„Хрантутници, протежета и галеници на предишните властници заграбиха натрупаните богатства на народа ни. Пак сме като в кърджалийските погроми в края на 18 в.
Отвратително е, че обирджийството, измамите, публичната простотия, безхаберността и чалгаджийската разгулност упорито и сякаш неотклонно водят към всеобщото "вциганяване" на страната.
Велико е, че като хилядолетните ни предци боготворим словото и се кълнем в хляба.
Трябва да убедим Европа, че по дух и заслуги сме достойни наследници на великите си предци. Може и пак да я пробудим! Не бива да разчитаме само на Бог да пази България, както пише на старите военни кърпи. Тя е наша грижа, а ние сме поредните исторически поколения, които трябва да я възродят, спасят, крепят и въздигнат. Защото няма да сме последните българи. Народът ни ще пребъде с яката си сила и несломим дух. Но трябва да запазим свободата си и духовните си богатства, за да оцелеем физически. Иначе ни очакват петте века..."
Журналист, редактор, писател, човек с изявена гражданска позиция, Христо Буковски е един от онези изчезващи българи, които помагат да се пренесат през времето важни исторически събития от националната ни история, за да не бъдат подменени, или забравени. Има над тридесет издадени книги, сред които романите „Буенец за братовчеди“, „Да пукне вещерът, горкият“, „Чия игра играхте, Оббов" , „Верския кивот" , „Обсебени" , както и стотици статии и публикации в централния печат. Богато илюстрираните му исторически очерци „България" и „София" са издадени на английски, немски, френски, испански, италиански и руски език. Последните му творби - „Опасният архив на богомилите" и „Похитеното съкровище на богомилите", авторът представя една цялостна концепция за възникването на богомилското учение и мястото му в духовната ни култура. „По границите, между науките, се струпва най-голямото познание" – твърди историкът.
Един разговор за днешния ден, предателството, наследеното от вековете, разпиляното и ограбено от съвременниците и ще оцелеем ли във времето напред.
Христо Буковски пред LIBERTA.BG...
Интервю на Таня Анастасова
- Господин Буковски, като писател, журналист и историк, как виждате състоянието на обществото ни към момента и споделяте ли мрачните оценки за безпътица и разпад, които мнозина дават?
- Сега пак сме като в кърджалийските погроми в края на 18 век. В страната ни цари практическо безвластие за безскруполните разбойници и измамници. Хрантутници, протежета и галеници на предишните властници се възползваха и заграбиха натрупаните богатства на народа ни, съсипаха промишлеността и благодатните възможности на развитието на селскостопанското ни производство. Те доведоха до просия науката и изкуствата.
- Може ли, според Вас, един народ да живее зле – най-беден, най-неграмотен, най-болен в Европа - и да няма ясното съзнание, че причината за всичко това се крие в начина, по който го управляват тези, които той непрестанно реанимира във властта?
- Всички си даваме сметка за лошото управление на държавата ни, но колцина вярват, че бихме искали тъкмо тези храненици да избираме. Дори самите те явно не очакват, че ги искат умните, образованите, осведомените, висококвалифицираните, свободномислещите и на тази основа познаващите ги, щом всеки път виждаме на кого залагат. Защо все по-малко са избирателите, които все още стигат до урните?! Защо в народа се вихри чувството, че кои да са успешни у нас, се определя от задгранични ментори?! Кои у нас се възползват от липсата на харизматични личности, с изявени лидерски качества, на които не се дава равностойна изява и присъствие на националните и обществени телевизии, наравно с отредените ни, оторизирани политици?!
- След събитията с негативен знак, които ни се случват напослъдък – знакови убийства, атентат, пориви към рушене и зачеркване на части от българската история, насилие, успоредно с тях се множи и негативизма сред хората, омразата се превърна в ежедневие, нетърпимостта към чуждото мнение, отмъщението – дълъг е списъкът, да не го изброяваме. "Когато на един народ не му даваш да гради, той започва да руши“- ми каза в интервю проф. Атанас Семов. Вие какво мислите за този български Херостратов комплекс?
- Прав е професорът. Още по времето на Хитлер един немски философ е изтъкнал жестоката истина - „Човек не може да бъде едновременно честен, умен и партиец“. Тази омраза съзнателно се насаждаше от хората, които всячески се възползваха от раздържавяването на страната ни, като по модела на противостоенето Левски – ЦСКА се разделиха в отбори. Яростната запалянковска преданост на състезателите им, позволи да се състезават за власт и богатства, а това безпощадно съсипа народа ни.
- Дълго сте събирал материали за богомилите, писал сте много за тях и съм сигурна, че знаете твърденията на посветени, че 5-те века робство са ни жестока карма за заличаването на семената на Божиите пратеници. Още ли не сме изкупили този грях, че продължават изпитанията ни, как мислите?
- Богомили е трябвало да се спасяват извън нашите земи след края на Х век, когато Византия е заела нашата територия. Ромейските императори и цариградските патриарси са преследвали богомилите. В Константинопол са изгорили Василий Врач по заповед на ромейския император Алексей Комнин! Ромеите са пребивали с камъни адептите на Българското учение, включително и съвършения Петър! Няма други исторически свидетелства богомили да са били съдени от български български владетел освен Бориловият синодик от 1211 г. След като цар Калоян не е допуснал на нашите земи да се създаде латинска империя като през 1205 г. е сразил папските рицари, узурпаторът на вуйчовия си трон Борил очевидно е угодил на Ватикана. Но дори тогава в Търновград адептите на Българското учение са били само анатемосани!
Няма исторически свидетелства Българската православна църква да е горила и убивала богомили както католическата на Запад. Няма доказателства дори по нейно нареждане те да са били жигосвани!
Документирано е обаче, че през 1176 г. от Константинопол бил изпратен жупан Стефан Неманя да излови приемниците на Българското учение в областта Рашка, та в тези поверените му български земи да си създаде кралство Сърбия. Тогава е записано, че с армията си „той изгори едни, наказа други с различни наказания, прогони други от родината и домовете им като събра всичките им притежания”. После свикал Църковно-държавното събрание срещу богу милите, на което заловеният им наставник „Богумил” бил жестоко измъчван, при което (както надлежно е записано!) му отрязали езика до гърлото, а много от останалите неговите последователи също понесли различни телесни наказания, цялото им имущество било отнето, а тях също ги прогонили от тези земи.
Ако петте века турско владичество са ни карма, тя по-скоро трябва да е заради допуснатата подялба на българската държава в угода на неразумните и́ властолюбци в края на ХІV век. Впрочем, тогава нашите царе и деспоти в поделените си територии се надявали, че използвали турците като „стратегически партньори” и съюзници в битките си. Така разколебавали доверието на поданиците си и сривали тяхната преданост, та с нея и боеспособността им. А това е било очевидно за турците, които свободно опознавали нашата територия и възможностите на страната ни да се отбранява. Лесно било и да осъзнаят, че владетели, които са неспособни да обединят народа си и нехаят да сглобят отново държавата си, за да я усилят, не струват за партньори. Но пък ще бъдат продажни, та лесни и удобни като васали. Понеже познавам дълбоката памет на народа ни, смятам, че поговорката ни „Ако ще Турско да стане” се повтаря от ония години на царско безхаберие към историческата съдба на държавата и чедата и́ пред надвисващата османска опасност.
При това съм убеден, че през петте века на османското владичество българите са запазили отлично народността, духовността, езика и вярата си именно върху основата на богомилския общинариен начин на живот. Тогава никой не е разчитал на султана и владиците, камо ли на помощ от империята, а всяко селище само се е грижело за оцеляването и преуспяването си като хората взаимно си помагали когато съседите градели дом и дружно, на свои ръце и с „белите пари за черни дни” си строели храмове и училища. Защо дори към далеч по-млад местен свещеник и сега се обръщаме с почтителното „дядо попе”? Защото като техен наставник, който живеел редом с техните неволи, грижи и радости, той пребъдвал сред тях като богомилския „дедец” на общността от „чисти християни
- Като казвате, че познавате дълбоката народна памет, кажете кои са най-лошите и кои най-добрите качества на българите?
- Ние бързо губим упованието си в добротворството на другите. Ставаме все по-подозрителни към намеренията и постъпките на останалите. Отвратително е, че обирджийството, публичната простотия, измамите, безхаберността и чалгаджийската разгулност упорито и сякаш неотклонно водят към всеобщото "вциганяване" на страната и хората в нея. Наглото лансиране на хора, които лакейски обслужват управляващите, насаждат презрение към „успехите“ на натрапените за народни любимци, е разрушително. Прекрасно е, че сме носители на дълбока памет. Благородно е, че макар и силно профанизиран, нашият народен обреден календар следва изпитани от времето народни практики за обвързване с общността ни и с Вселената. Възхитително е, че ценим и обичаме шедьоврите на българския фолклор и изконните народни занаяти. Велико е, че като хилядолетните ни предци боготворим словото и се кълнем в хляба.
- Каквото и да си говорим, днес всичко опира до геополитика и до завършека на войната в Украйна. Има ли път за България в канавата на геополитическата ни разпределеност и накъде води този път?
- Преди два века България е излязла от годините на безхаберието и кърджалийското безвластие и е запазила паметта на своите мъченици, които са устоявали вярата и народността ни. Полага ни се да се гордеем, че дори най-богатите ни предци не са държали роби. Не са заграбвали страни за колонии, не са изтребвали чужди етноси, а са прибрали тук циганите и евреите, които са били изтребвани на Запад.
Трябва да убедим Европа, че по дух и заслуги сме достойни наследници на великите си предци. Може и пак да я пробудим! Не бива да разчитаме само на Бог да пази България, както пише на старите военни кърпи. Тя е наша грижа, а ние сме поредните исторически поколения, които трябва да я възродят, спасят, крепят и въздигнат. Защото няма да сме последните българи. Народът ни ще пребъде с яката си сила и несломим дух. Но трябва да запазим свободата си и духовните си богатства, за да оцелеем физически. Иначе ни очакват петте века...
