"Война на Балканите няма да има, но напрежението е факт"
Как ще се развива светът през следващите 20 години? Ще оттече ли глобалистката и соросова доктрина? Триумф ли е за Тръмп изборът на неговия човек Брей Кавано за член на Върховния съд в САЩ? Какво ще се случи с процесите в Македония и ще има ли война на Балканите? За отговорите на тези въпрос от LIBERTA.BG разговаряме с известния арабист проф. Владимир Чуков.
- Господин Чуков, много анализатори и политолози смятат, че глобалистката и соросова доктрина си отива след избора за член на Върховния съд на САЩ - човека на Тръмп Брей Кавано. Какво очаква света през следващите 20 години?
- Трудно е да се прогнозира при тази динамика. Нека погледнем сега през ноември какви ще бъдат резултатите в САЩ при частичните избори. Мисля, че изборът на Кавано е един изключително важен пост. Сега консерваторите са в доминация - пет, срещу четири в този изключително важен орган. Но в никакъв случай не бива да се хиперболизира.Защо? Просто защото САЩ са една изкючително демократична държава и в нея има много стриктен баланс и контрабаланс на властите. Нека да ви припомня, когато Тръмп издаде изпълнителен указ за недопускане на граждани на седем ислямски държави на територията на САЩ, тогава един съдия от Хаваите обжалва и просто премахна ефекта от действията на неговия щаб. Нека не обобщаваме, че битката на Тръмп е спечелена, че всичко е сигурно за него. Винаги има суверен, особено за държава като САЩ. Нека не бързаме с предположения коя от двете глобални тенденции ще надделее - глобалистката или националната.Тръмп превърна САЩ в една обикновена държава, премахвайки империята, тази глобалистика раздухвана и дирижирана от Америка. Той постави един нов почерк в американската външна политика и ще видим резултатите.
- Очаквате ли преформатиране на ЕС, в контекста на гореказаното, така че от досегашния си вид да се превърне в истински съюз на нациите, както е замислен?
- Нека първо да видим как ще свърши историята с БРЕКЗИТ. Мисля, че до голяма степен Великобритания, която беше с едния крак навън, сега ще направи своя прощъпулник и ще излезе изцяло извън ЕС. Тогава ще се очертаят, според мен, няколко блока. Да, това е съюз на независими нации, но в рамките на 37 държави. Няма как да не се появят вътрешни блокове. Те се очертаха - имате един немско-френски мотор, част от един регионален консенсус. От друга страна виждаме по темата за бежанците един южноевропейски консенсус - Испания, Италия, Гърция. И от друга страна имаме една Вишеградска четворка, която изнася своите си проблеми, и дори имаме персонификация на тази тенденция в профила на унгарския президент Виктор Орбан. И ето, тук, за да направим прехода в нашия разговор, някакси се очертава една част от ЕС, в която попадаме ние - тази най-далечна югоизточна периферия, в която оставаме някак висящи. Така че - да, ще се постави акцент върху националните държави, паралелно с появата на все по-силни партии, които извеждат на по-преден план националното, отхвърляйки глобалисткото. Няма как, при такава огромна територия, да няма вътрешни прегрупирания. Европа винаги е била на няколко скорости.
- Препъна ли се европейската дипломация в Скопие, след неуспешния референдум за името на Македония и влизането и в НАТО, и ще стане ли все пак член, след обсъждане в Парламента?
- Аз съм един от хората, които считат, че ние тук, в България, отдаваме много сериозно внимание на темата Македония. Тя е една от нашите съседни държави. Президентът Петър Стоянов спомняте си какво каза - че Македония е една от най-романтичните страници от нашето минало. Нека се запитаме - кога България е насочвала най-много своето внимание към Македония? Това е периодът от Освобождението до 1944 година и няколко периоди по-късно. Защо? Това се дължи на огромната бежанска вълна, която идва от Македония у нас, в резултат на Илинденско-Преображенското възстание - над 1 500 000 души. Оказва се, че една трета от българските премиери са от Македония. Тях ги интересува мястото, откъдето са дошли, но сега нещата не са такива. При нас малко по инерция започваме да обръщаме по-голямо внимание на Македония, отколкото на съседните държави. Защо например, ние по-малко се интересуваме от Румъния, от Сърбия, от Турция? Моето лично усещане е, че Македония си остава част от едно постюгославско пространство, а процесите там са незавършени. Нека погледнем - в Постюгославия имаме държави, които са много отдавна в ЕС и НАТО. А има и такива, в които изобилстват белези, че държавнообразуващия процес не е завършил и една от тези държави е съседна Македония. Същото мога да кажа по отношение на Косово и на Босна. Вчера имаше избори в Босна и там много ясно се вижда, че има компоненти на държавността, които някакси спират интеграционните процеси. Тук, в нашия случай, Македония има процеси, които самото общество няма как да абсорбира. Затова виждаме силната антибългарска кампания в една Македония, виждаме компоненти на разделение на обществото. Виждаме процеси, които не кореспондират с тези задачи, които са поставени отвън.
- Още малко по темата - смесената българо-македонска комисия е в ступор след искането на Скопие да извади Македония от списъка с български региони от учебниците по Стара история, зачертвайки цели три периода от историята ни. Започва ли онова, за което предупредиха някои наши историци още миналата година при подписването на договора?
-Така е. Аз се връщам пак на моята теза. Множество събития и процеси се случиха на тази територия, което показа, че нямат определена идентичност. При тях има липсващи компоненти на държавнообразуващия процес. И запълват подобни липси чрез българската история и език. Това е в резултат на множеството грешки, които бяха допуснати в миналото. В същото време, аз си мисля, че в македонското общество трябва да протекат някой процеси, които да направят Македония реална кандидатка за членството в ЕС. Много често елита просто няма реална представа за това - какво е състоянието на обществото. Например, говорителят на управляващата Турска партия на справедливостта заяви скоро, че ако и бъде позволено, Турция само за шест месеца може да затвори всичките глави на предприсъединителния процес!
- Дали някога ще завърши по думите Ви „държавнообразуващия процес“ на запад от границата?
- Да се създаде една държава е много трудно. Силно се надявам и много бих желал всички наши съседи на запад да довършат вътрешните си интеграционни процеси за приемане в ЕС.
- Изключвате ли опасността от война на Балканите?
- Считам, че война в този вид, който си представяме, едва ли някога ще се случи. Не изключвам обаче напрежение, търкания. Бившият лидер на босненските сърби е бил обект на атентат. Което какво показва? Че тази държава, това общество генерира напрежение.Трябват компенсаторни механизми, за да се намери някаква стабилност. Някъде го намират чрез нормални демократични избори, другаде - чрез тоталитарни. Ето, виждате в какво бяха обвинени и Орбан, и Полша -компоненти на авторитаризъм, чиято цел е стабилизация.
- Благодаря Ви, професор Чуков за пространния анализ!
- И аз Ви благодаря! Имате доста добри попадения в сайта LIBERTA.BG. Продължавайте в същия дух - да го развивате и да показвате различните погледи върху събитията!
