„Реформаджиите от ПП успяха да разбият политическия модел –„моделът ГЕРБ“, както го наричат и той вече не е политически хегемон, но промяната спря до тук и не станахме свидетели на реформи. Свидетели сме на деградираща стратегия, която да попречи на партиите да сформират смислено мнозинство. Корнелия Нинова е поставена четвърти път в една и съща ситуация, от която тя не само не се възползва, но и пропиля шанса на държавата за стабилно правителство. Имаме конкуренция на лидерството в ляво между Нинова и Радев. Поставена в риск, тя ще използва времето за политически пиар, но няма да последва нищо друго. При редовно правителство, дори да има политическа щета за партиите, държавата ще бъде оздравена, защото сега е неуправляема и няма нито легитимност, нито парламентарни ресурси. Сега имаме палиативна власт, през която президентът осъществява някакви негови лични амбиции и стратегии. Всеки, който има интерес в България да няма здраво редовно правителство, обслужва чужди интереси“.

Журналистът и политолог Цветанка Андреева в един разговор за възможното и невъзможното правителство, за трудното (не)разбирателство между партиите и за моментите, когато егото е в превес пред националния интерес. Кой печели и кой губи във междуполитическите войни.
Цветанка Андреева пред  LIBERTA.BG...

Интервю на Таня Анастасова

-    Госпожо Андреева, след  „горчивия подарък“ от президента за рождения ден на Корнелия Нинова, по думите на депутата от ПП Искрен Михайлов, да започнем с въпроса – искат ли партиите у нас да управляват към този момент? И ако отговорът Ви е „не“, кои са причините за това?

-    Според мен партиите искат да управляват, защото самата им същност, смисълът на съществуването им е да придобият властта в държавата и да управляват. Само че, проблемът е, че не могат, а не толкова, че не са готови да поемат отговорност. Напротив. По-скоро кризата се състои не в нежеланието на политическите субекти в парламента да управляват, а в невъзможността да се коалират и във фрагментацията, която наблюдаваме.

-    А това, че не могат да намерят допирни точки толкова време и нежеланието да го направят, не е ли показателно, че не искат да управляват?

-    Ами да, да, това е кризата – невъзможността да се състави изпълнителна власт – силна, смислена, защото тя трябва да бъде така или иначе коалиционна. Това е новото предизвикателство. За 30 години ние бяхме свикнали винаги да избираме политически хегемони. Дали са в ляво, дясно, старо или ново, но винаги имаше основни полюси около които други малки партии се коалираха, докато в последните две години станахме свидетели, както самите реформатаджии го заявиха, че трябва да се разбие статуквото. И наистина успяха да разбият партийния модел, както те го наричат - „модела ГЕРБ“. Той вече не е политически хегемон, макар че остава най-голямата и най-смислената като  политическа идентификация партия. Но някакси промяната спря до тук и в никакъв случай ние не станахме свидетели на реформи, които трябваше  да оздравят и поведат държавата в по-добра посока. Напротив! Станахме свидетели на деградираща стратегия, свързана с това политическо поведение на партиите да не могат да сформират смислено мнозинство и след това смислена власт.

-    Корнелия Нинова каза, че не е невъзможно да се сформира правителство, но ще е трудно. Следващите дни ще прояснят картината, но дотогава нека поразсъждаваме какви са вероятните компромиси, които партиите биха си позволили да направят?

-    Много е трудно, когато БСП трябва да конструира това мнозинство и да изгради тази система от компромиси, които партиите трябва да направят, за да влезат в коалиция. За това и когато говорихме за възможностите пред третия мандат, БСП беше поставена на трето място като шансове да излъчи правителство, а коалициите, за които се говореше като възможни, поне теоретично бяха около идеята за връчване на мандат на БВ или ДБ и да се съживи идеята за евроатлантическо мнозинство. Около БСП като  мандатоносител за третия мандат липсваха разсъждения кой с кого може да се коалира. Докато днес, понеделник, разсъжденията вече са други. Може да станем свидетели на  някакъв опит да се конструира кабинет, но все пак мисля че оставаме песимисти.

-    Има ли изобщо полезен ход Корнелия  Нинова, тъй като отвсякъде я дебнат ту компромиси, ту засади от опоненти и отцепници, или пък лично поражение? Ще се отрече ли от хартиената бюлетина, ако залогът е управление със силите в дясно?

-    Корнелия Нинова е поставена  четвърти път в една и съща ситуация, от която тя не просто не може да се възползва като лидер, но пропилява шанс и то не просто шанс на партията, а пропилява шанс на държавата да направи стабилно правителство. Но мисля, че точно заради това и  връчването на тертия мандат беше наречено „горчив подарък“-добра  метафора, защото по този начин Радев за първи път постави на изпитание нейното лидерство, умението и  да изгражда партньорства, като същевременно направи жест към цялото ляво пространство, към различните леви нагласи в България, като той самия се заяви като ляв човек. И тук по-скоро вече можем да говорим за конкуренция в лидерството в ляво между Нинова и Радев. Дори това, че той приюти и захрани нейната вътрешна опозиция, като я взе в служебната си власт, е директен удар и оспорване на лидерството и в БСП. Поставена в риск, тя най-вероятно ще използва времето, за да направи политически пиар, но едва ли това би и донесло нещо в тази криза.

-    Танц за едно лято?

-    Така е, да.

-    Според социологическата Ви  преценка, кое е по-добре за държавата – да имаме служебно правителство на президента с неограничен период от време, или механично сглобена коалиция от противоречащи си партии, съшити изкуствено?

-    Идеята, че някой ще носи отговорността за изпълнителната власт е оздравителната идея за България. Ние не обсъждаме толкова типа коалиция, която би могла да излъчи правителство. Защото момента, в който бихме имали стабилно по конституция управление, то ще бъде подложено на много строг контрол, както вътре, в Парламента ,така и пред избирателите, защото тази година е година на избори. Местните избори предстоят. Разбира се, че редовното правителство е това, което би решило кризата, макар и краткотрайно и не в най-добрия си формат. Дори и да има политическа щета за партиите, които ще се включат, в крайна сметка държавата ще бъде оздравена, защото сега е неуправляема и няма нито легитимностт, нито силата, нито парламентарните ресурси, за да бъде смислена, силна, ако щете реформаторска власт. Тя е палеативна власт, през която президентът осъществява някакви лични негови стратагии и амбиции. Но проблемът не е в избора дали е редовно, или служебно правителство. Той е в кризата за  сглобяване на редовно правителство. 

-    Като говорим за отговорност, можеше ли и трябваше ли  президентът Радев да връчи на друг третият мандат?

-    Да, беше ясно че дилемата пред него беше дали да даде шанс на парламентарните сили за пореден опит да съставят правителство, или  да ги тласне към предсрочни парламентарни избори. И някакси всички гадаеха, че ако се даде на БСП този мандат, или на Възраждане, няма да се оформи парламентарна коалиция. Поведението на Радев даде два знака - първо, че той се заявява и прави жеста в лявото пространство и другото, че според неговите стратегии за държавата той ни тласка на нови избори, в които неговата служебна власт автоматично се продължава и може би има  желание да я пренесе до местните избори, защото това е еднолична власт. Той назначава министрите. През това време президентът планира, както разбираме от неговото обкръжение, поредния си нов  политически проект, с който да участва вероятно и на местните избори.

-    Виждате ли превес на личното его над държавните интереси?

-    Да, определено. Разбира се, че интересът на Радев е над интересите на държавата. Проблемът е, че той е изразител на стратегия за цялостна промяна на политическия модел, а сега вече и на партийния, което обслужва дестабилизацията на държавата. Всеки, който има интерес в България да няма здраво редовно правителство, обслужва чужди интереси. Така че, Радев не чеши егото си, позволете ми по-грубия израз, а изпълнява една стратегия, която защитава чуждите интереси - България да е слабо звено в евроатлантическите структури, да е разколебана по отношение на общите позиции с партньорствата ни.

-    Тогава защо виним партиите, че не могат да се разберат за общо управление?

-    Те носят своята отговорност. Ние виним президента, че не спазва основните си функции, за които беше избран. Той трябваше отдавна да се е превърнал в поле, на което партиите да седнат и спокойно да обсъдят възможните си коалиции. Да е този, който не настройва хора срещу хора и партии срещу партии, а търси консенсуса. Това е функцията на държавния глава. Но Радев избра пътя да бъде партиен лидер, да се меси и инженерства директно в партийната система, да се кара с  партиите и да оспорва поотделно качествата на всеки парламент, така че той е участник в политическия процес, а не държавен глава. За което плащаме цена цялото общество.
 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.