Претърсването на служебни и лични помещения, ползвани от заемащия най-високата професионална длъжност в Министерството на вътрешните работи - гл. секретар, е много сериозно нещо, коментира във Фейсбук адв. Андрей Янкулов от АКФ.
Ето какво още пише той:
Независимо дали е формално привлечен като обвиняем (а той явно не е), извършването на такива действия по разследването срещу него само по себе си означава, че съответните държавни органи го подозират в извършването на престъпление.
За да го подозират, трябва да имат някаква първоначална информация, която да обуславя такава сериозна интервенция, каквато представлява претърсването като способ за събиране на доказателства.
Каква е първоначалната информация, в какво е заподозряно лицето, какво е намерено при претърсванията, потвърдили ли са се първоначалните подозрения - нищо от това не е известно.
Следствена тайна.
Удобната завеса, зад която може да се прави буквално всичко, и която може да бъде изцяло вдигната или плътно спусната само по волята на водещия разследването прокурор.
Обаче просто не може да съществува положение, при което срещу главния секретар на МВР да се извършват претърсвания, успоредно с това той да си подаде оставката, на следващия ден да я оттегли с обяснението, че я е подал под натиск, и това да не доведе до пълна прозрачност относно действията по разследване срещу него.
ДАНС, КПК и ПРБ не могат да мълчат за тези обстоятелства.
