много малко разследвания, много ограничени усилия се полагат в отношение. Особено като вземем в предвид последните две години политическа криза, бих казал, че нещата се върнаха много назад, останаха в една такава ситуация на безтегловност.
На какво се дължи тази липса според вас: На политическия модел у нас, на липсата на хора, които да правят тези изследвания, на какво?
Не е въпросът да изследвате нещо, въпросът е да имате някакви мерки, които да ограничават рисковото поведение, злоупотребите. Според мен преди всичко № 1 проблем е политическата ситуация и по-скоро партийният модел в страната. Партиите така и не създадоха вътрешни механизми за контрол на своите лидери, независимо дали става дума за политици на национално или на местно ниво. Един от проблемите е, че партиите по-скоро защитават проблемните си членове, нямат вътрешни системи за разкриване на злоупотреби, и респективно в партиите попадат хора, които нямат капацитета и влизат в политиката с идеята да се облагодетелстват. Това е големият проблем: Отсъствието на стабилни политически партии, които да привличат политици, които са склонни да работят за развитието на секторите, от които разбират.
И не на последно място е много важно да говорим за тази прозрачност и може би активна политика за повишаването на информираността на гражданското общество, на хората. Има ли според вас усилия в тази сфера? Какви са вашите наблюдения: Превенцията достатъчна ли е, има ли достатъчно институции, които да се занимават с тази прозрачност и с подобна политика?
Имаме проблем с капацитета. Ако погледнете броя на разследванията, които имате в България в съотношение годишно или на месечна основа, зависи как ги гледате, ще видите, че става дума за едни много скромни усилия. Разбира се, има някакви практики, които се опитват да ограничат корупционния натиск от страна на администрацията към клиентите граждани, но това е как да кажем не много стабилно и редовно усилие. Обикновено са свързани с някакви скандали.
