"Трудно е да даваш оценка отстрани. В Поморие имам приятели, които в резултат на упорит труд живеят определено по-добре отпреди. Това, което ме тревожи, са новините за състоянието на здравеопазването и образованието."

Професор Георги Янев е роден в Поморие през 1961. Завършва ПМГ „Никола Обрешков“ в Бургас, а през 1986 година завършва специалност "Математика" в Софийския университет. През 1991 г. защитава там дисертация по теория на вероятностите и математическа статистика и е назначен за научен сътрудник към Института по математика и информатика (ИМИ) на БАН. През 1995 г. е удостоен с годишната награда на ИМИ и на Националната фондация за научни изследвания. През 1995-96 г. е гостуващ преподавател в Средноизточния технически универитет в Турция и в Университета на Иоанина в Гърция.
От 1996 г. професор Янев преподава математика в САЩ. През 2001 година защитава втора докторска дисертация по статистика в Университета на Южна Флорида и е назначен за преподавател в този университет. През 2008 г. спечелва конкурс за преподавател в Университета на Тексас, където е избран за редовен професор от 2018 година.
Георги Янев има повече от 60 научни публикации в областта на теория на вероятностите и приложната статистика. През 2018 година, в съавторство с двама професори от Испания, той публикува научна монография в престижното научно издателтво Уайли. Изнасял е доклади по покана на редица международни конференции. Участвал е в експертни комисии към Американската национална научна фондация и Агенцията за защита на околната среда на САЩ. Лектор е към Фондацията "Фулбрайт".

- В родния ни град Поморие се видяхме след десетилетия, благодарение на моя състудентка, която се оказа твоя съпруга. Много й благодаря! Мисля, че е коректно да отбележа това, защото ще си говорим на „ти“. За мен си сред успелите българи отвъд България и нямам предвид паричните знаци - от десетилетия живееш в САЩ, практикуваш мечтаната професия, свързана с точните науки, но в живота нищо не идва наготово и сигурно постигнатото ти е коствало много усилия. Така ли е?
 
- Дойдох за първи път в САЩ през лятото на 1996 година. Договорът ми беше да преподавам математика в Университета на Южна Флорида за един семестър, до декември. Ето ме днес, след почти 23 години съм още в САЩ. Съпругата ми и синът ми дойдоха при мен в последния ден на 1997 г. след като преживяха Лукановата зима и останалите унизителни обстоятелства през този период в България.
 Не ни беше лесно и на тримата в Новия свят, но бяхме направили своя избор. Нещо, което ни помогна, беше доброжелателността на обикновените американци навсякъде около нас. Веднъж, когато отивах на работа с колелото си, заваля проливен тропически дъжд. Пред сградата на математическия факултет група от хора се криеха от дъжда. Като ме видяха да пристигам с колелото в дъжда, всички започнаха да ръкопляскат. Да, тук приемат с аплодисменти различните, не както бяхме възпитавани в България да се пазим да сме различни.
 
- Разкажи ни повече за твоята работа със студентите, какво е чувството да си ежедневно с млади, интелигентни хора?
 

- Аз обичам работата си. Наистина, всекидневното общуване с млади хора е много стимулиращо и зареждащо с енергия. Понякога даже излизам от кабинета и се разхождам из кампуса, просто вървейки между студентите, улавяйки някоя усмивка или младежки жест. Особено приятно е, когато някой те разпознае и заговори в магазина или на друго място извън университета.
 
- Великотърновският университет “Св. Св. Кирил и Методий” те свързва с България и се вписва в ангажиментите ти по партнъорска програма. Намираш ли разлика в обучението, както и между българските студенти и тези в САЩ?
 
- Преди да дойда тук, два семестъра бях лектор във Великотърновския университет. Продължавам да поддържам връзка. Наскоро приех покана да бъда в редакцията на тяхното списание по математика и информатика.
 От моите наблюдения, младите хора си приличат, където и да са. Не мога да кажа, че познавам настоящите български студенти. Нещо, което прави впечатление тук е, че американските студенти бързат да завършат, колкото се може по-скоро, и да започнат работа.
 
- Всяка година идваш в България със семейството си и когато се срещаме на кафе в Поморие, толкова възторжено се радваш на хубавите неща. Лошите – премълчаваш. От възпитание или заради носталгия по Родинатате стяга нещо в гърлото и деликатно отминаваш видимото?
 
- Поморие е моят роден град и винаги ще бъда щастлив да бъда там и да се срещна със стари приятели. Следя редовно новините по Фейсбук и се радвам на всяка добра новина за просперитета на града
 
- Близо 30 години след демократичните промени у нас, как виждаш България, след като знаеш какво е било, когато си я напуснал?
 
- Трудно е да даваш оценка отстрани. В Поморие имам приятели, които в резултат на упорит труд живеят определено по-добре отпреди. Това, което ме тревожи, са новините за състоянието на здравеопазването и образованието.
 
- Управляващите афишираха амбицията си да върнат всички успели българи в чужбина – до 3 години! „Терминал 2“ обаче е перманентният път за по-добър живот извън България не само за младите хора. Ще се завърнеш ли в България и при какви обстоятелства?
 
- За постоянно връщане в България засега не мисля. Имам още доста време до пенсия.

- А твоят син, който успешно се дипломира в САЩ и практикува лекарската професия?
 

- Живот и здраве, синът ми Петър ще стане лекар, професия, която сам си избра. Благодарение на съпругата ми, а може би и на поморийските гени, той милее за България. Въпреки, че беше едва 5-годишен, когато дойде тук. Той чете и пише на български и даже известно време беше учител в българското училище във Вашингтон.
 
- Участваш в различни научни симпозиуми по света, а наскоро беше в Испания по покана. Разкажи повече за събитието там?
 
- В началото на април бях на посещение в Бадахоз, Испания. Повече от 10 години имам сътрудничество с колеги от Университета на Екстремадура. Повод за тази визита беше тържеството по удостояването на нашия съгражданин професор Николай Янев с титлата "Доктор хонориз кауза". Събитието беше много тържествено, в типичната испанска (рицарска) церемониалност. Приносът на професор Николай Янев, в подготовката на аспиранти по статистика от този университет и в съвместната изследователска работа, беше високо оценен. Няколко пъти се спомена и Поморие като място на провеждане на традиционни научни конференции по вероятности и статистика.

- Благодаря за споделеното време.

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.