Порасналите деца на Андерсен се превърнаха в обикновени политически джебчии. Романтиката не е присъща на порасналите деца, защото възрастта прави хората обиграни тарикати, готови на всякакви компромиси
Улавям се, че започвам да изпитвам ескалираща симпатия към Вежди Рашидов и Иван Гешев. И двамата станаха жертва на необмислената си смелост да изкажат гласно мнения и становища, които обитават умовете и съзнанията на стотици хиляди българи.
Гешев каза, че политиците са боклуци и плати скъпо. Нищо, че преди да формулира аксиомата си, сътвори десетки други поразии. Замете дела по сериозни подозрения за корупция и други далавери. Нахлу с въоръжените си гавази в президентството. Каза, че разделението на властите е тъпотия и този конституционен принцип не важи за него, защото не се отнася до инструментите на Бог. И още много недопустими за който и да е магистрат простотии, независимо от това дали магистратът е главен прокурор, или обикновен районен съдия. Гешев прекрачи някакви невидими червени линии и беше позорно прогонен от собствените си създатели.
Вежди е известен на широката публика с едни снимки, които навремето показаха неподправената му алкохолна интимност с един мафиотски бос. По-късно Вежди се разведе с ДПС, но преди това бе произведен в Мултак № 1 на републиката. Беше министър, но преди това удари шамар на един униформен полицаи не къде да е, а на мегдана пред общината. Вежди беше и председател на парламента и някакъв началник в политбюрото на новата си партия ГЕРБ. Днес Вежди е подложен на безпощаден линч, защото си позволи да каже, че тая история с домашното насилие е едно фалшиво начинание, само по себе си грандиозна манипулация и гавра с обществото и неговото мнение. Вежди вече не е председател на парламентарна комисия и не е началник в политбюрото. Остава депутат от ГЕРБ-СДС. Засега. И се извинява. Защо, бе, Вежди се извиняваш? Изправи се и повтори онова, което каза пред микрофоните в събранието, защото не знаеше, че проклетите устройства не са изключени.
И Иван, и Вежди са като онова дете от приказката на Андерсен, което единствено видя, че царят е гол. И се осмели да го каже. Обаче, Вежди се извинява. А Гешев прави партия. Порасналите деца на Андерсен се превърнаха в обикновени политически джебчии. Романтиката не е присъща на порасналите деца, защото възрастта прави хората обиграни тарикати, готови на всякакви компромиси.
