"Тълпата е удобна за диктатори, но в България има граждани и именно те трябва да организират претенциите си към начина, по който искат да живеят свободно", заяви пред "Либерта" пиар експертът Арман Бабикян

- Господин Бабикян, наскоро в прав текст в една медия казахте, че има две пачки с пари, които чакат да бъдат откраднати чрез новия транспортен министър, който, оказа се, живее с началничката на кабинета на премиера Борисво - Румяна Бъчварова! Имате ли думи, за да облечете в тях случващото се?

- Желая щастие на всеки, който живее с някой, когото обича. Никога не съм обсъждал подобни факти. За мен обект на публичен интерес трябва да са средствата и начинът, по който се изразходват. Когато става дума за средства над половин милиард и един конкурс се натъкмява три пъти, за да бъде спечелен от подходящата фирма, би трябвало някой да се заинтересува от това. Например, прокуратурата. Когато има протест и писма от европейски концерни, като Сименс  и Шкода, както и писмо от Българо-китайската камара, е очевидно, че някой се готви да открадне парите на данъкоплатеца. Министрите се сменят, но очевидно интересът остава.

 - Да поговорим за протестите и почвата им у нас. Може ли тълпата, без водач и ясни цели, да успее, и, ако отгвоорът е "да", какво ще прави после със свободата си? Тук опираме до екзистенциалното - народа или личността?!

- Тълпата е удобна за диктатори, но в България има граждани и именно те трябва да организират претенциите си към начина, по който искат да живеят свободно. Народът или личността не е въпрос. Народът се състои от личности, а общността има ангажиментът да излъчи тази, на която е склонна да се довери. Въпросът не е екзистенциален, а достатъчно прагматичен. И тук няма противоречие. А иначе със свободата си можем да заминем за друга страна, можем да останем тук и да настояваме за нея, или да влезем в манастир и пак да сме я открили.

- Неверието и разделението ли са основните причини народът да не излиза масово на протести?

- Да, и управляващите чудесно се справят с тази задача. Успяха да се справят с Реформаторския блок. Сега прекрасно се справят с патриотите. Борисов има уникалните качества да разбива. Няма качествата да изгражда. И това е видимо за всички.

- Според интервюирани събеседници, има няколко варианта за  преборване с мафиотизираното статукво. Единият е, перманентна политическа криза, която да обърне сетивата на Европа към нас, вторият е - масово народно неподчинение - неплащане на данъци, отказване от градски транспорт, неходене на работа, а третият е най-радикален - граждански арести за виновни управници. Кое е приложимото в наши условия, според Вас?

- Не съм склонен да издавам наръчник на революционера. Но световната практика познава много механизми. Тук по-важният въпрос е, не колко хиляди ще излязат на площада, а колко десетки са готови да предложат алтернатива. Тук е глупав въпросът – „Кой ще дойде?“. Интересен е въпросът – „Какво ще доведем?“. Някога хората искаха Живков да не води България, но със сигурност нямаха представа, какво ще им предложи Петър Младенов.

- Ясно е, че без отпушването на съдебната система няма как да стане промяната, част от която е възмездието. Кои са начините за това?

- Съдебната система е част от българското общество и е само една от системите на държавността. Например, тя трудно ще работи, ако полицаите са неграмотни да съберат доказателствен материал, дори и бели ангели да населят прокуратурата. Тази система е част от общата промяна, и, макар важна, е само част от промяната, която е необходима.

- Президент и правителство са в остра конфронтация, която вече не се крие. От гледна точка на проваленото управление, позицията на президента Радев е разбираема, но какви са посланията и сигналите навън?

Сигналите са лоши и показват дестабилизация в управлението на страната. Какво друго означава премиер да не може да попълни кабинета си, а президент да не успее да поведе делегацията в ООН. Единият управлява трудно, но за сметка на това заминава за Ню Йорк в качеството си на човек с отвратителна репутация, защото няма друг премиер на земята, който да е саботирал собствената си кандидатура за генерален секретар на ООН, а в световната организация помнят това.

- Вярвате ли, че гражданско движение може да стане инициатор на кардинални политически промени?

Да. Но не трябва да се забравя, че всяка партия също е организация на група граждани. И дамгосването на тази дума и на партиите е грешка.

 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.