Надявам се, президентът се е разгневил от естонското активно мероприятие поне колкото на 9 юли от Гешевото нахлуване. Дано, революцията страшно се нуждае от единствения си лидер, и то разгневен. 

Отровното трио праща опасни сигнали за енергийно изчерпване и за зреещо предателство към делото на революцията. Преди две седмици съвсем искрено им въздадох тук хвала за поддържането на огъня на протестите. Със съжаление съм принуден да си оттегля комплимента.

Казаното от тримата ни видни общественици, че „формулата за алтернатива на управлението е „всички заедно срещу ГЕРБ, без БСП и ДПС, защото те са съучастници“, е глупаво, несправедливо, погрешно и в пълно противоречие с досегашния смисъл на протестите.

То е израз на същия морален дебилизъм, срещу който въстанахме с „Мутри, вън!“

То обрича протестите на провал, стеснявайки силно социалната им база, и следователно работи за четвърти мандат на ГЕРБ. А само преди няколко дни гледах много хубаво тв интервю с Бабикян, който каза, че отдавна бил членувал в някоя си партия, но никой не знае в коя, защото не месел партийни пристрастия в общонародните протести.

Колко пъти се съгласявахме с очевидното, че разликата между сегашните народни протести и злополучните им предшественици от лятото на 2013 г. е, че тоя път народът не бе партийно разделен както винаги досега, че отровата на антикомунизма тоя път не намери добра почва сред протестиращите. И в писмото на 1200-те интелектуалци, засега най-красноречивият манифест на протеста, нямаше ни капка антикомунизъм. До днес единственият, който си позволи пред протестиращите да възкресява грозните духове на 1990 г., бе сиромах Кръпката.

БСП подкрепи протестите от 2020 г. от самото им начало на 9 юли. На 25 юли чух с ушите си Нинова на „Бузлуджанския“ митинг в Ларгото да зове членовете и симпатизантите да участват всекидневно в протестите. Без БСП, без лявото въобще протестите ще са обречени, ще се свлекат веднага до равнището на 2013 г.

Цяла България само преди месец и половина напрегнато следеше вътрешнопартийните борби в БСП, завършили с убедителна победа на демокрацията и на опозиционността срещу режима на мутрите. БСП се затвърди в съзнанието на мнозинството като жива, демократична партия и като единствената последователна опозиционна сила, поне откак е с Нинова начело. Единствената опозиция в парламента.

Наистина, партийната им демокрация остави и хора като Георги Гергов и Бриго Аспарухов, ортаци и някогашни ментори на Борисов, и други, проявили се неблаговидно по време на Тройната коалиция, в ръководството, но изчисти много други.

БСП е и единствената сила, годна сама да излъчи веднага дееспособен кабинет. Разбирам, че избраният от тях „кабинет в сянка“ бил повод за глупавата позиция на Триото. Сенчестите кабинети обаче са нормална практика в старите демокрации.

Разбира се, отникъде не следва, че сенчестият им кабинет ще стане някога действащ. Най-вероятно служебният кабинет, ако стигнем до него, ще е съвсем друг, а какво ще стане на изборите – засега изобщо не може да се отгатне дори приблизително. Но сигурно бъдещите кабинети ще са коалиционни.

БСП е, не ще и дума, и единствената опозиционна сила, която може да покрие цялата страна с мрежа за защита честността на вота при предстоящите парламентарни избори.

От идейните позиции на БСП мнозина са недоволни, че са прекалено десни, но все пак тя може би има най-реален шанс от всички политически сили да се развие идейно в нужната сега лява посока, но без изпадане в хипертрофиран национализъм. Международният вятър ще духа в платната на БСП. Съдържанието на протестите, както знаем, дори когато не ни изнася да признаем, не е само антимутренско, но е и против дивия нашенски капитализъм от самото му зараждане. На преоценка се подлага не само ерата на ГЕРБ, но и целият преход. Голямото мнозинство българи е узряло за такава радикална преоценка. Затова казвам, че Борисов утре ще отговаря не само за собствените си престъпления и други безобразия, но и за тези на другите преди него. Такъв късмет му се падна.

А на нас, дето помним по нещо лявата идеология от времето, когато още се четяха сериозни книги, ни се падна късметът да декриминализираме теорията на социализма у нас и дори да го направим секси за младите. Това ще опитам и аз в следващите месеци.

Подразни ме и съобщението за „работна среща основните извънпарламентарни сили с цел създаване на мрежа и работни механизми за защита честността на вота при предстоящите парламентарни избори“, на която Триото поканили само ДБ, Мая Манолова и Слави Трифонов. Иначе споделям вярата на Евгений Дайнов, че с активно гражданско присъствие във всички звена на избирателния процес може да се избягнат герберски фалшификации.

Читателите помнят, че от началото на протестите на 9 юли не съм си позволил ни една критична дума към ДБ и Христо Иванов. Дори им лайквам всичките постове за протестите във Фейсбук. Много бях щастлив да бъда на жълтите павета през лятото в София заедно с племенниците си, симпатизанти на ДБ, каквито са и почти всички наши приятели и други от нашата черга в България. С повечето от тях бяхме горчиво разделени в 2013 г. Това, че се водят „десни“, си е нашенска магнитна аномалия, която не се среща никъде в развития свят. Много харесвах Кристиан Таков, който се определяше по различните критерии като ляв или десен почти досущ като мене.

Гледам със симпатия и на Мая Манолова, особено я помня в 2013 г., когато геройски издържаше натиска на протестиращите по улиците. И все пак, да броиш за единствена опозиция бившия правосъден министър на Борисов и бившия омбудман при Борисов... ми се струва доста отчуждено от реалността.

Та ако Триото не е способно да види горните очевидни истини, може би им е време за почивка. Да отстъпят трибуната на истинския зачинател и лидер на народната революция – Радев. Преди няколко дни проф. Минеков писа във Фейсбук колко много харесва президента, макар че „връщал комунистите“. Проф. Минеков е честен и прогресивен, макар десен, човек, и веднъж ме разчувства с разказ за студентите си в Турция, които били комунисти, добри момчета, и как той страдал за заблужденията им. Та какви са тез „комунисти“, дето ги връщал Радев?

Успоредно с нуждата от повече лидерство от страна на президента зачестяват и провокациите срещу него. Естонският инцидент наистина също може би е, както президентът го определи, „активно мероприятие“. Веднага да кажа, че няма никакъв международен дипломатически скандал, световна излагация, за каквато фантазира във Фейсбук Григор Лилов. Може да е подведен от някоя герберска дипломатическа калинка от президентската делегация или от посолството в Хелзинки. Такива инциденти сега се случват често. Борис Джонсън и Тръмп преболедуваха и видяхме, че политическият ковид-19 поражда у публиката най-вече съчувствие към болния, не укор за евентуално неспазени протоколи.

За да имаме по-ясно отношение по твърдението за активно мероприятие, трябва да знаем кой и кога е уведомил президента за положителния тест на генерала от ВВС и кой и кога е уведомил естонската страна. Дали МВнР наистина ги е уведомило през главата на президента? Дали генералът с позитивен тест е дал или ще даде втори тест в друга болница? Какво мисли самият той за скандала? Кога Каракачанов е бил уведомен и откога се е самокарантинирал? Какво правят всички останали десетки участници в честването в Граф Игнатиево? И ако наистина все пак има международен скандал, дами и господа, в наш общ интерес е да се разчепка истината за него, нали?

Критиките срещу екипа на Радев – и аз съм ги споделял в миналото. Сегашните медийни изяви на бившия началник на кабинета Калоян Методиев например будят донякъде и недоумение. Но от друга страна пък защо протестите да не изживяват себе си, щом Триото насила взе да стеснява грубо социалната им база? И ако наистина реалните политически процеси сега текат на съвсем друго място, както пише Явор Дачков? Протестите отдавна си свършиха работата – събудиха народа от 11-годишен сън. Няма да заспи отново! Иде зима, идат новите мерки на ГЕРБ срещу ковид. Недоволството расте. Ще се включат и икономическите и социални искания. Революцията няма спиране! Формите й могат да бъдат най-разнообразни.

Защо президентът ходи на ИТМ срещата в Естония? Измислен полски геополитически формат, антируски и донейде антинемски, от който ние нямаме никакъв реален интерес. Затова и Дуда беше физически там. Радев отиде, защото поема шефството за 2021 г. Той предупреди срещу абсолютизирането значението на пътната инфраструктура, с което хвърли камък в градинката на Асфалт паша, и намекна към края на речта и за сътрудничество и с други съседи, т.е. Русия, с което може да е издразнил естонците. Които впрочем без помощта на Русия днес нямаше не само да имат държава, но най-вероятно нямаше да съществуват и като етнос*. Радев поклати ритуално шапка и на Меркел, и на Тръмп.

И тъй, да се надяваме, че президентът се е разгневил от естонското активно мероприятие поне колкото на 9 юли от Гешевото нахлуване. Дано, че революцията страшно се нуждае от единствения си лидер, и то разгневен. Плодът отдавна е узрял, трябва само да го откъснем от дървото.

Слушаме революцията.

 

 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.