Такива като него почти няма. Или ако съществуват, те са единици и на тях гледат като на бели врани, появили се в една спарено-задушлива реалност, от която всички искаме да избягаме, но не знаем как.

Едва 29 годишен, красавец , роден във Мездра. Видът му подсказва, че ако не е артист, то тогава непременно е част от някоя музикална група. Заблудата се разсейва, когато се видят многобройните му фотоси в социалната мрежа с ученици от десетки български градове. Зелената четническа униформа и внушителната черна брада асоциират с личностите от Национално-освободителните борби на България.

Искрен Красимиров е бакалавър и магистър от НБУ, доктор по кинорежисура и преподавател както в НБУ, така и в благоеврадския ВУЗ. Сварваме го в поредното му завръщане в София, след дълъг и наситен с емоции ден, прекаран в плевенско училище. Обещава искрен разговор.                       

 „Незабравимата България“

е името на негов проект, започнат преди четири години. Той е следствие от първите филми на Красимиров за националните ни герои – Ботев, Софроний Врачански, Паисий, Иван Вазов, Левски, Райна Княгиня, Захарий Стоянов, Освобождението на България. Заснемат цялата история на Възраждането и тя по естествен път се събира в проект, който обединява всички тези уроци по родолюбие от различни жанрове. Ккниги, филми, книги със стихове - дейност непривична на фона на премахнатите велики българи от редица учебници.  Дарители са фирми, частни лица, някъде дори ученици. Стотици хиляди деца са слушали в захлас уроците по родолюбие на Искрен Красимиров. Над хиляда градове и села и обиколил, не само в България е апостолската му дейност, но и в българските училища на 25 страни от целия свят. Цифрата удивява, затова любопитствам кой финансира тези му пътешествия? Оказва се, че българските неделни училища го канят и поемат разходите.

Свикнали сме да чуваме от педагози и училищни работници, че расте егоцентрично, непокорно и трудно поколение, в резултат на обърканите ценности и трудния преход, затова питам Искрен дали е съгласен с тези квалификации.

“Трудни са били всички поколения, важното е да намериш подход. Когато са в урок при мен, винаги са тихи, а след него - усмихнати и щастливи“ - доверява възрожденецът от 21 век.
 

Убеден е, че трябва да се грабне детското внимание с нещо атрактивно и полезно. Оживелите герои се сменят на екрана пред детските погледи, а той, в ролята на Ботев, засилва още повече любопитството на подрастващите. Една зареждаща, обсебваща  и благодатна връзка, която няма аналог, според него.
 

Изтощава го апатията на институциите, лошите пътища, катастрофите по тях и проблемите, които порасналите си създават сами.

„Децата ще са такива, каквито ги направим“ - твърди го с категоричност и с реверанс към интерактивните уроци.

 Има ли го зърното на новото мислене сред младите?

Искрен разказва за вълнението на малките ученици, тези от първи до четвърти клас.

„Те така се вълнуват, че трябва аз да получа урок по родолюбие“, споделя той.

 Този процес става по-труден след пети клас, но пак има начини. Когато има кауза, има всичко. И ако собственото му поколение на 40 годишните е празно и загубено, то посвещаването му на днешните деца е за това - да няма други подобни „бели петна“ в съзнанието на българчетата.

„Искам следващото поколение да не бъде празно, да тръгне да прави тази нова България, за която са мечтали нашите възрожденци“ – заявява Красимиров.

Прероденият Ботев, твърдят посветени

Не мога да спестя въпроса си за приликата с поетичния ни гений-повече природна и по-малко ефектно търсена.

„Много учители и хора, които се занимават с преражданията ми казват, че неговата душа се е вселила в мен. Аз вярвам в прераждането и в езотериката. И още повече засилих вярата си, когато разбрах за пра-пра дядо ми, който е бил един от Ботевите четници.Тогава се запалих по историческата наука“ - казва преподавателят в НБУ.

Да обикаля по градовете, да проповядва любородие, да възпитава и връща децата към националните им корени и добродетели, се оказва занимание по-привлекателно от личния му живот. Определя се като „работник за просвещението на младите“, защото надеждите са в тях.

И няма нужда всеки да прави това, което прави Искрен. Ако в ежедневието си творим  нещо дребно, но добро, това е достатъчно да вървим към просветление.

Това за него е една уникална кауза. Фланкира ме с въпроса: „Вие можете ли да посочите нещо друго, което да носи повече удовлетворение“?...Пробвам наум...

Не мога.

Текста подготви Таня Анастасова

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.