В Технополис в мола няма да стане, ама да кажем, че отидем в централата на Хуауей в Шънджън, звъннем на вратата, отвори ни някакво малко китайче с цайси и математически изглед, а ние кажем:
- Ni hao, пич! - Така и така, ние сме от България, трябва ни мощен сървър. 
- Кво ще правите с него? - изцъкля се по мандарински китайският компи-спец.
- Нищо особено - отговаряме ние - искаме да качим държавата на него, че все по-често си губим паметта. 
- Голяма ли е държавата?
- Е, чак пък голяма! Беше голяма, ама нали знаеш, ние сме на 1300 години, а с възрастта хората се смаляват. 
- Много ли инфо имате за качване?
- Аууу, много, много! Всичко искаме да качим - белоградчишките скали, Пирин голф, Дани Кирилов, Бедрум, неколко броя Златки, 200 тона мъртви свини, азбуката, Искра Фидосова, Стани богат, паметникът на Съветската армия, Ути, Валери Симеонов (той не тежи повече от 1 MB), 200 тона суджуци, Слави Трифонов, бабата на Слави Трифонов, Артекс и т.н. - че досега бехме на флашка, ама както вече казахме, паметта ни умаля. 
- А Кристалина ще я качвате ли? - любопитства китайчето с разтегнато око.
- Че как не бе?! Ще я качим целата! Барабар с базата данни на МВФ! После ще я превъртим един-два пъти през една селска схема за покупка на къщи за гости, ще купим малко африканска чума, ще гепим ДДС-то от прасетата, а с остатъка ще си купим самолети. Ама, яко самолети! Едно 7-8 Як - 40 ще си вземем. За да дразним Луфтвафе!
- Добре, добре, браво! Голяма поръчка се очертава - цъка с език впечатленото мандаринче - А фактура ще искате ли?
- Разбира се! На Цвета Караянчева я пиши. Тя е от вашия край. Виетнамка е.
- Външна памет ще ви трябва ли?
- Не, за тая цел си имаме Македония.
- Ами, добре. Как ще плащате?

- В спомени.
- Как така в спомени?
- Ами ей така, ти доставяш, а после помниш, че ние имаме да ти плащаме, щото ние по национален принцип не помним, нали затова ти казахме, че паметта ни умалява.
- Ама това е неприемливо! - нацупва се геният от Хуауей.
- Аре сега и ти! Още не сме подписали, а ти за Гешев плачеш! Неприемливо било. Ами то, ако беше приемливо, щяхме ли да си качваме историята на китайски сървър бе, тупан разтегнат?!
Китайчето се замисля. Ние обаче, не. Кво има да му мислим, като след 3 дни все едно нищо няма да помним. 
- Малко, хакната схема ми звучи тоя ваш план....- отбелязва след кратко мълчание специалистчето от Шънджън.
- Нищо хакнато няма! Приеми, че ние сме софтуера, а ти ни дай хардуера.
- Ама, вие сте вирус.
- Така е пич, вирус сме, но пък си плащаме. По 300 лева на умъртвено прасе от "заден двор", си плащаме. А ти се брой за мъртъв - да видиш кoлко жестока става дивата свиня, като си изгуби паметта.

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.